Лиляче


КАДИН ВИР


Категория : Моята история / нашата история

КАДИН ВИР

         Кадин вир е най-дълбокият вир в Лиляшката земя. Още дедите ни и техните деца са го наричали  с това име. Всякога, когато съм се доближавал до Кадин вир съм чувал водите му да шептят легендата за хубавата Када…

          В този край живяла някога напета мома, с тъмни  черешови очи, с добро и щедро сърце. Когато затанцувала, сякаш не мома, а тънка топола, люляна от вятъра кършела кръшна снага. Хората се спирали и дълго се заглеждали по нея. Момците очи не можели да откъснат от тази хубост, момите от завист цъкали с езици. А само как се гиздела! Облече ли сукман със златни сърми -  грейвала като ясно слънце. Усмихне ли се - по лицето и цъфти ален бужур. И колкто и да лудеели ергените по нея, тя никому китка не дала. Имала си своя изгора. По най-личния ерген на селото трепкало сърцето й. Тайно идвала край този вир, за да се среща със своя Тодор.

          Близо до вира били най-хубавите пасища, където Тодор пасял стадото си. Обикалял той из целия топрак, но тръгне ли слънцето да се крие зад Милеви скали, бързал за срещата с Када. Идвал тук, изваждал кавала и по цялата околност се разливали медните му звуци. А в това време по пътеката нетърпеливо се приближавала тя. Кавалът млъквал, за да зашептят двете тръпнещи сърца …

          В селото често идвал един турчин  да събира данъци от раята. Голяма и ненаситна била султанската хазна. Ходел онбашията с два яки катъра, ходел от къща на къща. Когато пристигнал в дома на кадиния баща, останал в захлас пред ненагледната хубавица и забравил да вземе данъка. Без много - много да се мисли, той поискал снажната мома за своя харем:

          - Аферим, гяур, голяма гиздосия имаш! Дай ми я за жена - със сърма и злато ще я обкича, в голям дом ще живее!

          Бащата - беден и наивен човечец, се зарадвал, че може да се сроди с такъв богат турчин и се съгласил веднага. Но Кадинка и дума не давала да се издума. Не искала тя друг, имала си любим, не искала с друга вяра да се сроди. Мехмед, мълчалив и ядовит, си тръгнал. Решил, че рано или късно тя ще бъде негова.

          Една вечер Кадинка преметнала кобилицата на кръшната си снага и заситнила като чучулига към мястото, където се срещала с Тодор. По нея тайно тръгнал и проклетият турчин - ако се забави овчарят, да я грабне. Протегнал ръка Мехмед за да обхване тънката й снага, но тя изплашена побягнала. Побягнал след нея и той.

          - Не бягай, Кадинке, - задъхано замърморил - поспри се и ме послушай! Няма да сгрешиш - ще направя така, че косъм няма да падне от главата ти. Остави този дрипав чубанин …

          Говорел той и търчал след нея.  Унесена в мислите си как да спаси себе си и своята вяра, как да остане чиста и вярна на своя любим, подхлъзнала се и паднала в несвяст. Преследвачът бързо я настигнал и протегнал ръце да я хване. Тя се изправила бързо - като на уловена птица затупкало сърцето й, причерняло пред очите й. С последни сили Кадинка се спуснала към единственото спасение - големия вир. Хвърлила се в дълбоките води. Мехмед слисан застинал на място. В това време откъм баира се разнесъл звън на хлопатари. Тодор водел стадото си - бързал за срещата с любимата девойка. Но не успял. Студените води повили нежното тяло и тръгнали надолу към Дълги вир, към Топлик… Останала над водите да се носи само нейната забрадка…

          От тогава до сега са минали много години, но никой не забравил тъжната история на Кадинка. Нея и днес шепнат водите… А вира хората нарекли на нейно име - Кадин вир.

Автори/Информатори:

Филип Ценов / Из "Крал-баир", 2000

Истории от Лиляче