Дом на железничаря

В началото на 50-те години на миналия век в страната са изградени така наречените "Клубове на културата" - центрове за песен, танц, слово, театър, спорт, за опазване и съхранение на българските традиции и обичаи. Работниците в железниците, служителите и техните семейства се събират в свободното си време в такива клубове, изградени към Локомотивното депо и Ж.П. гара Мездра, за да пеят, танцуват, рецитират, рисуват и спортуват, а децата - да се учат да свирят на акордеон, пиано и цигулка, да играят балет.

Мездра е железопътен възел, "Вратата на Северозапада" - град, родил се и израснал благодарение на железницата, до неотдавна мнозина от неговите жители работеха в поделенията на БДЖ. Ето защо в Клуба на културата към Локомотивното депо навремето са изградени женски хор, спортна школа, детска музикална школа с класове по акордеон, пиано и цигулка, а в Клуба на културата към ж. п. гара Мездра отваря врати ж. п. библиотека, развиват дейност театрален колектив и железничарски духов оркестър.

С решение на ЦК на профсъюза на работниците от транспорта и съобщенията, през август 1965 г. Домът на културата обединява двата клуба към депото и ж. п. гарата и става място за обучение, отдих и развлечение, за полезно и приятно осмисляне на свободното време на железничарите и техните семейства. До 1980  г. Домът на културата се помещава в приемната сграда на ж. п. гара Мездра. Базата е ограничена, но това не пречи на работата на самодейните колективи - железничарски духов оркестър, работнически театрален колектив, хор, детски театър и танцов състав, детска музикална и балетна школи.

През 1974 г., по предложение на ръководството на Ж. П. Възел - Мездра, ръководството на Ж. П. Управление - София решава в гр. Мездра да се построи сграда за Дом на културата на работниците от транспорта. Речено-сторено - „петното” за строителство е одобрено, трябва само да се даде ход за новия Дом. Но… Сградата на градското читалище спешно се нуждае от капитален ремонт - от основите до покрива. Тогавашните ръководства  на Градския общински народен съвет (ГОНС) и на Ж. П. Управление - София вземат разумно, според тях, компромисно решение: вместо да се строи нова сграда, по-добре да се ремонтира читалищната. Това ще бъде направено за гражданите на Мездра, като Ж. П. Управлението ще финансира реконструкцията и обзавеждането на обекта.

С решение, взето от Общото събрание на мездренското читалище, старата сграда на НЧ „Просвета” (по това време ОНЧ „Васил Коларов”) е прехвърлена безвъзмездно на Ж. П. Управление - София. В споразумението изрично е посочено, че читалището и всички обществени организации в града ще ползват безплатно базата на Дома за провеждане на свои изяви. Документът е подписан от тогавашния зам.-председател на ГОНС Иван Братинов и от председателя на Читалищното настоятелство Киро Киров.

Така на 28 юни 1980 г. отваря врати Домът на железничаря. С модерно обзаведени зали, репетиционни и фоайета - зали за работа с децата, за културно-просветна и клубна дейност, с добре оборудван салон за зрители с около 500 места. Години наред Домът на културата на работниците от транспорта е стопанин на този Храм на духовността, превърнат в средище за информационна, образователна и развлекателна дейност. Самодейните колективи разполагат със съвременна база за репетиции и изяви, участват в прегледи и фестивали, печелят престижни отличия.

По-възрастните мездрене навярно си спомнят неделните концерти на железничарския духов оркестър. До 1980 г. негов диригент е Борислав Георгиев, а от 1980 до 1990 г. - Радослав  Гълъбов. Активна дейност развиват също театралният колектив с ръководител Юли Пухалски, женският хор за школувано пеене и мъжката вокална група с р-л Стефан  Костов, фолклорният танцов състав с р-л Николай Викторов, състав „Танци на народите” с р-л Петко Лазаров, състав за художествено слово с р-ли Борислав Борисов и Бина Харалампиева от Врачанския драматичен  театър, състав „Оптимисти” с р-л Антония  Ганева, състав за народно пеене с р-л Кръстю Стефанов, вокално-инструментален състав. Беше  време на богата самодейност, на множество изяви и участия.

Основни приоритети в работата на Дома на железничаря по това време бяха културно-просветната и клубната дейност. Тук всеки намираше своето място за общуване и изява: Клуб за естетическо възпитание с три  секции - театър, слово и музика, Клуб на БСД, Клуб за спортни танци, Клуб на ветераните-железничари, Кино-фото клуб, Клуб за опазване, съхранение и популяризиране на българските традиции и обичаи, Клуб на  орденоносците и първенците.

Разнообразна образователна дейност провеждаше Народният университет. В Детската музикална школа се изучаваха клас акордеон, пиано и духови инструменти, преподаватели по акордеон бяха Юлия Антимова, Цеца Стяновска, Анета Ангелова, а по пиано - Марта Петрова. В Детската балетна школа работеше Лидия Диамандиева.

Сградата на Дома на железничаря е емблематична за гр. Мездра - тук си даваха среща всички театрални и концертни изяви, сцената бе обявена за втора сцена на Врачанския драматично-куклен театър.

През 1984 г. бе открита Музейна експозиция - История и развитие на Ж. П Възел Мездра. Експонатите бяха събрани доброволно от работници и  служители в БДЖ и от други граждани. Музейната експозиция е дело на художника Тодор Митов и на уредничките в Регионален исторически музей - Враца Невена Стефанова и Ваня Желязкова. Всички експонати са описани и заведени в инвентарна книга от екскурзовода Милка Пухалска.

Цялата дейност на Дома на културата бе обслужвана от екип от 13 щатни и  още толкова хонорувани работници - всеки професионално подготвен за това, с което се занимава. Директори на Дома бяха Младенка Павлова от 1965 до 1979 г. и Славка Братинова от 1979 до 1996  г. Персоналът включваше още Милка Пухалска - завеждащ Културно-просветна работа 1974-2011 г., Бистра Цолова - завеждащ Клубна дейност 1980-1990 г., Николай Санков - завеждащ Художествена самодейност 1980-1990 г., Петко Лазаров - художествен ръководител 1980-1987 г,. Стефан  Костов - художествен ръководител, Юлия  Антимова - преподавател по акордеон в ДМШ, Юли Пухалски - техническо оборудване и поддръжка 1980-2011 г., Павел Кърлов - киномеханик, Лалка Василева - касиер-домакин 1974-1990 г., камериерките Цеца Димитрова, Маргарита Димитрова,Веселина Вутова, Дамянка Костова1980-1990 г. Човек може само да мечтае за такъв сработен екип - отговорни, внимателни, взискателни, контактни, дискретни, позитивни хора.

Цялата тази приказка продължи до 28 юни 1990 г., когато започнаха драстични промени и съкращения. От статут на окръжен Дом на културата на работниците от транспорта с бюджет 110  000 лв. и многостранна дейност м Домът на железничаря мина в графа „Други  дейности” - стана заводски дом към поделение „СЕТРД „- гара Мездра. Персоналът бе намален първоначално на петима, а впоследствие на трима и на двама човека. Започна неистова борба за запазване предмета на дейността на Дома, апетитите към базата растяха - за банка, за развиване на търговска дейност, магазини, барчета.

От 1998 г. в сградата се пренесе Ж. П. Библиотеката, като управител и библиотекар на Дома става Даниела Спирова. По това време място в Дома  намери и Градската художествена галерия с уредник Венета Балканска, защото трябваше да опазим произведенията на изобразителното изкуство, съхранявани в нейния фонд.

Многостранните дейности, развивани в Дома, отпадаха една след друга, нямаше средства и за поддръжка на базата. Театралният колектив се запази до 1996 г., като средства за съществуването му даряваха спомоществователи, любители и почитатели на театралното изкуство. Лека-полека професионалните театри забравиха пътя към Дома, концертите оредяха, сградата вече не се отоплява и работи само през топлия сезон. От 2012 г. в Дома на железничаря остана на работа само един човек. Защо и как стана така? Сграда на три  етажа, с разгъната площ 1500 кв. м., един Дом с богата дейност, в който гражданите на Мездра влизаха с уважение и любов, за да се докоснат до света на изкуството, да изживеят мигове на радост от видяното и чутото, децата пътуваха из вълшебния свят на приказките - днес е потънал в тишина, вечер светлините ги няма…

Ако на някой му се струва, че това е измислена история, филмовите ленти на Кино-фото клуба са запечатили много от срещите, изявите и работата в колективите на ж. п., автотранспорта и Окръжно пътно управление. Албумите със снимки от работата на всеки колектив и дейността на клубовете пазят спомени за отминали събития и хора. Дейността на Дома на железничаря подробно е описана в три летописни книги. Експонатите от Музейната експозиция са във фоайетата на Дома. Тук се съхранява дарение от Цеко Котларски и син - нотни материали, разписани за всички партии и инструменти за духов оркестър. Материалите са подредени и картотекирани от покойния Николай Санков. Волята на дарителя указва кой може да ползва и да съхранява дареното.

Разказах Ви  всичко това не от носталгия по отминалото време. Всяко  поколение има своето време и своя живот. Оставя своя красив (и недотам красив) почерк в летописа на историята. Нека не забравяме миналото - може пък нещо да си харесаме. За да върнем заедно живота и светлината в този Храм на  духовността. Неговото послание е такова.

Информатори / Автори
Милка Пухалска - Краеведско дружество - Мездра