Селановци


ЗА БОЛКИТЕ, БИЛКИТЕ И ОЩЕ НЕЩО В СЕЛАНОВЦИ


Категория : Вярвания и традиции / песни
photo

ЗА БОЛКИТЕ, БИЛКИТЕ И ОЩЕ НЕЩО В СЕЛАНОВЦИ

Темата за традиционната медицина и лечебната сила на природата е толкова многообразна и многолика, колкото многообразна е самата природата. Това беше и основната причина в хода на подготовката на настоящата разработка, обектът на изследване да се конкретизира в географски аспект само за село Селановци.

Опитали сме се с учениците от ОУ „Н. Й. Вапцаров”, работещи в ателието „Празникът и хлябът от раклата на баба”, както и други проявили интерес по темата, да съберем писмени и устни сведения за част от болестите по хора и животни и тяхното традиционно лечение. В разработката са намерили място повтарящи се „медицински случаи” и такива, които впечатляват със своята колоритност. Написаното няма за цел да предложи подробни рецепти за лечение, това не е рецептурник и може да бъде допълвано с нови сведения.

По темата вече е писано в книгата „Бележки по историята на Селановци” с автор Емил Димитров Цветков. В нея, от стр. 265 до стр.271, в частта „Здравеопазване” е отделено неголяма място за методите на традиционната медицина. Значително по- подробно за описани частните и държавните медицински практики през периода 1879 до годината на издаване на книгата - 2013. Разгледани са повтарящи се заболявания, свързани с начина на живот – хранене, хигиена и други. Отделено е място както на „народните” лечители, така и на професионалистите – хуманни и ветеринарни лекари.

За да има настоящата разработка систематизиран вид и да не се нуждае от „гледачка” бъдещия и успех, решихме да разделим събраното на две големи групи: за човека и за животните. И в това няма нищо странно. От създаването на селото до днес селановчанинът гледа на домашните животни като на членове от семейството си. В изследването на отношението „болка – билка” за човека, оформихме две направления: за тялото и за душата. Сигурно, ако по темата „за тялото” не бяхме се потрудили достатъчно в търсенето на сведения, тази част от нашето описание щеше да има следното кратко съдържание: При открити рани селановчанинът знае, че „трябва да го попикае”, а при всякакви други „варекания” /разбирай  жалби/  трябва да го намаже с ракия, по възможност „п, рвак”. Ако тези универсални лечебни средства са неуспешни, „да си дири дофтор”.

 Голям интерес предизвикаха няколко  непрактикувани вече лечения:

- „Чукане за /на?/ далак”: Болният отива при „специалиста”, когато има оплаквания, че му е „тъжно под г,рдите” – чувства тежест в областта на далака. Лечителката, най-често е жена, която се занимава и с друг вид лечение като баене и леене на куршум. Тя сяда до вратата в стаята, а болният ляга през прага, като се стреми гърбът му да е върху самия праг, а главата - в скута на лечителката. Тя поставя огрибката /уред за почистване на нощвите или копанята при месене на хляб/ върху слънчевия сплит и започва ритмично да чука върху нея с ръжена. Това продължава 10-15 минути. Лечението е успешно при няколкодневно посещение, но никога в сряда и петък. И се очаква, че на болния вече няма да му е „тъжно”! Ефектът вероятно е постиган в резултат на своеобразна акупунктура върху една от най-чувствителните точки в човешкото тяло.

         - „Търкане на пъп” – практикувало се е при същите лечителки, при коремно или стомашно неразположение. Лечителката е натискала с основата на дланта си и е извършвала въртеливи движения в областта над пъпа. Няма сведения, че е изричала определени думи. Препоръчвала е след манипулацията болният да носи стегната превръзка през корема под пъпа.

Недоизяснени, но много впечатляващи се оказаха следните две рецепти за лечения на хора и животни:

  • при болни уши - да се капва зехтин, в който са накиснати малки мишлета /!/
  • при рани на животни – да се стопи /изгори/ гьон от обувки и да се смеси с мас.

            В обобщаването на проучванията на различни източници, значителна част от методите и рецептите се повтарят. Всички, работили по темата, сочат, че лечението е извършвано от баячки и гледачки. Често това са били бабите, които са „бабували” за израждане на бебетата. Баенето за страх и против уроки заслужава подробна описание:    при баене против страх баячката поставя уплашения с гръб към вратата. Взема черна забрадка, на която връзва в двата края и средата червена прежда. Измерва пред очите на пациента забрадката на „лакти, педи и пръсти” и констатира дължината в началото на лечението. Сгъва забрадката на осмица /форма, която напомня знака за безкрайност в математиката/ и с нея извършва въртеливи движения над цялото тяло на болния, с акцент над главата, изричайки тихо и неразбираемо тайнствени думи. Това се повтаря три пъти, като след всяко движение забрадката се измерва, за да се докаже на болния, че страхът му преминава и забрадката се скъсява. „Заплащането” става като посетителят хвърли определена от него сума пари в монети на пода. Интересното е, че „занаятът” на баенето трябва да се предаде на момиче, преди да е станало жена. Желателно е това да е близка роднина.

