...

Черепишки манастир


Легенди, предания и разкази за Шишмановата пещера и скритото имане


Категория : Вярвания и традиции / песни
photo

Легенди, предания и разкази за Шишмановата пещера и скритото имане

„Съществува и легенда, че знамето, архивата и парите на Ботевата чета са скрити в една от черепишките пещери.
            След 1977 г. възрастен селянин от Лютиброд се мъчеше да ни убеди в наличието на пещера, разположена някъде високо над р. Искър, където били скрити стари неща. По-точно това било камбановидна пропаст с малък отвор, до който на скалата се виждала гравирана човешка длан. Когато човек се спуснел с въже в пропастта, попадал в полуосветена зала. В средата й имало голям плосък камък, върху който били наредени старинни книги, а отгоре им лежали кръстосани нож и револвер.
            Говори се също за съществуването на голяма, пълна със злато пещера в масива срещу манастира. Входът й бил под повърхността на р. Искър и затова в нея можело да се влезе само чрез гмуркане. Преди много години в пещерата влязъл един едър, здрав монах. Той се бавил вътре два часа и после разказвал за несметните богатства, скрити в каверната, но… не посмял да изнесе нищо навън, нито да влезе втори път.” (Нейковски1982:18)
 
            „В крепостта Калето и близката местност Коритенград (наречена така по името на старо селище на това място) се е водила последната голяма битка на цар Иван Шишман с турците. Легенди разказват, че след поражението жезълът, царската корона и съкровището на царя били скрити в една пещера. Тук наистина има пещера, наречена Шишмановата, чийто под безброй пъти е прекопаван от иманярите, но без резултат. Иманярският ентусиазъм се подклажда и от разкази, че в друга пещера над манастира Ботев пък скрил архива, парите и знамето на четата си. Друга история пък описва как двама от четниците му, бягайки от турците, се скрили в случайно открита пещера, която била пълна със злато. Те закопали входа й, скрили го с чимове и храсти и избягали във Влашко. След Освобождението се върнали, но нищо не успели да намерят.”(Генов 2006)
           В споменато съчинение на Ангел Катерински се описва една най-невероятна история, за това как Ботеви четници намират Шишмановото съкровище. Подобна история разказват и внуците на Ботевия четник от Ботевградско Тома Манчов.
          Изключително популярна в селищата около Враца. През 2006 година записахме неин вариант в Паволче. Разказвачката твърдеше, че всичко, за което се говори в нея, е истина.
 
             Ботеви четници намират Шишмановата пещера
            ...А па един пат отидохме горе на... Дечорлия беме така, ма не бех бъш много мънинка, та помнех сичко... И един възрасен човек мина... Му викаме Влъчково торище и там има една яма, ма не е плитка, та слазаа дечорлия в нея – качат са оттук, та влезнееа и от нея насам, накъде езерета, имаше езеле... Та там имаше пътека, та одат оттука нататъка. Ма одеше са – сега орасло о траняци, не моа минеш, котка не моа мине... И та тоа човек ни пита знам ли тук некъде дека е имало подмал, дупка нещо... Викам:
            -Те тука е на Влъчково торище!
            - Не, не е таа... Тук те – вика – имаше...
            А оно има така, като минеме ямата има така перваз, така брег един... Оттатъка има поленка и траняк...
            А там е имало една дупка така и гонили турците от четата двама души, да ги стигнат, да ги прибият. И они видели там тоа подмал и са завреле у подмало тия ора. И като минали и видели турците, че ги нема (четниците) нагор-надол, насам-нататъка... че са некъде – са са скриле. И видели там подмало дека а. И гръмели, а они (четниците) бегали навътре и но се колко по-навътре връват, толко по-широко става подмало. И връвели... И они (турците) зели та бутнали – отгори дупката била... първоначало отгоре крайо не е била много голема – та бутнале един камик на нея, а они (четниците) немоа го избутат да излезнат. И ония са врътеле, врътеле и си заминале турците – знаат, че са ги вече затиснали.
            Колко дни са одили тия ора (четниците) не се знае... Но един от них, тоа, дека ни пита назе, вика:
            - Ей, деца, да ви кажеме, ние в таа дупка сме влезнали, ма не знаем кога и сме одили, одили, одили... Викам: „Назад вече немо са врънеме, там тоа камик немоом го избутаме наникъде, оти немаме замах...
            И връвели. Надоле връвели... И по едно време видели некъде една малка светлинка, че светка като светулките... ...светка... Рекъл:
            - Ше връвим там, дек светка таа светлинка.
            Одили, одили и она земе да са увеличава светлинката – увеличава, увеличава... И стигнали до там. Уно така пещера и едно легло... ама сичко е било злато... Това е... ...Шишмановата дупка, цар Шишман – те така... И като стигнале до там и он единия ожъднел водица, рекъл:
            - Те тука има и една стомна – а да пия я барем вода, та за ядене не сме яли...
            Ма не знаат колко дни одат – не са чувствали ни сън, ни нищо – се са одили. И като одили, рекъл:
            - Ей, ние и да седиме, да седиме... – тука злато много...
            Злато на пратове – много злато. И една жена лежи на леглото – и она златна. Затова и викат „Шишмановата дупка” и я дират, ма немоа я намерат.
            И са зели от златото и са продължили да одат. Одили, одили, одили и стигнали до една вода голема. А они са отишле ча на Искъро. А на Искъро они нататък са видели, кога са излезнали, ча водата а голема и нема назад да са врънат. И тръгнали и рекли:
            - Ей, ша нагърнеме и ше одиме – ше одим така накъде връви водата – срещу нея нема, че ше ни бутне, да ни отнесе.
            И минали, та излезнали из дупката и фанали, та излезнали и там като минали водата оно една ливада голема и една кошара там имало и гора – дъбова гора. Рекъл:
            - Ше идеме тук, при тия ора. Ше идеме – рекъл – ега нема па тук турци.
            Отишле – един старец и една бабичка.
            - Добър вечер, дедо!
            - Добър вечер!
            - Какво имаш?... Е, ако имаш малко нещо да ни дадеш да ядем! Кой ден е?
            И казале. И он тогива им казал – значи да са одили пет дена под земята, пет дена са одили. „Кой ден е днеска?” – и они знаат кой ден са влезнали. И така като одили... И она рекла, па бабичката – ма на е слепа:
            - Я ше – рекла – ви забръкам качемачец, друго – рекла – немам да ви дам.
            - Какво ще да а.
            - Дедо, значи ние пет дена ни сме яли, ни сме спали... Те така.
            И дали ги качемачец и сиренце. Яли и они му дали...
            - Дай ни – рекъл – нещо дреи да са преоблечеме, че ние сме мокри... Излезнааме из една... тука – рекъл – излезнааме от водата, из една дупка излезнааме, – рекъл – идеме изпод земята... Ма откъде идеме – много далек: пет дена сме пътували.
            Им ги дал и они му дали от златото така крапици:
            - Те и за теб, да има, да си земеш нещо те така.
            И така тоа човек, старецо, ни пита (пита децата) дали знаем таа дупка.
            - Да знаем ние – вика – оттук да влезнем, оттам немое влезнем у нея, що на е закрита от водата и са не види. А тука, ако а открием, ше влезнем у нея. Ше земеме светлина, ше одиме, ше видиме къде що... А оттам невъзможно...
            От Ботевата чета некакъв... Разбита четата и ни са са пръснали ората...
            (Разказала Гена Маркова Терзийска, р. 1924 г., с. Паволче, Врачанско. Записала: Калина Тодорова, 14 .05. 2006 г.)
           
            Доказателство за дълготрайното битуване на легендата и вярата в нейната истинност е и разказът на един от монасите в манастира, който преди години се бил гмурнал във водите на Искър и попаднал в подводна пещера, пълна със злато.
            Разказва се и друго – златото отдавна е намерено и изнесено в… Италия.
„Някои казват, че след освобождението от турско робство, когато италианци прокарвали ж.п. линията София-Мездра, намерили Шишмановото съкровище и след построяването на линията вкарали два вагона между тунелите, натоварили на тях намереното съкровище и без проверка на границата го изнесли в Италия.” (Вутов 2002:  14)

Информатори / Автори
Свети места, 2009
Споделяне

Истории от Черепишки манастир

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa