Оряхово


Следосвобожденско Оряхово


Категория : Моята история / нашата история
photo

Следосвобожденско Оряхово

Оряхово е един от старите крайдунавски градове, възникнали през IX век. Град с богато историческо минало, разположен в живописна хълмиста местност на десния бряг на река Дунав. Познат е под различни имена – Върхов, Орезов, Ореов, Рахово и Оряхово.
През Възраждането градът се утвърждава като административен и икономически център на каàза (околия). Той е основен пункт за снабдяване на империята със стоки. Фунционира пристанище, на което спират австрийски, френски, руски и английски кораби. В книга от 1726 г., отпечатана в Брюксел, Оряхово е отбелязан като един от важните крайдунавски градове. Борбите за народна просвета на местното родолюбиво население намират израз в създаването на светско училище (1857 г.) и читалище (1871 г.). През 1837 г. е осветена църквата "Св. Георги", която днес е паметник на културата от национално значение. Градът е освободен от турско робство на 21 ноември 1877 г. след тридневни боеве на румънски войски с османските части. В памет на загиналите румънски воини е изграден паметник, чиято статуя е дело на италианския скулптор Арналдо Дзоки.
 След Освобождението Оряхово има свой специфичен колорит – оживена търговия по Дунава, богат културно-просветен живот и първи постижения в областта на промишлеността. Градът е губернски център за три месеца. След това в продължение на десет години, през периодите 1878-1882 г. и 1884-1889 г., Оряхово е окръжен център. Оряховският окръг включва две околии - Оряховска и Белослатинска с общо 74 000 жители. В началото на ХХ век част от облика на града представлява комплекс от сгради, в чийто архитектурен стил присъства западно влияние. Много от тях са запазени и до днес.
Бързото стопанско развитие в голяма степан се дължи на последователната политика, която провежда общината за насърчаване на местното търговско- индустриално съсловие. Създават се просветителни и образователни институции – училища, читалище, параходни, търговски дружества, църкви и др. По-важни събития от този период са откриването на новата църква „Успение Богородично“ (1911 г.)  строителството на жп линия Червен бряг - Оряхово (1926 г.); и завършването на сградата на читалището по проект на видните архитекти Иван Васильов и Димитър Цолов (1936 г.). 
Първата християнска църква  в Оряхово е действаща още от 1836 г. След Освобождението, с развитието на града и увеличаването броя на християнските жители, се чувства необходимост от втора църква. Окончателно решение се взима през 1902 г. по време на гостуването на Негово Високо Преосвещенство митрополит Константин по повод тържественото отбелязване на празника на светите равноапостоли Кирил и Методий, оповестява вестник „Оряховски глас“. Първата копка се прави през 1906 г. Строежът продължава до 1911 г.  Прието е храмът да носи  името „Успение Пресвета Богородица“. През същата година от общинския бюджет са отпуснати 3 000 лв. помощ. През месец юли в същата година църквата е изографисана от художници под ръководството на Апостол Христов. Отворил врати, новият храм следва хода на времето и заедно с първата българска църква в града „Свети Великомъченик Георги“, преодоляват трудностите за издръжка и богослужение, благодарение на добродетелта и щедростта на своите енориарши.   
Със „Закона за разширение на мрежата на Българските държавни железници“ от 26 февруари 1887 г.  правителството е натоварено да извърши проучване на железопътен клон, който да свързва Оряхово с най-близката точка на централната железопътна линия. През 1912-13 г. се извършват проучвания за нормална железопътна линия. През 1917 г. Щабът на действащата армия нарежда на военното управление за железопътни съобщения (УЖПС) да проучи и построи в кратък срок една теснопътна (600 кm) железопътна линия. Проучванията се извършват от Дирекцията за постройка на железопътни линии от 1април до 3август 1917 г., а построяването ѝ започва още на 2 май същата година. Железопътната линия Червен бряг–Оряхово е пусната в експлоатация на 15 юли 1930 г.
 Музейната  дейност в Оряхово датира от края на 1928 г., когато при читалище  „Надежда” се открива музейна сбирка с материали от миналото. Основава се Оряховско околийско архитектурно дружество, което поема съществуващата музейната сбирка. Дружеството се преобразува в Околийски археологически музей със свой устав и се утвърждава от Министерството на Народното просвещение като Исторически музей в Оряхово с уредник Никола Коцев - учител и активен читалищен деец. Там се събират произведения на изкуството, артефакти от всекидневния и празничен живот на гражданите, документи, статуи, каменни надписи, старинни монети, керамични съдове, накити, произведения на домашните занаяти, оръдия на труда, костюми и много други. Благодарение на обществената подкрепа, фондът постепенно се допълва с културни ценности от всички епохи.              
 През 1870 година по инициатива на протосингел  Алипий Стефанов и учителя Тома Младенов в Оряхово се основава читалище – средище на духовност,  култура и просвета. През годините променя първоначалното си име „Заря”, „Просвета”, „Братска любов”, „Бъдещност”, „Надежда”, което остава и до днес. След Освобождението читалището преживява период на спиране и възобновяване на дейността си. Морална и материална подкрепа оказват десетки хора от почитани оряховски фамилии. Щедрите дарители предоставят парични помощи, своите имоти и доброволчески труд. От по значимите дарения, спомогнали за развитието на читалището, могат да се посочат осигуряването на електрическа инсталация от фирмата „Сименс Шукер”, доставяне на киноапарат, обогатяване на читалищната библиотека с дарения от книги, дарение на земеделска земя и частни имоти.
През 1919 г. уникалният  „Паметникь – читалище” увековечава паметта на дарителите и загиналите във войната. Временни ремонти и преобразувания  я отдалечават от първоначалния й вид, но е една от най-достолепните сгради в града. И до днес се запазва, като Паметник на културата.
В летописната книга на читалището се отбелязава културната дейност на оряховчани. Създават се любителска театрална група, хорове, струнен и духов оркестър, танцови състави за народни хора и танци.  Първата българска танцова трупа започва именно от нашия край през 1924 г.,  с художествен ръководител Борис Цонев, учител по гимнастика в оряховската гимназия. Дейността на читалището е изцяло с благородната мисия на читалищните дейци и самодейци от всички съсловия, подкрепящи и обичащи българската духовност и култура.
Читалището в Оряхово има свой орган – вестник „Дунавска трибуна” , който се изадва от  печатницата на Никола Йоцев.
Издават се вестниците „Сговор” и „Оряховски глас”, отразяващи събитията в града и околията. След Освобождението, в резултат на бързото развитие на икономиката, в Оряхово трескаво навлиза стоковата, а след това и културната реклама. Развиват се занаятите, които превръщат града в занаятчийски и оживен търговски център – златарството, дърводелството, швачеството и други. Един от най-редовните рекламодатели в изданието е писателят Филип Симидов. По това време той основава в Оряхово фабрика за мастило и червен восък.
Особена грижа на местната власт в Оряхово е образованието на младото поколение. В началото на века се създават мъжка и девическа гимназия. В последствие се обособяват три първоначални училища: „Св. св Кирил и Методий”, „Отец Паисий”, Оряховска смесена прогимназия „Княз Симеон Търновски” .
Строителството и поддръжката на училищните сгради се поема  от общинското управление, но се разчита и на обществена помощ. Учредяват се частни дарителски фондове.  Градската интелигенция създава дружество „Селска просвета”, чиято цел е да разпространява грамотност и знания. Спортната култура също има свите постижения в лицето на спортните сдружения, носещи имената: „Клуб Орел 19”, „Надежда”, „Дунав” и „Локомотив”.
В град Оряхово са родени, учили и живели професори, писатели, архитекти, художници, музиканти, артисти, научни работници. Имената на видните творчески личности са: архитектите Наум Торбов, Иван Васильов и Димитър Цолов; професорите Цеко Торбов, Любен Диков и Борис Спасов; писателите Филип Симидов и Михаил Кремен; оперните солистки Дочка Гаманова и Мария Бохачек; драматичният артист Андрей Чапразов, получил начален заряд на сцената на читалище „Надежда”; световноизвестният художник проф. Марин Върбанов; големият музикант, диригент и композитор, създал неповторимото „Дунавско хоро“ Дико Илиев, живял и творил дълги години в крайдунавския град.
В по-новото време оряховското население се гордее със своето наследство – културните постижения в областта на архитектурата, читалищното, библиотечното и музейно дело, театралното и изобразително изкуство, музиката и литературата. Видно доказателство е богатият културен календар, който включва десетки международни и национални фестивали, събори, обществени изяви, изложения и др., част от културния живот на град Оряхово през този период.
 
Източници:
  1. Ничев, Петър. Летописна книга на Оряховското читалище до 4.Х. 1944 г.
  2. Найденова, Евгения. Прозорец към доброто: Дарителството в Оряхово от Освобождението до средата на 40 години на ХХ век, 2018.
  3. Оряхово - Читалище „Надежда 1871“, дипляна
  4. Архивни снимки - Исторически музей - Оряхово

Информатори / Автори
Нели Кузманова и Боряна Маринова
Пътища към новото време - Градската и селската култура в модерна следосвобожденска България, 2020

Истории от Оряхово