Оряхово


Билките на Оряхово


Категория : Вярвания и традиции / песни
photo

Билките на Оряхово

По стръмнините на десния бряг на река Дунав, в живописна хълмиста местност, е разположен старинният град Оряхово. Времето на зараждането му се губи в древността. В документи и карти от Средновековието се среща с имената Врхов, Орезов, Ореов, унгарското Орешак, Рахово, Орехово, а днес Оряхово.
Според Константин Иречек (чешки историк и български политик) Оряхово е славянско име, дадено на града по името на дървото орех, понеже в околността му имало много орехи. И наистина в околността на Оряхово имало много вековни орехови дървета. Днес почти във всеки дом има засадено орехово дърво.
Орехът е билка – древна, но полезна и днес. Уникален естествен „инструмент“, намаляващ холестеролните нива. Ядките се отличават с несравним вкус. Ценим орехите като билка заради витаминно съдържание, което не отстъпва на много суперхрани. Те изобилстват от следните витаминни компоненти: С, В1,В2, В3, В5, В6, В9, А, Е, К и Омега киселини. Използваме цялото растение за лечение на различни здравословни проблеми.
Кулинарите ги съчетават перфектно със салати и десерти, а от зелените орехи правим ароматно сладко. Знаем, че плодовете на ореха имат положителен ефект не само върху кръвоносните съдове, но и върху десетки заболявания.
От орехови ядки приготяме тинктура. От нея следва да се взима трикратно по малка лъжичка като ефективно лекарство при язва. Също и орехови ядки с мед – лек за кашлица.
Комбинацията водка с орехи е не само лечебна. Орехи прибавяме към спиртна напитка, за да ѝ придадат не само цвят, но и по-приятен вкус и аромат и получаваме напитка „Ореховка“.
Настойката от зелени орехчета използваме за подобряване на храносмилането, понеже има мощно противопаразитно действие. Местните хора казват още, че настойката от зелени орехчета има ценен терапевтичен ефект при смущения в дейността на чревния трак, проблеми с пикочно-половата система, левкемия, туберкулоза. Взима се и при наличието на атеросклероза, и сърдечната дейност, като се приемат орехи, смесени с мед и стафиди по няколко лъжички на ден.
Настойката от преградките на орехите е за лечение на колит. Индикатор за успешното лечение е понижаване на захарта и цялостно подобрение.
Лековитите черупки намират приложение и за избавяне от сериозни заболявания. Тинктурата от тях влияе успешно на заболявания като: сраствания в червата, остатъчни секрети и сраствания в бронхите, отлагането на соли, различни видове кисти, туморни образувания, тромбоза и др. Отварата от ореховите черупки помага за отстраняване на налепи и възпалителни състояния на гърлото и за заздравяване на венците.
Използат се и листата на ореха, съдържащи танини, флавоноиди, горчиви вещества, дъбилни вещества, провитамин А, витамин С, етерично масло, минерални соли и др. Използваме под формата на отвара за промивки и компреси, а пресните листа се прибавят във водата за баня на малки деца (десетина листа за едно къпане). Някои винари дезинфекцират буретата с орехови листа.
Орехите са традиционен дар за коледарчетата. На празничната вечеря на Бъдни вечер задължително присъстват орехите. Всеки избира орех и гадае за късмета си през Новата година. Хубавата ядка означава здраве и щастие, а ако е цяла – късмет. Разчупва се на две и едната се изяжда, а другата се хвърля през лявото рамо, за да се сбъднат желанията.
В Оряхово ценят и използват билката – бял равнец, която е уникално лековито растение. Използваме цветовете, листата и стръковете. Белият равнец съдържа активни компоненти като флавоноиди, танини, етерично масло, алкалоидът ахилеум, етерично масло, в което има хамазулен и други ароматни съединения, камфор, естери, борнеол, туйон, цинеол, дъбилни вещества, гликозиди (апигенин и лутеолин), аминокиселини, смола, каротин, витамин К, витамин С, органични киселинии камфор, които се проявяват като температуропонижаващо, кръвоспиращо, диуретично, спазмолитично и антивъзпалително действие. Биоактивните съставки на билката съдействат за възстановяване на хормоналния баланс и влияят благоприятно върху стомашно-чревния тракт.
Белият равнец е източник на аспаригин – аминокиселина, която играе важна роля за функциите на нервната система. Друга важен компонент от състава ѝ е салициловата киселина, която има антисептични и бактерицидни свойства. Прилагаме го за заздравяването на рани, външно – при кървящи венци, хемороиди, отоци, рани.
Тинктурата с тази билка се използва за масажи – затоплящи и обезболяващи – при ревматични пристъпи и настинки. Билката ни служи при проблеми с жлъчния мехур, храносмилането, при случаи на грип, треска и простуда.
В градините на почти всеки дом в Оряхово цъфти невен – освен че е красиво цвете, то е и много полезна билка. То съдържа вещества като етерично масло, сапонин, каротоноиди и ксантофили и др.
Цветовете на невена използваме като чай, които успокояват нервната система, за усилване дейността на сърцето, при ритъмни смущения и хипертонична болест в климактеричния период.
Невен
Под формата на тинктура или запарка, невенът е изключително ефикасен при прилагане на компреси (компресите не са подходящи за отворени рани!). Подпомагат зарастването и ускоряват възстановяването при язви и кожни рани, имат антивъзпалително и антимикробно действие. Ето как да направим компрес: в зависимост от големината на кожния участък разтваряме 20-40 капки тинктура от невен в 20-40 мл преварена вода след охлаждането й. Навлажняваме с разтвора стерилна марля и налагаме компреса върху кожата.
Приготвяме крем от невен за масажи, за рани, получени след изгаряне, за предпазване от изгаряне при първите дни от излагането ни на слънце. Кожата по-бързо се възстановява след слънчевите бани, ако се маже след баня. Кремът е много подходящ при възпалени вени, правят се компреси, с които се преспива, също така се препоръчва и при възпалени хемороиди.
Глухарчето ни е добре познато още от детските години. Цъфти през пролетта и началото на лятото, докато има влага. Използва се надземната част или само корените. Надземната част се бере малко преди цъфтежа или по време на цъфтежа (месеците май – август). Суши се на сянка. Цялата билка има годност до три години, рязаната – година и половина.
Листата се употребяват през пролетта като първа пролетна салата – нарязани на ситно, стрити със сол, полети с лимонов сок и зехтин (или оцет и олио). Прясната салата от листа на глухарчета се препоръчва при пролетна умора и авитаминоза. Листата могат да бъдат задушени, както се задушава спанак или нарязани на ситно да се прибавят накрая към готови пролетни чорби.
Корените с коренището или цялото растение се употребяват като средство за регулиране дейността на стомаха (засилва храносмилателния процес и увеличава апетита) във вид на отвара.
Препоръчваме глухарчето против запек, за прочистване на кръвта, против хемороиди, против възпаление на пикочния мехур и при диабет. Надземната част с корените подобрява функциите на черния дроб, действа злъчегонно, пикочогонно, противоглистно. Лечебният ефект се дължи главно на горчивите вещества, органичните киселини и гликозидите. Установено е, че глухарчето усилва действието на подстомашната жлеза – повишава отделянето на инсулин и намалява количеството на холестерина в кръвта.
Млечният сок, който изпуска глухарчето, се препоръчва за мазане при брадавици. При екземи се използва смляно цялото растение, смесено с мед и топла млечна суроватка.
Тук вирее и жълт кантарион – лекува спортни травми, кръвоизливи, натъртвания и рак. Предците ни са наричали жълтия кантарион „средство против 99 болести“. А на червения му сок са приписвали дори магически свойства. Разтворите и екстрактите от жълт кантарион са носели наименованията „червено масло“, „младежка кръв“ или „кръвен еликсир“. Причина за такива гръмки названия е не само цветът на маслото, но и фармакокинетичните качества на растението, многодействено при различни болести на сърдечно-съдовата система.
Билката се събира по време на цъфтежния период. Тогава растението съдържа най-голямо количество хиперицин, на който се дължи лечебното му действие.
В тази невероятна билка се съдържа висок процент от етерични масла, които се откриват в цветовете, стеблата и листата. Жълтият кантарион използваме за лечение на спортни травми и наранявания, като кръвоизливи, изкълчвания, натъртвания, разтягане на сухожилията и навяхвания. Той е с високото си съдържание на дъбилни вещества. Едно от тях е хиперфоринът, които повишава кръвоснабдяването на сърдечния мускул и го подсилва. Има положителен ефект и при стомашно-чревни неразположения. Дъбилните вещества действат заедно с противовъзпалителните аментофлавони в стомаха и червата.
Успокоява нервите, действа при главоболие, мигрена, безсъние, лекува рани и изгаряния, понеже притежава антисептични, но и бактерицидни свойства, което го прави подходящо за по-бързо лечение на отворени рани. Жълтият кантарион лекува и вътрешни инфекции. Облекчава менструалните болки. Помага при женски проблеми, нощно напикаване, нарушения на съня, при заболявания, свързани с климактериума. Раковите заболявания също нямат шанс, защото тази билка възпрепятства окислителните процеси.
В зависимост от вида заболяване, жълтият кантарион може да се приема вътрешно като чай, прах или тинктура, или външно да се нанася под формата на маслен извлек.
Храстите с малките черни плодчета на черния бъз са навсякъде. Зреят от края на месец август – до края на септември. Този период е идеален за брането на тази билка. Може да се използва във всички възрасти. Тя е едно от най- добрите средства срещу анемии. Прилага се за профилактика и в разгара на простудно заболяване, за да предизвика изпотяване.
Ако започнете от есента и приемате сироп от бъз цяла зима, настинките и вирусните заболявания ще ви подминат. Плодовете са богати на антоцианови съединения, които неутрализират свободните радикали. Освен това съдържат много пектин и целулоза. Това помага за извличане на тежки метали и радиоактивни изотопи от организма. Плодовете са богати на ценни минерали и микроелементи, които по принцип не достигат в храната през зимата.
Неслучайно прелетните птици преди миграцията се зареждат с бъзови плодове.
Цветовете съдържат гликозида самбунигрин, етерично масло, калиев нитрат, алкалоид, кверцетин, слузно вещество, холин, провитамин А, витамин С, смоли, танини, органични киселини, флавоноидите рунин, хиперозид, антоцианов и флавониоден пигмент, захари и други.
Черен бъз
Цветовете са дребни, жълтеникаво-бели, силно ароматни. Могат да бъдат използвани по различни начини – за направата на чай, сиропи, за поръсване на сладки или солени ястия (суровите цветове са изключително вкусни!), като лечебно средство, но е препоръчително да не се подлагат на термична обработка, за да не им се унищожат полезните вещества. Може да се прилагат и външно – за бани при ревматизъм и подагра, за компреси при възпаление на очите, за налагане на лапи при червен вятър, изгаряния, измръзвания, за бани при хемороиди, кожни възпаления, изпотяване, кървене от носа, пролетна умора.
В лозята на Оряхово по поречието на река Дунав вирее билката змийска хурка. Позната е още като зайчи лапад, змийска пченка, змийско грозде, петнист змиярник, змийски папур, змиявец, попова патка. Растението е с изправено стебло, което в основата си е задебелено и формира заоблена грудка. Листата на билката са издължени, стреловидни, имащи петънца. Цветовете са мъжки и женски, наредени в няколко реда, образуващи съцветие тип кочан. То завършва с жълтеникав или лилавеещ придатък. Плодът на растението е като водниста ягода, обагрена в червеникаво или оранжево, цъфти през пролетните месеци и се нуждае от влага и сянка.
Змийската хурка е източник на етерично масло, алкалоиди, флавоноиди, скорбяла, сапонони, кумарини и други вещества. За лечение със змийска хурка се използва част от растението и това са неговите корени (грудки). В тях концентрацията на отровни и съответно на полезни вещества е най-богата. За да се извлекат в максимални количества ползите от тях е необходими те да бъдат в свежо състояние.
Парченца от свежа сурова грудка с големина колкото царевично зърно, се увиват в тесто и се вземат 2 пъти дневно. Това се прилага при хемороиди и неврози.
Змийската хурка помага при загуба на гласа, възпалено гърло, при бронхити, фарингити, гастрити, язва на стомаха и дванадесетопръстника, чернодробни заболявания, хемороиди, пясък в бъбреците. Намира приложение и при състояния на подагра и ревматизъм, както и псориазис, топи миома и кисти на яйчниците, на всички видове рак, При шипове дава ефект, приложена външно – използва се спиртният извлек за мазане.
Билката е силно отровна, поради което приемът ѝ трябва да се контролира от лекар или специалист, занимаващ се с билколечение.
Местните хора гадаели по цвета на змийската хурка каква ще бъде реколтата през годината (за царевицата, житото и виното).
И накрая една важна подробност за правилно лечение: жената винаги трябва да се лекува с мъжкото растение, а мъжете – с женското. Старите билкари казват, че билките са най-силни, когато сам си ги набереш. Те не действат веднага както хапчетата. Терапията с билки изисква време.
Трябва да сме търпеливи, за да има резултат.
 
Информация и опит с билката орех – Боряна Маринова, с бял равнец - Диляна Христова, с невен – Пенка Минкова, жълт кантарион – Пенка Минкова, глухарче – Снежа Тодорова,бъз – Рени Маринова, змийска хурка – Цветанка Михайлова.
Литература:
Николова, Н. Здравецът в езика и традиционната култура на българина. – Българска реч, бр. 3, 2013 г, с. 61 – 68.
Николова, Н. Народни названия и медицинска употреба на босилека в българската традиционна култура. – Родознание, Genealogia, бр. 1-2, 2015, с. 205 – 2016.
Николова, Н. Названия на лечебни растения и употребата им в българската народна медицина (Лингвокултурологичен аспект). – В: Българският език – древен, съвременен, единен., Изд. на ИБЕ и Македонски научен институт, София: ДиоМира, 2018, с. 235–250.

Информатори / Автори
Нели Кузманова, Диляна Христова / В: Традиционната медицина и лечебната сила на природата, 2019

Истории от Оряхово