Баба Илийца: Преданията за Ботевия четник в Челопешката гора и кошарата в Колчаковец

Забележителностите на Черепишкия манастир и историческите местности около него са повод за две посещения на народния поет и писател Иван Вазов през 1899 и 1907 г. Спомените на местното население оживяват в безсмъртния му разказ „Една българка” и в десетки други творби: пътеписи, разкази, стихотворения.

По повод написването на разказа „Една българка” (възникнал в периода между юли и октомври 1899 година и обнародван през ноември в „Българска сбирка” под заглавие „Челопешката гора”) Иван Вазов съобщава на проф. Шишманов следното: „Това е написано след пътуване до Волът, дето ходих да видя мястото на Ботевата гибел. На едно ханче ми разказваха за подвизите на тая българка.” Пътуването до Вола Вазов предприема през лятото на 1899 година. През месеците юни и юли той гостува на Черепишкия манастир и прави излети до различни местности около Искърския пролом. В пътеписа „Волът” описва своето пътуване по пътя на Ботевата чета във Врачанския балкан.  За баба Илийца научава най-вероятно или от своя водач – бай Цене Койнин от Люти брод или от мъжете, с които разговаря в селската кръчма в Челопек. Разказите на местните са основа на популярната Вазова творба, преданието в за баба Пена се разказва от нейните потомци и днес в Челопек, но образът на главната героиня е по-скоро събирателен образ на всички жени, за които се знае и се разказва как в онези съдбовни дни са помогнали на търсещите подслон и храна четници.

Баба Пена Илийца от село Челопек

Разбитите четници при Вола са се разпокъсали на групи и една група е тръгнала към Зверино през Балкана. Колко са се откъснали, не мога да кажа, но един от четниците е минал през кошарата – нашата кошара и дедо ми помни – той бил малък, и майка му е била – хранили са го (Ботевия четник) и два-три дена е стоял там. Хранили са го и след това той си е отишъл. И след Освобождението вече, същият този четник е идвал и е помолил тук човек от селото да го изведе на таа кошара... Там са се гледали – по кошарите – едно време и аз там съм се отгледала... Ходил да се отблагодари затова, че са му спасили живота. Останал е жив... Търсил е бабата на дядо ми, ама бабата е била вече починала...

Кошарите ни са нататъка – местността се казва „Колчаковец” и се върви към Рашов дол. Това съм го чула от баба ми и дядо ми, които ме гледаха на кошарите...

Пена Илийца се казва, баба Пена Илийца... Дедо ми – той бил малък, тя е починала (по-млада) нема спомен от възрастна жена, но той казва, че е била много едра, много едра жена, но много суха, кокалеста – както Вазов описва и била много работлива жена и е гледала децата – вика: „Тя ма е гледала.” И ние едно време, пък и сега – аз на баба ми и дядо ми се „мама” и „тати” съм казвала, не съм казвала „баба” и „дядо”. Те така са й викали – „мама”. Аз го питам да свърже двете неща – да не е тоя четник (дето са крили в колибата)... Че го е носила на манастира – носила го е. Носила го е на манастира да му четат – вика стареца: „Това го помна.” Но не помни такъв случай ( по пътя да са намерили четник, както го описва Вазов) Само мога да го свържа с тоя четник, който е престоявал там (в къщата на кошарата)... Дядо ми е внучето, което е носено на Черепишкия манастир – на баща ми баща... Не си спомня за четника (по пътя) нали, но си спомня, че в къщи е бил (в колибата).

Дали той е същият, който тя (баба Илийца) го е пресрещнала, но си спомня, че вече в къщата (на кошарата) е стоял около три дена четник... То е къщичка на кошарата с две стаички. Тя там е живяла...

Да я е виждал Вазов? Предполагам, че едва ли я е виждал, като имам предвид кога е починала... По разкази...

Тия работи дядо ми ги е разказвал, но не е знаел да се поинтересува повече, да разкаже кой, що, а е бил и малък още... Пена Илийца... – тука, по селото и сега така си ги кръщават. Мъжът й бил Илия – по мъжа си. Тя е била сама, стареца е бил починал. Сама е гледала децата... Той (дядото) е бил малък, когато тя е починала...

(Разказала Пенка Ангелова Драганова, р.1930 г. в с. Челопек, Врачанско – биолог. Зап. Калина Тодорова, 12. 04. 2007.)

Баба Илийка знам, че е одила на манастиро и са а чакали да са върне (Ботевите четници – б. м.), да н’ги донесе яден’е. И уна са врънала и н’ги е дала. Давала н’ги е... От Челопек е... Срешнале са я негде там – нали е било гора, не е било така, гора е било и я срешнале и я питале те така, да н’ги донесе яден’е. Рекла: „Ше ви донеса.” „– Кога? Ше са върнеш ли скоро?” И на от манастиро е зела яден’ето... „Тук ше ма чекате и я ша са връна.” Дала н’ги е яден’е баба Илийка, баба Бота ги е фрълила у Ямата...

(Разказала Гена Маркова Терзийска, р. 1924 г., с. Паволче, Врачанско. Зап. Калина Тодорова, 11. 04. 2007 г.)

За предателството на няколко Ботеви четници, тръгнали към Черепишкия манастир да търсят спасение, но „хвърлени”, както се изразява разказвачката, от една стръмнина – местността се нарича Ямата и се намира недалеч от манастира – и до днес се шушукат различни предания.

Чул съм за Челопек, че некакъв челопечанин... ...минали (четници) и му дали пари да ги изведе да слезнат на Черепишкия манастир и то имало там едно, та му викат „Ямата” и той земе, та ги прекара покрай „Ямата” и видел, че носат пари в една торба и земе, та ги набута там – двама ли са били, трима ли са... – ги бутне там и н’ги земе парите. Те т’ва съм чул. След боевете...

 (Разказал: Григори Йончев Павлов, р. 4.11. 1936 г., с. Паволче, Врачанско. Записала Калина Тодорова, 11. 04. 2007 г. Вж: Тодорова 2008)