Бърдарски геран


Банатските празници и обичаи


Категория : Вярвания и традиции / песни
photo

Банатските празници и обичаи

Разказала Весела Пелова по детските спомени на Мария Николова Бунева, р. 1941 г., с. Бърдарски геран
 
Балът на света Катерина в Бърдарски геран
Коледните празници започват след свършване на земеделските работи по полето. Започват още на 24-ти ноември с бала на Света Катерина. Тогава, според обичая в селото, младите момичета, пък и младите невести, както и новите годеници се приготвят за този специален празник. Всяко момиче трябва да си ушие нова рокля за бала и да бъде с кавалер. Балът се открива най-тържествено и сетне преминава в характерните банатски танци, като чардаш например, но в селото са познати и европейските танци, които също се танцуват от младите - полка, румба, валс. Често се организират и томболи с дребни награди. Тези балове се провеждат до средата на ХХ-и в. (Разказала по детските си спомени Мария Николова Бунева, р. 1941 г., с. Бърдарски геран)
 
Адвента -– предколедното време в Бърдарски геран
Първият празник е денят на света Луца (Луция - Светлина) – 13-ти декември. Този празник се тачи особено много от банатчаните. Ходи се на църква “на празничната миса”, а многото именнички в селото срещат гостите си с богата трапеза.От този ден до 25-ти декември започва да се гадае за времето през следващата година. На всеки от дните от 13-ти до 25-ти декември се нарича съответно по един месец от годината: на 13-ти декември се гадае за времето през м. януари; на 14-ти декември се гадае за времето през месец февруари и т. н. до 25-ти декември, когато се гадае за времето през следващия декември.
Познат е и друг интересен обичай -  децата изработват макет на мястото, където се е родил Исус-младенец. Този макет се нарича “Бетлем” и може да изобрази чрез най-различни по форма и размер модели родното място на детето Исус:  макет на кошара, на обор, на хижа, малка къщичка, пещера, по-прост навес или колиба, според въображението и уменията на децата. В тях, освен основните фигурки, се подреждат и фигурките на животни, които са присъствали тогава на Рождество, според Евангелието. Задължително се издялкват фигурките на вола и магарето. Но всеки може според въображението си да постави и други животни, дори да не са характерни за нашите ширини-като камили например. “Бетлемите” се изработват от момчета, с помощта на дядовците или бащите. Те се правят от подръчни дървени материали, без да се използват пирони. Издялкват се, според умението на децата и техните помощници или се сглобяват с помощта на връвчици или сглобки. Според традицията, всеки ден трябва да се изработва и поставя само по един елемент или фигурка, така че на двадесет и четвърти да е готов целият “Бетлем”.
“Бетлемът” трябва да се подреди върху специално приготвена поставка от дърво, постлана с покривка или слама. Отгоре се подреждат фигурките и къщичката. Вътре се поставят фигурките на Дева Мария, Свети Йосиф и детенцето Исус, а наоколо се поставят животните и влъхвите или овчарите. Подредбата и броят на фигурките зависи от умението на децата. Те могат да се обогатяват и допълват всяка Коледа, така че “Бетлема” да става все по-хубав. Това е важно условие, защото на двадесет и четвърти  през целия ден, момчетата със своите творения, събрани по няколко, тръгват и започват да обикалят от къща на къща в своята улица и  махала, както и да навестяват роднини, близки и приятели из цялото село. Целта е да покажат своя “Бетлем” и да получат похвали и подаръци от стопаните на къщите. Като влязат във всяка къща, те поставят “Бетлемите” на приготвена от домакините маса или специално място. Момчетата пеят песен “На Бетлем” - това са Коледни песни за очакваното раждане на Исус. Стопаните разглеждат направата на “Бетлемите”, коментират, правят забележки и препоръки и хвалят децата. Момчетата се надпреварват, кой ще получи повече похвали и повече дарове – курабийки “крофли”, кравайчета с фигурки на ангелчета, кукли, животинчета или агънца, на детето Исус и Богородица, плодове, стотинки и други лакомства.
След като обиколят селото, децата запазват “Бетлемите” на специално място за следващата Коледа. Тогава се доукрасяват, обогатяват и поправят, ако има нужда.
В селото няма други коледари, а само момчетата, със своите “Бетлеми” обикалят селото.
Чак след като се приберат децата с “Бетлемите” и подаръците, се слага масата за Бъдни вечер с постните ястия. След вечеря всички отиват на тържествената меса в 12 часа през нощта. След като свърши месата и свещеникът обяви Раждането на Исус, всички запалват свещи и така се прибират в къщи с тях.
 
