Софрониево


Великденското хоро „Ора пащулуй”


Категория : Вярвания и традиции / песни
photo

Великденското хоро „Ора пащулуй”

Разказват Еленка Димитрова Танкулова, р. 1938 г, Елка Стефанова Станоева, р. 1955 г, Виолета Петрова Динкова, р. 1949 г., Аксения Горанова Царянска, р. 1950 г, Снежа Цветкова Балева, р. 1954 г., Силвия Миткова Богданова, р. 1973 г., Красимир Младенов Пеков, р. 1959 г., Валя Войкина,  Людмил Горанов Мейцов, р. 1961 г. и Светла Андреева Мейцова, р. 1965 г.

За Великден подготовката започва цяла седмица по-рано. Особено значими в нашето село са обичаите на Велики четвъртък, който в Софрониево се нарича Жой маре – Голям четвъртък. На този ден се меси малка питка /колаче/. В средата й се поставя бяло сурово яйце, което се обикаля с плетеница и се изпича, заедно с нея. Тази питка е дома, за семейството. Раздава се на всички за здраве. На този ден се боядисват и яйцата.
На втория ден от Христовото Воскресение /винаги понеделник следобед/, в Софрониево се играе Великденско хоро „Ора пащулуй” /мелодията на хорото е характерна за селото/. Играе се всяка година, цяло село излиза и на него се раздават вино, яйца и козунаци – помен за починалите през последната година.
В късния следобед засвирва духова музика и хората се събират на мегдана, за да се веселят и почетат мъртвите. Традиционното Великденско хоро се води винаги от мъж, който в дясната си ръка държи „оруглица” - обредно накичена пръчка от живо плодно дърво /обикновено ябълка/ с три разклонения, в края на всяко от тях е забито великденско яйце, боядисано по традиция в червено. На „оруглицата” се завързва кърпичка от стъклена батиста /така се нарича материята, от която е изработена кърпичката/. Всички, излезли на мегдана, се хващат на хорото за здраве, дори тези, които жалят също – това е, за да са здрави.
Докато се играе хорото, тези, които имат починали близки през последната година, до предния Великден, задължително раздават вино, яйца и козунак – помен за тях. Раздаването се извършва в хорото, обикновено се започва от водача на хорото. Виното се раздава от деца. За починал мъж раздава момче, а за починала жена раздава момиче. То се разлива от котле /което ние наричаме „половяк” – на влашки „калдаруш”. В по-късно време виното се разлива от дамаджана или кофа в чаша /нови/. Котлетата се украсяват със свежи цветя. В единия край на дръжката се връзва бяла кърпичка. Цветята и кърпичката остават за децата, след като раздадат виното, като дар, както и дребни пари за „заплащане на раздаването”. Заплащането на всички ритуални услуги, които се правят за починалия е много важно, тъй като не бива починалия да има дългове като отиде на „оня свят”. Всеки, на когото се раздаде от помена, поемайки го, казва „Бог да прости!”.
В четвъртък след Великден веселието се подновява. Той се нарича Жое вярде – Зелен четвъртък. Празнува се по същия начин, като  Великден. Духовата музика отново свири традиционното Великденско хоро и тези, които не са успели на „Ора пащулуй” да раздадат помен за починалите си близки, могат да го направят на Жое вярде. Така Жое вярде може да се определи като края на Великденските празници и веселие в Софрониево. (Разказва Офелия Спасова - билиотекар и дългогодишен читалищен деец.)

    Аудио
    Ора пащулуй
Споделяне

Истории от Софрониево

© 2017 - 2021 Карта на времето , Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa

E-mail: libvratsa@libvratsa.org