Оряхово


ОРЯХОВСКОТО УЧАСТИЕ В ОТКРИВАНЕТО НА КРЪСТ-ПАМЕТНИКА НА ЗАГИНАЛИТЕ В ДОБРИЧ - 1942 Г.


Категория : Моята история / нашата история
photo

ОРЯХОВСКОТО УЧАСТИЕ В ОТКРИВАНЕТО НА КРЪСТ-ПАМЕТНИКА НА ЗАГИНАЛИТЕ В ДОБРИЧ - 1942 Г.

Сред мемориалните места, свързани със загиналите български войници през Първата световна война, особено значение за Оряхово има Кръст-паметникът при Добрич. Открит е на 14 май 1942 г. – църковният празник Възнесение Христово. Първоначално е издигнат на лобното място, върху могила на 3 км североизточно от Добрич. Той увековечава паметта на стотици доблестни войници, между които и героите от 36-ти Козлодуйски полк, убити в сраженията за защита на града между 5 и 7 септември 1916 г. Оряхово губи в Добричката епопея много свои синове и 26 години по-късно подкрепя местната смесена гимназия „Цар Борис III” за провеждането на тържествено откриване на паметник, напомнящ подвига на българските бойци*. Различни исторически свидетелства разкриват интересни факти за оряховското участие в това важно събитие. Тяхната информация е пример за родолюбие, патриотично възпитание на потомците, които трябва да помнят и почитат достойните дела на своите предци.
Хронологически първото известие за съпричастността на Оряхово към инициативата на гимназията в Добрич да открие Кръст – паметник на една от могилите, където 36 Козлодуйски полк се сражава и губи почти половината от числеността си, представлява едно съобщение от  оряховския вестник „Ново слово” (бр. 277, 9 май 1942 г.). В него се споменава за предстоящото заминаване в Добрич на представителни групи от гимназията в града, с нейното знаме и духова музика, и от дружествата на запасните офицери, подофицери и бойци. На 13 май 1942 г. директорът на Оряховската смесена гимназия „Княз Симеон Търновски” Антон Баталов изпраща телеграма* до директора на Добричката смесена гимназия Щерьо Параскевов със следния текст:„Утре вечер пристигат с влака 58 ученици, 24 ученички и 6 учители със знамето и духовата музика на гимназията. Моля разпореждането Ви в кръга на възможното”. На състоялото се на 14 май откриване на паметника с молебен присъствието на оряховските ученици е добре организирано и силно въздействащо. В своя доклад до министъра на Народното просвещение от 4 юни 1942 г. директорът на гимназия „Цар Борис III” от Добрич го определя като „венец на всичко”  и го представя като „една неописуема картина тъжна и радостна”.  Учителка от Оряхово с хубави думи изразява благодарността на Оряховския край и поднася венец от името на гимназията. След нея пред паметника цветя полагат ученици и ученички. „Потомците на падналите герои” закопават в основата на кръста, донесена в торбички пръст от родния край и я поливат с дунавска вода, за да се смеси с кръвта на загиналите. На връщане от паметника всички се спират на военното гробище. Оряховчани намират гробовете на своите близки. Става всеобщо поклонение. След тържеството, на 27 май 1942 г., директорът на гимназията в Оряхово изпраща писмо до своя колега. Благодари за вниманието и споделя: „Връзката между Добрич и Оряхово е жива, създадена от героичните дни на 1916 г., когато няколко стотици герои загиват в околностите на Добрич. Уверен съм, че Добрич и Оряхово ще останат завинаги трайно свързани помежду си”.
Учителката от Оряхово, която достойно представя града и допринася за емоционалността на тържеството, се казва Евдокия Петрова Попова. Тя е преподавател по български език в гимназията „Княз Симеон Търновски” в периода 1935-1964 г. Запазени снимки от събитието в семейния й албум, предоставен от нейната дъщерята Ралица Койчева, ни правят съпричастни на изживените вълнуващи моменти. Една от фотографиите е свързана със заминаването от град Оряхово, което също има тържествен характер. Участниците са подредени в редици. Зад тях се вижда река Дунав. Момичетата са облечени в народни носии, препасани през рамо с трикольорна лента. Едно от тях държи торбичките с пръст. Момчетата са в ученически униформи. Отстрани е гимназиалната духова музика (обр. 1). Вероятно сега взимат и дунавската вода, за да я слеят в Добрич с кръвта на загиналите. Друга снимка представя строените по време на самото откриване ученици с Евдокия Попова и знамето на училището (обр. 2). На трета снимка виждаме младата жена в народна носия и с трикольорна лента, качена на дървена маса. Тя говори до Кръст-паметника в присъствието на военни и цивилни (обр. 3).
И днес, десетилетия по-късно, отново се връщаме към това паметно събитие. Приемаме с радост възстановяването на паметника през 1999 г. като признателност на съвременното поколение към героите от Първата световна война. С гордост подчертаваме участието на Оряхово при неговото откриване. Възхищаваме се на учителката Евдокия Попова, която заедно с оряховските ученици прави силно впечатление с подготвения ритуал в памет на загиналите. В своя тридесетгодишен стаж на преподавател по български език и литература, тя влага сърцето си, дава много и изисква много. Доказват го и думите на една нейна ученичка –Тодорка Цанова: „Тя беше незаменим учител”. Евдокия Попова е най-пламенният ръководител на представителната ученическа група в Добрич на 14 май 1942 г. Във времето остава невидимата връзка между паметното място в Добрич и родния край на загиналите от Оряхово.
 
                         Използвани архивни материали:   
1.Държавен архив Добрич, ф.158, опис I, а.е 111, л.244  
Телеграма от директора на Оряховската гимназия до директора на гимназията в Добрич, 13 май 1942 г.;
2. Държавен архив Добрич, ф.158, опис I, а.е.111, л.259   
Благодарствено писмо на директора на Оряховската гимназия до директора на гимназията в Добрич, 27 май 1942 г.;
3. Държавен архив Добрич, ф.158, опис I, а.е.111, л.221, 221 гръб и 222   
Доклад на директора на гимназията в Добрич до министъра на Народното просвещение, 4 юни 1942 г.
Специално благодаря на Весела Пелова, гл. експерт в ДА-Враца, за насочване към темата и на Радослав Симеонов, уредник от РИМ-Добрич, за съдействието и изпратените архивни материали!

Информатори / Автори
Евгения Найденова / 100 години от участието на врачанци в Първата световна война, 2016