Банатската Коледа
Коледа започва още с обявяването на Раждането на Исус от свещеника на вечерната миса. Като се приберат всички от църквата в къщи, започват с раздаването на приготвените подаръци. На най-малките деца, които са останали в къщи и вече са заспали, подаръка се слага до леглото или до елхата, каквато в много домове се украсява за Коледа.
На Коледната трапеза се слага пържена “калбаса” - суджук, приготвен от прасето, което се коли със специален ритуал. Масата е богата и „тежка - пържоли, баници, погачи, плодове, вино.
На Коледа преди обед пак се отива на тържествена “миса”.  След това всички излизат навън за общо веселие с музика и танци.
През 30-те и 40-те години на Коледа през деня идвала Галишката духова музика. Години наред хората си спомнят, как тази музика става част от традицията на празника. Тя обикаля къщите и свири хората на Дико Илиев. Всички хора излизат в дворовете, на улиците и играят, изнасят вино, сладки, баници и черпят всички присъстващи. Приготвят се цели кошници с “крофли” специално за гостите, които се изнасят на вън. На това общонародно увеселение пристигат роднини, близки и познати от съседните села и градове - Кнежа, Бяла Слатина, дори от София се прибират живеещите там. Веселбата продължава в салона на читалището с банашки танци до среднощ.
 
УБИВАНЬ - КОЛЕНЕТО НА ПРАСЕТАТА
ОБИЧАЯТ ЗА КОЛЕНЕТО НА ПРАСЕТАТА ПРЕДИ КОЛЕДА В БЪРДАРСКИ ГЕРАН НОСИ  ВСИЧКИТЕ БЕЛЕЗИ НА ПРИНАСЯНЕТО НА РИТУАЛНАТА ЖЕРТВА, ОТГЛАС ОТ КОЕТО СЕ СЪДЪРЖА И В СТРАХОВИТОТО МУ НАИМЕНОВАНИЕ – “УБИВАНЕ“.
ТОВА НАИМЕНОВАНИЕ Е СТАВАЛО ПРИЧИНА ЗА МНОГО КУРИОЗИ В КАЗАРМИТЕ ПО ВРЕМЕТО НА НАБОРНАТА ВОЙНИШКА СЛУЖБА, КОГАТО ВОЙНИЦИТЕ ПОЛУЧАВАЛИ ТЕЛЕГРАМИ ОТ СЕМЕЙСТВАТА СИ ДА ИСКАТ ОТПУСКА ЗА ДА ВЗЕМАТ УЧАСТИЕ В “УБИВАНЕТО”. ДОСТА ВОЙНИЦИ СА СЕ ПОТИЛИ ДА ДАВАТ ОБЯСНЕНИЯ НА КОМАНДИРИТЕ СИ ПРИ ПОЛУЧАВАНЕТО НА ТАКАВА СТРЯСКАЩА ТЕЛЕГРАМА.
 А В УЧИЛИЩЕТО В БЪРДАРСКИ ГЕРАН В ДНИТЕ ПРЕДИ КОЛЕДА РЕДОВНО МОЖЕЛО ДА СЕ ЧУЕ СЛЕДНОТО ОБЯСНЕНИЕ ЗА МАСОВОТО ОТСЪСТВИЕ НА УЧЕНИЦИ ОТ КЛАС – “АМИ ГОСПОЖО, (ИЛИ ДРУГАРКО)  У ТЯХ ДНЕС УБИВАТ”.
        За  „убиването” си имало редица строги изисквания, които вече рядко се спазват. То започвало от първата ранна миса на 1 декември до Коледа, но само в дните вторник, четвъртък и събота. Никога – в петък и неделя, в понеделник и сряда – по-рядко, при особени случаи. Подготовка за ритула започвала от предния ден - известявали се близки и роднини, които трябвало да присъстват. Рано сутринта мъжете от родата се събирали, за да извършат най-важната дейност – самото убиване – клането на прасетата. В цървулените времена задължително се колели поне по две прасета, защото за изработката на цървули, прасето трябвало да се одере, а то било много тънка и майсторска работа. Докато кожата на другото прасе, което се пърлело със слама трябвало да се запази за приготвянето на шунка заедно със сланината и да се остави разбира се прясна кожичка, любима за децата. А избора на прасе – кое става за дране и кое не, т.е. кое става за цървули било още по-тънка работа.
Специални били и съдовете за клането. Дървеното корито за соленето на сланината се използвало само и единствено за тази цел. За миенето и пълненето на червата също имало специални уреди. В коша (комина) се приготвяло необходимото за закачване на нарязаните плешки, бутове или ребра, които били определени за пушене и приготвяне на шунка. Приготвянето на пушената шунка изисквало също голям майсторлък, както и всички останали процедури покрай “убиването”. Именно от тази шунка после се “комкали” след Коледните пости, когато се разрешавало да яде месо след дългия пост. Комката е парче от пушения бут или плешка, което се сварява с хрян и вечерта при отговяването след коледната миса се яде само от тази чорба. А месото се приготвя на другия ден за Коледната трапеза.
Голяма  тънкост и майсторлък при клането е събирането на кръвта от прасето, за приготвянето на един от най-характерните специалитети – кървавицата. Прасето трябва да е майсторски прободено така, че кръвта да се събере в паница преди да се съсири. От тази кръв, смесена с нарязани дреболии се пълнят червата. А измиването на червата е трудоемка работа, която била “привилегия” на жените.
В спомените на по-стари баначани като Бонко Гюков Калапиш, р. 1926 г. в Стар Бешенов и дошъл по-сетне с преселниците в Бърдарски геран научаваме по-характерните особености, запазени и пренесени през “девет земи и девет води” от Банат чак до Бърдарски геран. “Докато мъжете разпарят свинете, жените “упалат” ракия и занесат да почерпят работниците, като казват :Здравца ву на синцата! Па дай Бож дугудина да бъят по-дубел свиняте! Когато се разпаря първото прасе, една жена носи сол и започва да го соли от главата до опашката и да нарича “Колкуту скруфичита соль, толкоуз прасчета дугудин. Дай Бож.!” След като се обреже месото и се разпредели за различните специалитети, за работа се залавят жените. Най-напред от рибиците нарязват прясно месо за приготвянето на “паприкаш” – ястие с което се гощават колачите и цялата рода. С най-крехката сланина на корема – “подкормината” се правят сладкиши. “Слагат маста в котела да се топи. След това започват да солят месото и сланините. Осоленото месо се слага в дървен “чъбър”. Месото и сланините стоят две седмици в сол като всяка седмица се обръщат – месото си пуска вода. След това се вдигат на коша да се пушат. В котела се вари за приготвянето на “майошките” – нарязани бели дробове, бъбреци, кожа. Вадят се и когато изстинат се нарязват и се пълнят дебелите черва” Те са почистени и изпарени. В майошките освен нарязаните дреболии на прасето се слага само червен лук и сол, но пипер – не и след това готовите майошки се варят също. В котела се слагат да се варят и напълнените кървавици. В месото за “набиване”(пълнене) на “кълбасите” освен сол, се слагат подправки – червен и чер пипер, чесън или каквито други във всека къща си има традиция. В някои къши в дотекезесарските времена, където гледали и крави и имали телета, обикновено с прасето заколвали и теле, за да се приготвят “кълбасите” със смес на свинското и телешко месо, които ставали още по-вкусни. Те се вдигат на коша веднага след приготвянето за да се пушат също.
“Жените приготвят вечерята. Заколват гъска, пуйка или кокошка – зависи колко роднини са се събрали,, правят “чорба с листа”, сарми, “крофли”(сладкиши), пържат от кълбасите. Вечерята преминава с песни и танци, с музика. На всеки от гостите след това се слага да си вземе от убиването – “преснина”. Раздава се преснина и на комшии от съседните къщи. Така в ритуала се включват и близки и далечни роднини, които после пък се редуват във всяка къща и до Коледа много от хората участват по няколко пъти в “убиването”.
 
Три крале в Бърдарски геран
Този празник се чества на шести януари в чест на поклонението на влъхвите на младенеца Исус. Още предната вечер на вечерната “миса” свещеникът освещава водата за празника.
На самия празник, след мисата, започва благославянето на къщите с осветената вода от свещеника. Този църковен ритуал се прави всяка година. Всяка къща трябва да бъде посетена и осветена. Стопаните са се подготвили специално, като са почистили и подредили домовете и очакват свещеника да ги благослови.
Свещеникът минава със специално шествие из селото. Пред него върви едно от момчетата, които помагат при литургията - „попче”. То носи камбанка „кадонче” и известява на стопаните да се приготвят. Свещеникът влиза във всяка една къща, придружен още с две „попчета” и започва да прекадява с тамян и да поръсва със светената вода стаите. На празнично постланата маса стопаните запалват свещ. Измолват се молитви за благослов на дома. Стопаните даряват свещеника със сланина, “калбаса”, курабии, хляб, които се слагат в кошница и “попчетата” я носят.
Свещеникът поставя над входната врата с тебешир трите букви, от имената на тримата влъхви. Баначените ги наричат Милко, Гашпар  и Балтазар. Затова над всяка врата в селото могат да се видят трите букви С, М и B  и годината. Този знак остава до другата година, когато домът отново трябва да бъде осветен и благословен.
 
Банатските Фършанки-– Загвенки
Последната седмица преди Великденския пост се празнува “Фършанки”. Тогава невестите отиват “на гостене” у майкини си с децата и спят там цялата седмица, а зетят ходи всяка вечер на вечеря, но се прибира сам в дома си. В неделята на Загвенки се ходи на миса и след това се събират всички на празничен обяд у тъста и тъщата и там се играят карнавални игри с маскарадно преобличане в костюми на различни етноси, или мъже в женски дрехи, деца - като възрастни, като овчари или просяци, според въображението. На трапезата се слагат много ястия. След обяда, всички преоблечени в чужди или непривични дрехи излизат да се пързалят със шейни – да се санкят. Пеят песни “на фършанки”, „санкят се” из цялото село и се забавляват, като се мъчат да познаят кой как се е преоблякал. Вечерта в салона на читалището има танци и веселби до среднощ.
Започва Великденският пост - в началото му се чества  Пепеляна сряда  - най-строгият пост в църковния календар, когато на специалната „миса” свещеникът държи беседа и поставя кръстен знак с пепел на челото на всички хора, в знак на смирение и пост.
           СЕГА, БРАТЯ, Е ФОРШАНГЕ (ЗАГОВЕЗНИ)
            Сега, брайкя, и фършанге,
            веселет” се мойе драги,
            шай дай диме, мойе драги.
            На фършанге на конете,
            пишкирите ду земете.
            Ялай, монче, каче капче,
            па се носе с черно шапче,
            с черно шапче на главъта,
            с бъклица у ръкътъ,
            па утважда въз мумъта, 
            да наздраве на тъштъта,
            че и зима дъщеръта.
            (Песента е пята в с. Бърдарски геран от Патуша Пирова, родена в с. Стар Бешенов. Песента се пее на Заговезни.)
            Фършанки (загвезни) се празнува в понеделника след “мръсната неделя”. Това са дни на веселие и карнавални шествия, за които млади и стари се готвят от рано. В понеделник сутринта всичко е на крак. Старите се събират по къщите и по кръчмите и пият гореща ракия и варено вино…на улиците; пред домовете минувачите се черпят за “срекьну фършанки”. По улиците се образуват шествия от ергени и моми, които обикалят и гостуват на седенките. …Образуват се и карнавални шествия…, които на групи обикалят улиците. Те са маскирани и се наричат “мошуле”. Всеки гледа да се направи по-смешен. Правят най-различни смехории. Във вторник веселието продължава през целия ден…. Вечерта всички се събират по домовете си, защото настъпва краят на “фършанкиту”. Приготвя се хубава вечеря и се “загувева”. След вечеря момите и ергените отиват на седянка, а младоженците на бал. Посред нощ бие камбаната и в този момент веселията спират, защото започва големия пост. (Карол Телбизов, Мария Векова-Телбизова, с. Бърдарски геран)
 
Банатската Бела неделя
През първата неделя след Великден в Бърдарски геран се  празнува и едно специално празнично събитие за децата. Това е тържественият обряд за приемане на първо причастие-кризмане.
Деветгодишните деца от трети клас са ходили в църквата на наук-вероучение-за да научат църковните обряди, молитви и да се подготвят за приемане на светото тайнство изповед и причастие. Когато са подготвени за тържествения обряд и наближи Белата неделе, това било голяма радост за децата. Момичетата получавали бели дантелени или копринени рокли, а момчетата-своите първи официални дрехи в чест на празника. Сутринта в неделя всяко от децата в селото, което е подготвено за тържеството, отива с кръстниците в църквата. Момичатата се придружават от майката, а момчетата от бащата. Всички са пременени, с бели свещи в ръце, а момичетата нагласени с бели венчета или воалчета. В църквата за тях се отслужва специална мънена миса, на която те се изповядват за пръв път и приемат светото причастие. След тържеството, през църквата се събира и цялото село, за да види пременените и радостни деца. Те се фотографират за спомен. След мисата, кръстниците отиват на празничен обяд у кръщелниците, като им подаряват специално приговен подарък за спомен от този много специален ден за децата, получили първо причастие. (По спомените на Мария и Бонко Калапиш)

Автори/Информатори:

Весела Пелова /Празничен народен календар от Врачанския край, 2010

Истории от Бърдарски геран