...

Три кладенци


“ЗЛАТНИ” РЪЦЕ - ЛЕГЕНДАТА ЗА АНГЕЛ КОВАЧА


Категория : Моята история / нашата история

Прочу се Ангел Ковача като много дъбър майстор не само в своето село Три кладенци, Врачанско, но и в цялата околност. Радост беше за всеки, който отиде при него за някаква ковашка услуга, да наблюдава движенията на сръчните му ръце. Хората казваха, че има “златни” ръце и все повече го търсеха.  А и не вземаше скъпо за работата си,  дори на по-бедните даром правеше по нещо.
По онова време село Три кладенци беше притежание на известният с голямата си жестокост Кадир ага. Мало и голямо беше проплакало от безчинствата на този алчен и зъл владетел.
В една тъмна нощ  двама пандури на Кадир ага разбиха заключената врата у дома на Ангел Ковача и нахълтаха при него. Започнаха да му искат злато.
- Нямам злато, ефендилер - отговаряше им Ангел и упорито мислеше по какъв начин да се отърве от нападателите.
Разярените пандури започнаха да го бият като казваха:
- Гяурите говорят, че имаш “златни” ръце, а ти казваш, че нямаш злато, а…? Сега ще те накараме и майчиното си мляко да кажеш!
Турците напалиха камината, нагорещиха веригата и го завързаха с нея. Нагорещиха и ковашките му клещи и започнаха да го щипят с тях пред очите на децата и жена му. Селският ковач стискаше зъби и издържаше някак на мъченията, но неговите мъчители замисляха нещо още по-жестоко. Нагряха железни шипове и ги насочиха към децата. Нямаше как, бащата трябваше да даде всичко, което имаше, за да  спаси семейството си от гибел. Каза, че има малко закопани жълтици под кочината в двора.
Пандурите веднага  го оставиха и хукнаха към оказаното място. В това време жената отвърза измъчения ковач и намаза раните му с мас. После побърза да извика комшиите си да им помогнат, да се отърват от нощните похитители.
Няколко дни след тази случка настъпи страшна буря. Заваля пороен дъжд. През този ден Кадир ага като никога беше излязъл сам из селото, без пандурите си. Намираше се близо до къщата на ковача, когато започна бурята и поройния дъжд. Не свикнал да ходи пеша, той съвсем закъса в силния порой. Тежаха му мокрите дрехи, краката му не се повдигаха във водата. Агата похлопа на вратата у ковача и му заповяда да го пренесе на гръб до чифлика.
Якият ковач клекна и Кадир ага се качи на гърба му. В тъмнината Ангел понесе своя тежък товар право срещу гьола в края на селото. Нагазил в дълбоката вода, той го завъртя с голямата си ковашка сила и го запрати в най-дълбокото. После се спусна към него и натисна главата му в мътната вода. В бурята и дъжда не се чу ни вик, ни стон от устата на давещия се турчин - изедник.
Върна се в къщи ковачът, смени мокрите дрехи и цървули, взе торбичка с хляб и напусна селото. Отиде във Врачанския Балкан, където скоро се намериха и други избягали като него мъже. Събралите се смелчаци решиха да отмъщават на турците заради поруганите свои близки и роднини, за целия поробен български род.
Ангел Ковачът тук намери своето истинско призвание. Той правеше ножове, поправяше оръжието на своите събратя. Имаше щастието да дочака Освобождението и да се прибере при своето измъчено семейство.

Информатори / Автори
Жечка Горчева / Из “Крилатото момче”,1991

Истории от Три кладенци