Черепишки манастир


Преданията за Софрониевата пещера, за Левски и Димитър Общи


Категория : Моята история / нашата история
photo

Преданията за Софрониевата пещера, за Левски и Димитър Общи

Много са преданията, които свързват Черепишката света обител с националноосвободителните борби и това е разбираемо – Черепишкият манастир, неговият игумен по онова време и обитателите му изиграват значителна роля в подготовката и осъществяването на Априлското въстание във Врачанския революционен окръг. Преди това на два пъти по време на размириците, предизвикани от Осман Пазвантоглу в този край, в него намира убежище Софроний Врачански.           
            Софрониевата пещера
Топлица е пещера, която се намира на десния склон на Ключни дол и е една от най-високо разположените пещери в този район. Наречена е така от местните, защото през цялата зима температурата се запазвала висока – над 10о .
Тук се е крил Софроний Врачански - не само преданията и местната топонимия свидетелстват за това. В своето "Житие и страдания грешнаго Софрония" той сам разказва за патилата си през 1797 г. :
"По август месеца поидох на епархия моя. И все войска беше на Видин, бияха го да го уземат. Ами каков ли страх потеглих, като ходях по селата да собирам мирия! Връщаха са и бягаха турци делии от ордията, соблячаха селата. И субашите обираха. А аз ходях по селата. Най-после, като развали и разсипа Пазвантоолу по Святаго Димитрия царската ордия - аз бях по селата, - сипнаха са от Видин турци, от Видин по селата да бягат. Ами сас каков труд и страх пострадах, докле са добия веднож до Враца! Каковии ли гори и холми, и доли не обоколихме.
И тамо мало някой ден поседях. Прииде вест, како иде на Видин Алю паша сас пятнадесят хиляда войска. Нощем приидоша конакчии и аз като чух, востанах тая нощ на осем часа да бягам от Враца навон - нощ темна, време беше дождевно, а планина стръмна, висока. Колико ли крати падах на путю, докле поидем на Черепиш монастир. И като поидохме на монастир, не найдохме никого - калугери побягнали, монастиря затворен и не знаим где са. Хеле са случи един поп на пут, селянин, та ги знаял, како бягат у една пещера, и заведе ни при тях. И седях тамо при них у оная пещера двадесят и четири дни. И узех студ и разболях ся, и четири дни болен лежах тамо. После ся сгреях и мало по-оздравях."
            Левски и Димитър Общи
Макар да няма каквито и да било исторически свидетелства, преданията свързват името на Апостола с манастира. Според народния разказвач „Левски е навсякъде” и е „неуловим”, „той е изпратен от Бога да освободи България” и неминуемо е и тук, в този манастир, където монасите са „кръстени” с револвера и камата. Знае се, обаче, че Васил Левски и Никола Обретенов са посещавали Струпецкия манастир, разположен по-надолу по течението на река Искър в района на село Струпец, който преди да се развие в самостоятелен манастир е метох на  Черепишкия манастир           
Първото предание ми разказва един от монасите в манастира (При посещението ми на15. ХІ. 2008 г.).
Не само в Черепишкия манастир, но и в другите, които обикалял, Левски всякога влизал по тъмно, като водел коня си и сам той пристъпвал „заднешком”, за да не могат „да му хванат дирите” турците.
Преданието от село Крушовица ни среща с други легендарни комити от Врачанския край – поп Минко Цолов и Лукан Галишки:           
Поп Минко и Левски
Изпърво Минко Цалов бил учител в селото. След няколко години се запопил в Крушовица. Но тъй като бил човек с буен характер и не винаги спазвал черковните канони, наказал го Врачанският владика да отиде в Черепишкия манастир, за да пасе манастирските стада.
През един летен ден, когато овцете и козите пладнували под сенките на дърветата, поп Минко отправил взор към Балкана и запял на висок глас:
 - Вятър ечи, Балкан стене, сам юнак на коня…
Двама пътници се приближавали по това време към манастира. Единият бил самият Апостол на свободата - Васил Левски, а другият - поп Лукан Галишки. По комитска работа пътували те, когато чули песента на поп Минко. Левски се обърнал към поп Лукан:
- Това ще да е наш човек, щом тази песен пее.
Заговорили се и се разбрало, че и тримата служат на едно дело - освобождението на поробена майка България. Тъй се уговорили - щом поп Минко се освободи от наказанието и се завърне в село Крушовица - да започне работа за изграждането на таен революционен комитет в селото.
Тази среща се състояла през 1872 година. След две години поп Минко се завърнал в селото, а през 1875 година, в присъствието на отец Лукан, основали комитет. Попът с револвер, кама и евангелие в ръка заклел членовете на комитета в Крушовица, а самият той станал негов председател.
Така изпълнил обещанието си пред дякона Левски. (Разказано от Гено Торлаков, с. Крушовица, Врачанско. ТДА - Враца, ЧП - 145.)        
Посещенията на Черепишкия манастир от Димитър Общи и дейците на Врачанския революционен комитет Мито Анков и Тодор Балабанов „по комитетски работи” са неоспорим исторически факт. Преданието пък разказва за паметно решение, взето тук, в манастира.
„От предаваните от уста на уста живи спомени се разказва, че на 15 август 1872 г., тук, в Рушидовата къща, под ръководството на Димитър Общи, е било взето съдбоносното решение за обира на турската хазна при Арабаконашкия проход” – пише Илия Борисов в цитираното от нас краеведско изследване на Люти брод (Тодоров 2002: 209).

Информатори / Автори
Свети места, 2009
Споделяне

Истории от Черепишки манастир

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa