СТАРИТЕ МАЙСТОРИ-КЕРАМИЦИ ВЪВ ВРАЦА (ХІV – ХІХ в.) / Димитър Бучински

Керамиката във Враца е била много развита в миналото. Това се съди по разните запазени съдове и по откритите керамични изделия в разкопките, които направихме. Така например, в разкопаната църква при “Вратцата” над Лудото езеро се откриха керамични тръбици и звездици, каквито има и в търновската външна църковна украса от ХII – ХIV в.
Отриха се и гледжосани  със зелена багра осмостранни плочки от под, а така също съдове, подобни на плитки паници с разни плитки длабки, обагрени с разноцветна глеч подобни на орнаменти. Тези керамични форми и шарки ние ги виждаме да се повтарят в много съдове, в по-късна врачанска керамика по традиция дори до 20 в. Това ми даде повод да събирам тези керамични изделия и да ги проследя от ХІV – ХХ в.

…До сега съм проучил 250 керамици от Враца, като тук ще спомена накратко по нещо за всеки…

От родът на Пиронкови са работили няколко поколения разни домашни съдове с всевъзможни форми, а така също и инструменти за свирене, но най-ценни са стомните, украсени с човешки скулптурни фигури. От тези майстори ще споменем тук само най-известните: Атанас Николов Пиронков, Младен (Шишко) Пиронков, Събко Пиронков, Гьошо Младенов Пиронков и Иван Пиронков.

От Белоречкия род са известни Стоян Белоречки и Коло Белоречки. Те са правили най-много шаботани, обагрени със зелена глеч. От родът на Коцеви са известни Цеко Коцов, чичо му и баща му. Работили са разни съдове с изящни и кръшни линии, багри по-прости, издълбани по-вече в охра със зелени петна. От родът Бачкови по-известни са Никола Бачков, чичо му Коло Бачков и Моно Николов Бачков. От тях има съдове, обагрени по-вече в жълто и зелено, а често кремаво-бели с много хармонични профили.

Георги Рамчов и Иван Рамчов. От тех немаме нищо в музея. Иванчо Цачев, Цветко Цанев, Иван Ацов, Павел Грънчарски, Цено Генов, Христо Чърния и Никола Бонин. От тези също немаме нищо в музея.

Бецо (баща) и Цено Бецов (син) – от тех имаме 15 съдове с най-разнообразни форми, в които личи по-стара традиция, особено в длабките. Работите на тези майстори по външност са с прости форми, обаче са много издълбани с плитки зигзаговидни и др. шарки, изпълнени с разноцветна глеч. Цветовете наподобяват на селските носии и черги. Вандо Злакьов – работил е покрай другото и глинени каци и казани за варене на ракия. Тошо Грънчарски – работил всички съдове, а така също и водопроводни тръби. Никола Гьоричков, Мито Камбурената и Георги Петкански работили по-прости съдове, а понякога и керемиди. В домашните съдове употребявали хубави зелени и жълти шарки върху бяла основа. Мишо Петров Кьосов работил най-много лули с разнообразни фини форми, които били продавани чак в Цариград. Марин Вирийски и Петко Тошов Вирийски работили покрай другото големи делви и глинени каци. Цено Дуранкев – съдове с особена багрова техника, краищата на отворите много нарязани. Коцо Лиженски попада много в кресливи багри, формата обаче е много хубава и спокойна.

Христо Романски и синът му Гьошо Христов Романски били големи майстори на формата с хармонични и отмерени пропорции, багрите монотонни. Еленко Петков – много финни изделия – (човек с голям художествен усет). Мончо Грънчара – обикновени съдове, бледи багри, стереотипна външност. Тошо Кънин – майстор на най-разнообразни теракотни изделия, обагрени с голямо, художествено разбиране. В неговите работи личи отглас от старо-българската керамика. Данчо Генов Брънков и син Коста Данчов били големи майстори на фини, изящни, художествени работи, като например теракотни подноси (фруктиери), хубаво направени и обагрени. Работили са и лули. Петко Маринков, работил много грамадни шаботани, обагрени с жълно, охра и зелено. Вачо Петков Боклучарски и баща му Петко работили най-много плоски и разни керамични съдове и украшения. Васил Манчов, работил кани, котленички и др. добре украсени с разноцветни багри. Стоян Чърнио – подноси и плитки съдове с проста форма, но сложна цветна украса. Младен Бабачков – майстор със силно чувство към формата и линията. От него има съдове за печене на царевица (пуканки). Такива никъде на друго място в България не са правени. Коло Згориградски – интересни кадилници, свещници и високи купи за светена вода и кръщелници. В този майстор има много запазени неща по традиция от старо-българската керамика. Цено Павлов Грънчарски, дедо му и баща му Павел Грънчарски са работили разни съдове по много стара традиция, както във формите, така и в багрите.                                                                              

Димитър Бучински

ДА - Враца, ф. 1122, оп. 1, а.е. 22, л. 3-5