Черепишки манастир


Великденски празници в Черепишкия манастир


Категория : Моята история / нашата история
photo

Великденски празници в Черепишкия манастир

Черепишкият манастир се слави със своята богата история и красива природа. Известно е, че Алеко Константинов, като основоположник на масовия туризъм у нас, организира екскурзия до Черепиш. Като министър на просветата в манастира отсяда и народният поет Иван Вазов и лирата му тук отново се настройва на поетична вълна.
            През 1939 г. това свято място, свързано с много легенди за Шишманови воини и Ботеви четници, посещава и Никола Вапцаров. На 8 април той, съпругата му Бойка, журналистът Антон Попов (Дончо) и художникът Стоян Сотиров слизат на малката черепишка гара, за да прекарат три незабравими великденски дни.
            Знаех предварително за този излет с Вапцаров до Черепишкия манастир и като човек от Врачанския край исках да науча нещо повече за него. Като кореспондент на Българското национално радио във Враца през 1978 г. посетих Бойка Вапцарова в дома й.
            По онова време тя работеше в Института за литература, където завеждаше кабинета „Никола Вапцаров”. Тогава току-що беше излязла и нейната книга „Никола Вапцаров. Летопис за живота и творчеството му”. На моя въпрос дали си спомня за излета до Черепишкия манастир Бойка Вапцарова съвсем непринудено заразказва:
            –  Очаквахме с интерес тази екскурзия. За нея се бяхме подготвили добре. След като се настанихме в спалните на духовното училище (учениците бяха във ваканция за празниците) Кольо и Дончо пожелаха да се разходим до мястото, където баба Илийца, героинята от разказа на Вазов „Една българка”, е преминала река Искър със своето болно внуче...
            Героизмът на баба Илийца събужда патриотичните чувства на двамата приятели и те започват разговор за своите майки, баби и сестри, за своите съседки, които са оказвали помощ на комитите в борбата с поробителите. Тази тема особено много вълнува Вапцаров, който дълго време обмислял план за написването на поема, посветена на Илинденското въстание. После отново се връщат към творчеството на Иван Вазов. Като ученик в машинното морско училище във Варна Вапцаров е бил влюбен в поезията на Яворов и го е боготворял. Към Вазов той е имал по-резервирано отношение, което споделя и пред своя учител по литература Георги Георгиев. И двамата спорят. Този спор повлиява на бъдещия поет да промени отношението си към Иван Вазов в положителна насока. На матурата Вапцаров се явява доброволно за по-висока оценка и за отговора си получава поздравления от своя учител. А когато през 1931 г. на юбилейния празник в морското училище във Варна като „артист” изпълнява ролята на Странджата от „Немили-недраги” след представлението Георги Георгиев го приветства за добрата му игра.
            Сам Антон Попов по време на екскурзията изразил възхищението си от народния поет с думите, че е особен вид щастие човек да участва като Вазов във велики събития на народа, а после с неподражаемо майсторство да пресъздаде всичко в художествена форма.
            На следващия ден групата се отправя към Лютиброд, известен със своята приказна природа. Отвред над него се извисяват отвесно бели като вар скали, които от двете страни прегръщат Искъра, а в тях - като тъмни пробойни в скалите се забелязват безброй пещери. В далечината към Мездра в Балкана величествено се издигат Ритлите. До тях Рашов дол нашепва предания и легенди... За това пътешествие навремето Стоян Сотиров си спомня:
            – Не мога да забравя възторга, младежкия жар на Бойка, Кольо и Дончо. И сега пред мен израстват тримата, хванати под ръка един за друг, да маршируват по шосето и да пеят бойки и възторжени песни. Удивяваха ме със своя оптимизъм, особено Кольо и Дончо.
            Със себе си художникът Стоян Сотиров носел и фотоапарат. Той направил няколко снимки на Никола Вапцаров и Бойка. Вапцаров също се проявявaл като фотограф. Негова е снимката на Бойка заедно със Стоян Сотиров и Антон Попов. Още преди това, като ученик във Военноморското училище във Варна, той е притежавал фотокамера и е знаел как да борави с подобна техника. Това личи и от снимката, която той прави на компанията на така наречената Алекова скала, която се намира недалеч от Шишманова пещера, край шосето Мездра-Елисейна. Долу край Искъра са сградите на Черепишкия манастир. Снимка на групата, пред входа на църквата в Черепишкия манастир прави и Антон Попов.
            –  И аз снимах! - с лека въздишка си спомни при нашата среща Бойка Вапцарова. - Кольо и Дончо се покачиха на едно дърво, почти надвесено над реката, но във фотографията те бяха по-опитни от мене. Въобще, като прелиствам албума със снимките от Черепиш, повечето сме все трима, а четвъртият щрака с фотоапарата. За тази екскурзия Кольо се беше подготвил специално с голф и с вълнена фанела, с копчета на лявото рамо и малко джобче.
            Като запалени туристи през лятото на 1939 г. семейство Вапцарови са на бивак в Пирин над хижа „Дамяница” до Василашкото езеро заедно с Борис Вапцаров, Венера Попова, Антон Попов, Кирил Николов и Тодор Янев. Този престой на седмината също е запечатан във фотографии, които се пазят в къщата-музей „Никола Вапцаров”. Както свидетелства Бойка Вапцарова изкачването на връх Елтепе (днес Вихрен - бел. авт.) е вдъхновило поета да напише своето стихотворение „Елтепеска”.
            През 1940 година, по време на великденските празници, Вапцаров и Бойка, заедно със Стоян Сотиров и Антон Попов, отново посещават Черепишкия манастир. Заедно с тях този път излизат и М. Сматракалев, К. Николов, Т. Янев, Г. Абаджиев и някои от техните съпруги. Обаче времето е дъждовно и групата остава малко разочарована от своя туристически поход.
          Не е известно дали този излет е бил „документиран” с фотографии и дали самият Никола Вапцаров отново е опитал своето фотографско майсторство. Но запазените снимки остават като свидетелство за необикновено богатата личност на поета, документ за близостта между него и най-скъпия му човек и приятелите, за неговата откритост към света и хората.

 

Информатори / Автори
Килил Андровски /Свети места, 2009
Споделяне

Истории от Черепишки манастир

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa