Черепишки манастир


Преданията за Ботевата чета, битката при Рашов дол и йеромонах Епифаний


Категория : Моята история / нашата история
photo

Преданията за Ботевата чета, битката при Рашов дол и йеромонах Епифаний

            Игуменът на манастира йеромонах Епифаний Младенов от с. Люти брод и монасите Дионисий, Серафим, Пахомий, Йоний и Теодосий са участвували във Врачанското съзаклятие. Йеромонах Епифаний бил член на Врачанския революционен комитет и заедно с останалите членове посещава Рилския манастир през 1872 г. Основател на Лютибродския селски комитет. При вестта за идването на Ботевата чета той благословил и разпоредил 60 жени от Люти брод да месят и пекат хляб, който да бъде изнесен в планината на определени кръстопътища за четниците.
 
            Предание за боя при Рашов дол, за лютибродчани и Черепишкия манастир
„ ...По-после комитет в селото не е имало до тогава до когато са се готвели да посрещнат Христо Ботев целия Врачански окръг. Ужасно е било приготовлението – в селото и монастиря организатор е бил игуменът на Черепишкия манастир йеромонах Епифаний, роден от село Люти брод, а са влизали в организацията около 60 души почти всички монаси от монастира и всички първенци от селото. Записана е била и една жена като член на комитета – баба Стамена – снахата – братовата жена на игумена. В монастиря е било складирано едни или две кола барут и пушки, а срещу монастиря в зимника в Заград бъчви хиледници с вино, хлеб, брашно, месо и пр.
...
Тогава, когато Ботев се е биел около Милин камък, дето игуменът с негова сеизин Нено Келавия отишли във Враца на събрание, но понеже той видел, че планът е вече пропаднал, а за да не запалят монастиря, бързо се върнал и заповедал всичкото оръжие и другото да се хвърлят през гериза в Искъра. Всичко това било сторено, но хлебът, виното и брашното отсреща в Заград на зимника си стояло и послужило, както предвидел, по-после на некои четници, а Нено Келавия отишел на монастирската кошара в Крушовица откъдето после и донесъл сабята на Ботев, която дълги години се съхраняваше в монастира.
На 20-ти май разбитата при Вола чета на Ботев, а и той сам убит, тя се разпръснала и побегнала за в Стара планина. На 21-ви май сутринта около 9 часа 15-20 души момчета-комити се спуснали през м. Рашов дол с цел да преминат Искъра, като мислели, че или ще прегазят, или ще могат да минат с ладията. Но в това време некой си големец турчин вече пазел на ладията, за да гледа кой минава насам-натам, а требва да се знае, че тук поради боя при Милин камък и Вола, за да минава бързо турският аскер биле събрани три ладии т. е. от селата Зверино и Елисейна. Турците в този момент биле тъкмо на обед. Ладиарят, като видел момчетата-комити изтръпнал, но по неволя требвало да попита големеца кои са тези момчета, непознати лица за него, на отсрещния бряг, а той веднага щом като ги видел, заповядал на тръбача да свири за бой. Обедът бил прекратен и стрелбата започнала. Комитите побегнали назад обратно в падина „Рашов дол”.
...
Другите побегнали обратно въз Рашов дол, като мислели, че са спасени, но били измамени.
Казват хората, които са гледали: „Колко шума по гората, толкова беше турчин наоколо в Кривата чукла – като гарги.” Там в падината имало кошара, която и до днес съществува, с овци, с двама овчари, а комитите, като биле гладни, накарали овчарите да им направят качамак. Тъкмо в момента, когато качамакът станал готов, турците обсадили кошарата, в която били четниците, но те не се предавали и боят се завързал, в който бил пронизан керкезкият първенец Джамбулет и на една летва пренесен през селото полумъртъв и починал при високата пещера Люти дол. Кошарата почти горяла. Всички отвътре били избити и главите им отсечени. Разказва баба Мария – жената на притежателя на кошарата, че двамата овчари били заклани, а колко души са биле комити, колко турци – не се знаело, затова, че всичките биле обезглавени и по долни дрехи. На овчарите и комитите главите отнесоха на прътове – казва, а на турците ги хвърлиха в Искъра. Труповете на онези, които личело че са комити, на брой около десетина души, са погребани на едно место заедно с овчарите, като на гроба в последствие е направил игуменът на Черепишкия манастир, онзи стария, който е бил в него време организатор, скромен паметник, на който са записани имената на убитите. Там и до днес се прави панахида за тези момци на 21 май.
В същия ден – разправят Първан Първановски и Герго Ив. Стаменски от същото село (Люти брод) - ние бехме овчари и бехме скрили овцете в Гложа зад Шишмановец, а сутринта, когато се делеше ден и нощ, чухме да се срива сипеят Заластра, отсреща между тупраците, а когато разгледахме, видяхме хора. Изплашихме се, като помислихме, че това са турци. Те слезнаха на равното, но понеже немаше тогава железопътна линия, беше урасло с лиляк, те потънаха в него. След малко видяхме човек с едно късаче, че ги превежда скришно под късачето един по един към Лепите за в Заград.  После узнахме, че манастирският овчар превел десетина души комити в Заград от гдето след като се нахранили и напоили в манастирския зимник избегали. Един останал, та се крил дълго време около манастирската кошара. Един път зел да иде некакъв си субаша на кошарата с игумена, за да се стрижат овцете. Игуменът запитал овчаря дали не е там Кръстю, понеже бил от село Крета (Става въпрос за ботевия четник Кръстю Генков от с. Крета – б. м.), та не му се искало да бега далеч, а той отговорил, че е там. „Иди му кажи, да се махне от там – казал игуменът, - че идем да проверим овцете със субашата.” Връщайки се овчарят веднага съобщил това на Кръстю, който веднага почнал да гази Искъра гол. Тъкмо в това време дошли и преминал субашата. Игуменът изтръпнал, като видел онзи, че гази и субашата го гледа. Субашата попитал: „Кой е този, да не е некой комита дето гази?”, а игуменът от своя страна попитал овчаря кой е този. Овчарят се досетил и казал, че е свинарят, който е изпуснал свинете, та са изровили отсреща картофите, а като видел игумена, изплашил се е, та бърза.
....
Разиграли се тези важни събития на 20, 21 и 22 май около селото и близо до него – турците считали, че не малко виновно е то, даже и списъка на местната организация бил заловен, затова решили селото да изгорят, а населението да изколят.
...
Кое е повлияло на турците да отменят сечта на населението и паленето на селото, не се знае, но се знае, че игуменът на манастиря е отнесъл на големеца, който е седел в хана монастирски през това време една забрадка с жълтици, на която краищата едвам се събирали. Дедо Коцо П. Караджов казва: „Срещнах го под нивите над хана в орницата, че ги отнесе”. И след това е отнесено и първото нареждане и дадено на игумена строга охрана от турски аскер за монастиря о главе с некакъв си големец, за когото поменахме по-горе е ходел на кошарата с игумена. С тази охрана монастиря се чувствал доста спокойно, но преди да се изпрати тази охрана, налетен бил от 4-5 души арнаути турци, които след като убили магера от монастиря, а свинаря, говедаря и биволаря Гено П. Караджов и един монах на име Панталеймон ограбили и задигнали много ценности.
След тези събития на 21 и 22 май турците си заминали, като оставили строга охрана само на ладията около село и на монастиря. След известно време и тези турци си заминали, като оставили селото вече съвсем спокойно до идването на русите. (История на Люти брод, писана през 1927 г.  ТДА – Враца, 64 К, а. е 151, л. 7-11.)
 