Баенето против уроки се извършва с масажиране над веждите и слепоочието, като баячката периодично наплюнчва пръстите си. Изговаря магически думи, които най-често започват по-силно с „Урочице- брочице…” и завършват неразбираемо за обекта на лечение. И в двата случая на баене баячката се прозява активно през цялото време на манипулацията. В изследванията се сочат и по-масови практики за борба с уроките, като гасене на въгленче и клечка във вода, след което болният се маже с водата и пие от нея или миене на лицето с вода, която и преминала през брава и метлата. Желателно е урочасаният да не заспива преди да са му премахнати уроките, защото това може трайно да се отрази на психиката му.

Леенето на куршум против страх се среща често в изследванията, но в тази разработка няма да бъде описвано подробно.

В изброяваните по-долу обобщения, след рецептата в скоби е отбелязано  колко от получените общо 25 материала, носят едни и същи сведения. Във всяка от представените разработки са отбелязани запарки от различни билки.

ЛЕЧЕНИЕ НА ХОРА

Болно гърло /кашлица/:

- „пукане” на сливиците с пръст, потопен в сол още в момента на раждане на бебето от „бабата”, водила раждането /7/;

- отвари /запарки/, чай от „бабина душица” /мащерка/, дюля, липов цвят, индреше, цвят от бъз и др. /22/

 - компрес с ракия на гърлото или гърдите  /18/

-  разтриване на гърдите с мас или газ /8/

- „кишене” потапяне на краката в солена гореща вода /12/

- пиене на горещо вино с люти чушлета /2/

- поставяне на вендузи /4/

Натъртено:

  • увиване с прясно одрана кожа от овца за три седмици /4/
  •  налагане със счукан червен лук /кромид/ със сол или  с намачкан зелев лист/2/

Навехване на крак – увиване с непрана /”сереива”/ вълна /2/

Главоболие – силно притискане през челото с превръзка /2/

Висока температура – увиване на краката, ръцете и тялото с кърпи, напоени с оцет /17/

  • пиене на  отвара от кори на пъпеш /2/

Обработка на открити рани:

– обливане със собствена урина, с отвара от живовлек или смрадлика, /12/

 - намазване със сок от зарасличе /2/

Хрема – счукани и пресяти печени жълъди от дъб /гурун/ се смъркат през двете ноздри /3/

  • на лопата се поставят живи въглени. Върху тях се поръсва царевично брашно или захар и болният вдишва дима /5/
  • в болната ноздра се поставя топче захаросан мед./6/

Очи /сълзене, залепване/ - сок от лоза, събиран след рязането и когато лозата „плаче”.

Болки в корема – отвара от мента /3/

Зъбобол – жабурене с отвара от лайка /8/

Болки в бъбреците – отвара от царевична свила /3/

 

ЛЕЧЕНИЕ НА ЖИВОТНИ

Верен на своята практичност, старият селановчанин е приемал без коментар правилото, че ако не вижда положителен изход от бъдещото лечение, животното трябва да се заколи и изяде. Когато е търсел помощ при съседа, обикновено е получавал съвета „Коли и яж!”

При традиционното лечение на животни се повтарят някои от следните рецепти:

Метил по овцете – Съцветията на блатната трева блюч се заливат с олио, сол и оцет. След две седмици лекарството е готово за употреба. Една ракиена чашка от извлека се разтваря в 250 мл. вода и с нея се налива животното.

Подуване на преживно животно – наливане със следните смеси:

  • При преяждане с бързо разлагащи се растения /люцерна, полски мак /була/, млечка, детелина и др./- в 250 мл. бутилка се сипва 1 чаена чашка с ракия, по 1 кафена лъжица сол, оцет и се допълва с вода.
  • При преяждане със зърно – 1 чаена чашка мляко, по 1 супена лъжица сода за хляб, лимонтузу /оцет/ и се допълва до 250 мл. вода.

Открити рани, покрити с червеи – Сваряват се на 4-5 зелени плода от влъчка /вълча/ ябълка до получаване на кафяв разтвор, който е отровен. С него се пръска раната. Червеите умират и раната се обработва с отвара от смрадлика.

  • Раната се намазва с мас, за да нямат достъп мухите.

Куцане при животните – копитата се накисват в силен разтвор на син камък. При събиране на сведенията, възрастни хора сочат, че в миналото гнилецът по копитата е било непознато заболяване. Появява се след внасянето на определена порода овце от Израел. Започва лечение и с катран.

    Мастит – вимето на животното се маже с жълтопръстица, разтворена с оцет.

Шуга при свинете / и хората!/ - мас, смесена със сяра на прах.

Кокошинци по кокошките – мас, смесена с нарязан пелин и сяра. Вечер в курника се носят стеблата на бъзак, по който през нощта се полепват кокошинците и сутринта се изгарят в огъня.

Изследването може да има значително по-разширен и до известна степен завършен вид, ако всяко от заболяванията се проучва подробно и рецептите се записват детайлно като начин на подготовка, дозировка, прием, обредна практика и цялостно влияние върху човешкия организъм, което може да бъде обект на бъдеща разработка.

В края на настоящата изказвам благодарност на всички ученици, проявили активност в търсене на сведения, на техните семейства и специално на компетентните исторически източници Мара Цекова – на 85 години, Александър Алеков – на 73 години и Доца Калугерска – на 82 години. Последната и до днес практикува различни практики на баене, врачуване и леене на куршум.

Автори/Информатори:

Петя Русинова / В: Традиционната медицина и лечебната сила на природата, 2019