Зверино


Началото на здравното обслужване в село Зверино


Категория : Откак се е село заселило

Началото на здравното обслужване в село Зверино

До тридесетте години на миналия век здравното обслужване на хората от селото е твърде епизодично. В повечето случаи Общината, по нареждане на инстанциите във Враца, организира различни здравни мероприятия – хигиената в училището, ваксиниране на децата, чистотата на домовете и дворовете, обезпаразитяване и други. Лекари идват от вън твърде рядко. Преди всичко се използва народната медицина. Най-тежко болните, в краен случай, се карат в Окръжната болница - Враца.
          Едва през 1935 г. в селото се открива Участъкова здравна служба с един лекар и един прислужник /1/. Амбулаторията се помещава в частна къща. През 1940 г. е назначена акушерка и се разкрива Здравносъвещателна станция в помощ на цялата община – Зверино, Игнатица, Оселна, Елисейна, Зли дол и Очин дол.
          Междувременно, през 1938 година, Общината възлага на най-известния тандем във Врачанския край - арх. Дограмаджиев и инж. Новоселски проектирането и изграждането на Здравен дом. Преписки, скици и други документи са запазени в техния архив   /2/. Сградата се изгражда до моста над река Искър със средства, осигурени от Общината, кмет тогава е Георги Шопов, и осезаемата помощ на населението. Тържествено е открита за експлоатация през 1943 г. След 1944 г. е напълно оборудвана и пригодена за работа. По-късно, когато кмет на Общината е Иван Драганчев, тя е основно ремонтирана и разширена.
През 1950 г. в Здравния дом е открит лекарски кабинет с един зъболекар, а от 1956 г. тук работи родилен дом, разполагащ с четири легла. За родилките се грижат лекар, акушерка и санитарка.
Старите хора от Зверино помнят д-р Лукан Христов Цанов. Емблематична фигура. Роден през 1922 г. в известния богат Цановски род. Завършва медицина в Мюнхен и работи повече от 25 години в родното си село. Много добър диагностицик, познаващ до подробности живота на всички свои пациенти, всеотдаен, на разположение 24 часа в денонощието. Този човек беше изключително полезен за хората. И може би затова, те му прощаваха с мълчание, с усмивка, понякога и с болка неговия пиперлив и циничен език. Днес за него се разказват различни случаи, повечето от които звучат като вицове. Много други специалисти – лекари, зъболекари, акушерки, медицински сестри, както и обслужващ персонал са работили тук за здравето на зверинчани. И за тяхна чест можем да кажем, че всички тези хора и това здравно заведение бяха много нужни и полезни за всички живущи в Общината.
 
Източници:
  1. ТДА, ф.575К, опис 1
  2. Ваня Желязкова, в-к „Мездра-ХХ век”, бр.17, 2012 г.

Истории от Зверино