В друго предание (в което типченският черкезки предводител Джамбулет е наречен „турски военачалник”) се разказва за спасяването на Черепишкия манастир след открито там оръжие чрез подкуп, даден хитро от неговия игумен.
             „Според предания, запазени сред стари хора от съседното село Лютиброд, при сраженията с Ботеви четници във Врачанския балкан и в близкия Рашов дол турците научили, че в манастира се укрива оръжие. Те проникнали в него нощем, претърсили го и наистина открили сандък с оръжие. Арестуваният игумен помолил да му разрешат да си вземе торбичката с рязан тютюн за из пътя, по който предстояло да го поведат. Получил такова разрешение, под тютюна той закътал злато. Завели го при турския военачалник Джамбулет, който бил отседнал край Лютиброд. Игуменът пуснал отвисоко торбичката и му казал: „Това е за тебе”. Златото тъй звъннало, че звънът бил чут дори от лагяра (лодкаджията) при близкия брод. Джамбулят заповядал игуменът да бъде освободен. Заптиите го обвинили, че укрива оръжие. Отговорил, че крие не оръжие, а икони и свещници в случай на пожар, тъй като в тези смутни времена манастирът можел да бъде запален. След като се върнал там, игуменът изхвърлил оръжието в Искъра, защото се опасявал от нов обиск.” (Динев1958:145-146)
 
             След боя във Врачанския балкан и гибелта на Ботев, групата четници, начело с Георги Апостолов, между които и вторият знаменосец на четата Димитър Стефанов - Казака с навито знаме около кръста си, преминават придошлия Искър с помощта на монасите от Черепишкия манастир и се насочват из дебрите на Ржана планина. (По разказ на краеведа от с. Игнатица Петър Вутов.)
           
            Казват, че на портата на Черепишкия манастир да потърси помощ потропал и друг Ботев четник – Ангел Тодоров Ковачев от село Казъл Мурад, Разградско. Тук попаднал на монах, който познавал зет му, зографа Янко Тодоров. Черноризецът му дал хляб, а на раздяла му рекъл: „Чедо Ангеле, и ангел да си, няма да се спасиш – толкова агаряни има по дефилето.” Прав излязъл монахът – Ангел бил убит близо до Елешнишкия манастир „Св. Богородица”. (Многобройни предания за Ботеви четници – Вж: Тодорова  2008.)
 
В спомените на внуците на Ботевия четник Тома Манчов от Ботевградското село Рашково се казва, че той и още двама-трима негови другари, бягайки от турците след смъртта на войводата във Врачанския балкан намират спасение в една пещера, на която турците затискат входа с камъни и те са принудени да търсят друг изход. След известно лутане откриват пролука и успяват да излязат в непосредствена близост до Черепишкия манастир. Малко преди да напуснат пещерата, те откриват съкровище. Сетне няколко дни се укриват в манастира, след което се разпръснали. Тома Манчов се прибира в родното си село. Предаден от местния бюлюк башия, той тръгва към Арабаконак, където е заловен и убит. (Тотева 2008: 11.)
Десетки подобни разкази и предания. В тях монасите помагат на Ботевите четници с храна и вода, приютяват ги и ги крият за известно време, превеждат ги през придошлата река към по-безопасни места. В едно от тези предания, записано от учителя Ангел Катерински през 1910 година се проследява съдбата на една ценна реликва – Ботевата сабя, която дълги години се пазела в манастира.

Информатори / Автори
Свети места, 2009
Споделяне

Истории от Черепишки манастир

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa