Малки истории


Молитвичката


Категория : Кратки истории
photo

Молитвичката

Калина Тодорова

Молитвичката

Баба Ката

От мене поздравление – от Бога дарение!
Двайсе и трета година съм родена и са казвам баба Ката от Чирен. Ката Вачева Иванова от Киломанския род. Комшийка има една, та вика: „Кой знае колко добро си правила, та Господ та държи!” Не е за тава – имам си дни!
Я съм работила и с лоши, и с добри, и с цигане, и с българе, и със секакви съм работила, и се съм била мост! Не съм никоги рекла: „Чака, я мога това!” Не! Като ми дойде реда, ше вида мога ли или не мога! Бех винаги предна на работа. И честна! Чуждото ше го извада оттук те и си го дам, а нема да го зема от джобо ти.
Има много та лъжат. Сеги станахме демокрация – кой колко може да крадне и лъже! Това е демокрацията! Ние отнекоги сме съвсем други. Ние сме си прости работнички! Я съм земеделец откъ съм си – мотичката, сърпецо… Китката турна тука, сърпо – там, пеем на нивата, та са дига пушиляк, дроба дробина, та ям, пийна си винце, пийна си ракийца и сичко ми е заедно, сичко ми е едно. И това е много добре човек да са осъзнае кой е. Ти ако лаеш с устата и немоа загрееш отвътре, от пипето – за нищо си на свето! А кой си е умен – он си е умен открай до край! И със сто душ умни моа са разбереш, с един шашкън немож!
 
Баба Ката е баба – не само в единя, не само в другия, но и в третия смисъл на думата. Бабувала и в живота, и на сцената, не само посрещала новородените на Тоя свят, но и изпращала пътниците към Оня – с молитвичка. Тази нейна молитвичка не е по книга и макар да съм тук за друга молитвичка – тази за куршума, с удивление научавам за невероятното знание и занимание на „простота работничка”.
Ми съм одила и кога умре човек – викат ма и аз ида, та му чета там некоа молитвичка (на мъртвия) – Божествена молитва си му чета! Не я чета така (от книга), ми като вида умрелио, я си говора по него: те така тоа човек е живял, те така с ората е живял, така е имал добро сърце, не се е карал с ората, винаги Бог му е помагал – християнин истински!
Истинска християнка съм! Иконите ми, де има дума, са насегде и много вервам в Бога. И без Бога не работа никаква работа. Да седна да ям даже – ше са прекръста – па сеги нещат да са кръстат – преди да почнеме да едеме и след като са наедеме. И винаги – като почнеш нещо да работиш, ама не моа го свършиш (не спори работата) „О, па ше го свърша до час. Боже, помогни ми!” Тръгне – дече (Бог) стои до тебе бе! И ше го напраиш, а баш коги сакаш – немоа го напраиш.
Божествена сила. Бог е дал отгоре народа, дал е животинките, дал е цветята. Секо цветенце има именце, секо животно има именце, сека тревичка има именце. Ако я насадиш, ако я поливаш – ше я гледаш, ако я не поливаш – она ше изсъъне. Също и човеко – ако го уважаваш, ше го имаш, не го ли уважаваш – он съхне, вехне, па и умре в края на крайщата! Сичко требва да са гледа и сичко требва да е от Бога!
***
Духът отива и се преправя… Моа са преправи… Я като вида сеги бръмбърченце у собата, не го прибивам, я го изфърла. Пемперуга оня ден тича една шаренка – о, тава лаада е снаа ми, че снаа ми умре преду  пет-шестина годин. О, Боже! Тава е душичка! Чак да а погала – погала, погала и я пуща (за животинче, птичка). Тук сеги душата излаза, ама на какво ше стане – или на пеперушка, или на гълъбченце, или на врабченце, тука дека чурулика, дека пее над главата… Има една песен – я ги знам има сто и двайсе – сто и трийсе песни. Чурулика гугутка една. Пъкнал чорбаджията и вика:
- Я да ми не гугуткаш тизе, че стана 3 годин кък е жената ми умрела… С тия дребни дечица… Па ти си ми загукала тука!
На са обърнала, па рекла:
- Стояне, това е твойта Вела! Твойта Вела! Недей да а гониш! Ше ти пее, доде ринеш яхъра!
Ето какво нещо е – она е станала на гугутка, понеже била млого добра. И пее на вратата му.
Това е Божествената сила! Нема такъв човек, дека да я узнае! Нема! Тия ора, дека пишат по книгите – един го напише врабче, друг го напише сврака! Един го напише човек, друг го напише гявол!
Нема учен човек да изнамери Вселената каква е. Никой нема са бори с Вселената, с Бог!
Я имам Библийки – една–две са тука и казва така: „Ма помнете Божиите заповеди – не кради, не лъжи, не искай млогото, искай малкото, оно да настане млого, а не да имаш млого, па да го събориш!” И така, че като почнеш да приказваш божествените работи, нема да ги мешаш с други – само Бог отгоре какво каже! Ама ти даде лошо – ше го носиш! Ама ти даде добро – също ше го носиш! Бог дава, Бог зима!
Има една голема Сатана и един ангел. Сатаната са лошите работи, дек са праат, а ангелът са казва дек е ангел-пазител. И сеги тук тия двуйцата са заедно. И тия работат лошото с доброто, доброто – с лошото. Ето къде е денем – има ли денем, и малко, малко, и стане и нощем. Откъде е това? От природата е. От Бог!
Пълно е с гяволе, мале! И сеги ако двоица та вардат, пет душе та събарат! И требва да са вардиш като от огин!
 
Молитвичката
Имах баби некоги – еее…, отдавна, млого пребаби и тия са ма училе като дете – мънинка и после станах по-големшка и дече ми го фръли Бог – уни ми са казвале и я я приемнах (молитвичката), ама отведнъж!
Добре, ама сеги са опрех от 4-5 годин, предала съм го те на тва – тва е наша кръв, требва на кръв да го предадеш, на род да го дадеш – да са лови, като цвеке коги фанеш негде и го насадиш – оно требва да има коренче – и това е така! Била съм зела и сеги го давам! Това е наш човек!
Немам, немам мои ора, немам, мамо! Имам унуци, преунуци имам, ама неще никой да се занимава. Че това било шашканлък. Добре де – тава не е шашканлък, а тава си е половината доктор. Като падне там, доктора ше дойде да види какво му е, па ше го прегледва, а баането е друго – баането е дошло отгоре. Ако му баеш – ше му мине, ако му не баеш – нема да му мине. Казват, че откъде е дошло, нататека ше си връви!
И има редко врачове, да ти кажа! Има мошеници и докторе, има мошеници и врачове! Има много та лъжат.
Аз имах пребаби некога, имах и един баща – он знаеше, он зе едно вретено и почна да ми бае с вретеното – от подлюта, от червенката, от уроци, от страх. Срещнеш нещо и ти трапнеш отведнъж – дече ти изскочи сърцето. Те тава му са вика страх! Това не може от доктор да мине – ше мине от таа, от мен, от баане. Що оттука е дошло – оттука ше си иде. Откъде е дошло тава? Отведнъж е дошло и отведнъж требва да си иде! Откъде е дошло, нататека ще си иде! А тава – я и в болницата съм лежала. Като дойдат при мен те тука – ни са смеят, я нги приказвам… Едни докторчета – ни едни убави… После: „Я до баба Ката –да ни поприказва!” Сакам да кажа – тоа доктор, дека лекува, он е учил тава. И та прегледа с апаратете и види от какво, и почва да ти пише лекарства. Нали така! Какви заслужава болестта.
- А защо мислиш, че тия хапчета понякога помагат по-малко, отколкото тия думички, които казваш?
- Ше ти кажа – що тия апчета, къде ги дават, доктора ги изписва и ти види болестта каква е. И знае, че тия апчета са от бурене. Сека болест има билка. Сичките билки са лекарства. Доктора лекува – он по учено, по книга лекува, а я като го вида – от уроци. Има много къде урочасват. Има – къ си одиш – ше та свие глава отведнъж и като та погледна, ше вида, че това е урочасано. Почвам да си му баам. И ше му баам така, че откъде е дошло – нататъка ше си иде. „Айде, Боже, помогни с мен! Ти си с мен, я съм напред – ти си с мен!”Я лекарства немам. Ама ше го помола най-напред да ми опрости греховете. Защо нема човек без грех. Требва да ми опрости най-напред греховете и тогава като са помола – тава, същото, къде го лекувам я (болестта), тава – дече влезне у мене! Дече влезне у мене и дече я са разбола.
Требва пред мен, кога почна тия работи да ги приказвам, да са не обажда нищо, никой да ма не пресича! И ше му кажа истината, никогиш лъжа у мене нема! Чуждо нема у мене! Не обичам да го изкарвам човек звер, да го нападна, да му не помогна! Ако мога така ше го извада, така – извътре и ше му го дам! Това е, което давам – силата от чиста душа! От Бога!
 
Баба Ката е пазителката на молитвичката. На коренчето. Живее в последната къща на оная улица, която води до църквата и училището. Както и да го погледнеш, тя  е „проста работничка”, не толкова в буквалния смисъл, колкото в „звеното Господне” – дошла е на Тоя свят, взела е нещо от своите „баби и пребаби”, минала е честно и с открито сърце през живота, пазела е, но и лекувала с молитвичката, със силата Божия, и ето – дошло е време на свой ред да я предаде на своите.
 
Леля Верка с възхищение слушаше баба Ката и като виждаше, че истински се интересувам от молитвичката и куршума, разказа най-откровено своята история. Случило се така, че нейна близка я замолила да заведе изплашеното й внуче при баба Ката. Заварила я болна – на легло. Обещала, че щом се дигне на крака, веднага ще обадят на жената с детото. Повикали ги, но докато дойдат – тя пак се влошила. Тогава леля Верка предложила да й помогне, каквото трябва, а тя само молитвичката да каже. Така й направили. Детето се оправило. След една седмица старата я повикала: „Не мога да спя – некой ми казва – ти ше си!Идвай тука, да ти казвам! Вземи и пиши!”  - „И ми каза молитвата. Това, което си го направих технически, си го запомних. Леене на куршум против уруки и страх, стрес. Това е леенето на куршум и молитвите.” И баба Ката започнала вече да праща хората при нея. В началото леля Верка не била сигурна, че „ще стане”, съмнявала се дали ще се получи, докато при баба Ката е друга работа – „при нея става и хората си я търсят и идват, непрекъснато си питат.” Първото детенце, на което ляла куршум, било на познати. Още тогава, „от раз” го направила – „разчела” куршума, но за всеки случай го донесла и на баба Ката. Това се случило на рождения й ден. Баба Ката „разчела” куршума и казала същото.
 - Куршумът чисти. И то си има молитва за таа работа. Аз мисла, че тя помага! И идват после за благодарност да кажат!
 Питам ги за молитвата – знам, че няма да ми я кажат, затова предлагам да ми я напишат. Не се казва. Не се пише! Като се каже – вече не може да лекува.
- Това не трябва да излиза от устатата й! Като излезне из устата й, не требва да лекува уна. Я съм спрела све! – пояснява баба Ката.
- Щом ти е излезнала от устата – ти си спряла?!
- Точно така. И тука сега много голема роля играе куршума къде. Докторо лекува ли? Умре ли човек у ръцете му. Умира. Кой има век, он има и лек! И ние също – „У, одих при таа врачка, като ма лекува и оно ми мина”. Минало а, що оня отгоре е казал – до тука, брате, писано ти е да е така. Не моа пише он инак, а и ти не може да продума против Божиите работи.
- Защо реши да й предадеш тия работи?
- Защото я са опрех и не мога вече, а она е една кръв. Викам: „Майко, нема кой!” Имам тука унучки, ма уни не верват и бегат. И че не верват на врачо – не верват, много не верват. То и на докторо, като та не излекува, речат: „Па тоа нищо не знае!” Требва да е една кръв! А и друго: требва да е една кръв и требва да е много божествена, требва да е верваща! Да не лъже! Да не крие! Да не краде! Божествените, тие думи, дека ги е казал: „Не кради! Не лъжи! Не свидетелстувай против другара си, не нападай другаро си!” Тия са божествените думи. И тя е истински човек – божествен. Кой не е божествен, да му фръгаш с котлето – нема да земе. А кой е божествен – сал да го поменеш така, веднъга минува. А и приказките – молитвичката към Богородица.
А има и друго. Сеги ти си дошла при мене да та лекувам и я ше седна башка, ше та лекувам. Требва да седнеш срещу него и да му кажеш така: „Я виж какъв си добър! Па я виж какъв си божествен! Па теб Бог е дал да помагаш на ората, бе! Па здрав си! Кой ти вика, че си болен?! Не е верно тава! Нема да фулиш Бога, не си болен! Това ше ти мине. Ма вервай на оня озгоре!” Тава да му кажеш! И он полек, полек, полек и ше рече: „Ма я дече ми е добре!” Ето – а я па тава сакам. Хубави думи да кажеш на човек – ти ще го дигнеш! Кажеш ли му лоши – ти ше го събориш! И здрав човек ше събориш, като му кажеш: „А па болен си!” Ше го дигнеш с добрите думи! И друго: сеги има млогу за докторе (да учат – б.м.) да кажем, ама он не моа да стане доктор. А сака да стане. Ама не може да стане – тук на немо не връви. Така и врачовете са – млого има, та са опитват, та съм патила язе с жени и съм ин ги казвала: „Лекичко са измъкнете – тук работа немате. Вие тоа път не можете да го одите, дек сте тръгнале. Туко леко са върнете и си връвете, та си дирете друга прежда да си плетете!”
 
Баба Ката е пазителка. Живее в първата къща. Уличката е същата - тръгва от църквата и училището. Зависи какво търсиш и накъде си се запътил.
…И никога нема да речеш: „Ти си така и така, я съм така и така – я мога, ти не можеш! Стой, не така!Утре па ти нема да можеш!
И обичам Библията! И си казват истината: направи добро и го фърли там на пъта – но рано или късно ща срещне! Само честния път, мале! Направи лошо – фръли го, па ща стигне!
Юни, 2018 г.

Автори/Информатори:

Калина Тодорова

Истории от Малки истории