Лик


ОБРОЦИТЕ НА СЕЛО ЛИК - МИНАЛО И НАСТОЯЩЕ


Категория : Вярвания и традиции / песни
photo

ОБРОЦИТЕ НА СЕЛО ЛИК - МИНАЛО И НАСТОЯЩЕ

Местността Селището - на този сух баир, изложен на ветровете и буриите, е първоначалното поселище на Лик. После, поради лошите климатични условия,  хората са принудени да търсят ново място за живот. Така по течението на двете реки  -  Поройница  и Бърложница - се установява новото селище.
В околностите на днешното село Лик има данни за 14 оброчни места. Подредени са така, че обслужват  цялото село по родове и кошари.  Правени са през пролетта, лятото и есента. За оброчища се избира по-високо и равно място, под голямо дърво, да се вижда отдалече. Поставя се осветен каменен кръст.
Село Лик е „обградено” с оброци от всички страни.
На изток, в подножието на връх Ветрен, е оброкът „Свети Илия“. В миналото се прави от фамилиите на Коларете, Готовите, Бояджиите и Томовци на 2-и август, Илинден по стар стил. Възстановен е през 2004 г. от Васил Христов Луканов, Нецо Иванов Нецов, Горан Петров Умарски.  2007 г. го прави Йото Пешовски. 2008 – 2009 г. е преустановен. 2010 г. се прави от Таско Христов Тасков, Горан Петров Умарски, Васил Крумов Робев.
В местността Петров кръст, източно от селото, е оброк „Свети Петър“. Правен е на 12-и юли, Петровден по стар стил от Васил Георгьов Ивков и Георги Василев Бояджията. Възстановен от 2005 г. до 2007 г. от Пешо Василев Кръстев, потомък на Васил Георгьов.
Източно от селото се намират и оброците:
в местността Кирек, в подножието на връх Ветрен. Правен е есента от Петър Атанасов /Мацинци/ и Петър Панчев.
В местността Оградни дел  на 27 октомври, Петковден по стар стил от Иван Пенчов.
В местността Чуклата от Йончо Нецов /бивш кмет/.
На запад от селото, близо до междата със село Типченица, в местността Върха е оброкът Кръста.  Правен от 1920 г. до 1949 г.  от фамилиите:
Панталеевите – Панталей Генов, Харалампиеви – Харалампи Цолов, Стойовци – Нецо Данов, Рапонете – Йоло Йотов,Тутуржийте –Мико Дилов, Кацарете – Пеко,Чапалеете – Йото Генов, Кьосовци – Цветко Велчов.
Първоначално на това място е имало дървен кръст. По-късно местният майстор каменоделец Гено Пешов Арнаутски изработва каменен. През 2008 г. по инициатива на Йото Пешовски – кмет на село Лик службата на него възобновена. На 15 август, Голяма Богородица по нов стил, оброк Кръста е осветен от свещеник Георги Няголов. На мястото на каменния кръст е направен параклис, а кръсът е запазен в него. Дарението на земя за мястото на параклиса и навес до него е от Дано Кръстев Стоев. Прави се от 2008г. до 2013 година.
Западно от селото са и оброците:
в местността Драганово дърво. Правен е пролетта, около Гергьовден,  под вековно дърво , което е в имота на братята Драган и Ангел от рода Драганчовци, откъдето и местността носи името си.
В местността Чичера на Минковските ливади. Правен на 24 май от Данко Минковски, Иван Тодоров  Кътовски и Любен Цветков Кътовски.
Оброк „Света Тройца“ при гробищата. Правен на Архангеловден от Евтим Иванов Балински.
Оброк „Света Петка“. Празнува се  на 14 октомври - Петковден по нов стил. В миналото е правен от родовете:
Чергарете – Йордан Чергарски, Главчовци – Тодор Йорданов, Митовци – Мито и Иван Христови, Коцовите – Цветко Коцов и Баровци – Иван Аврамов.
Поради липса на вода, този оброк е изместен с разрешение на Врачанската митрополия, до водоизточник в същата местност.
Възстановен е 2000 г. от Георги Христов Луканов. От 2008 се включват Ангел Иванов Илиев и Александър Тошев.
Причината за възстановяване на този оброк е сън, за който Георги Христов разказва:  „Сънувам, че Господ, облечен в бели дрехи, със скръстени ръце на кръста идва при мен и казва:
- На теб се пада да възстановиш оброк „Света Петка“.
- Но аз не знам къде се намира!
- Ще питаш. Там се е събирало много народ. Ще го направиш ли?
- Ще го направя!
Хвана ме за раменете и ме раздруса на леглото. До сутринта не съм заспивал. На сутринта отивам при Нецо Готов и му разказвам съня си. Нецо се занимава с каменоделство. Той ми даде кураж. Веднага отряза камък, обряза кръст и го надписа.”
Така на 14 октомври 2000 г. кръстът е осветен и оброкът, който и до сега се поддържа, е възстановен.
На юг от селото, по посока село Липница, в местността Сливето,  под вековно дърво до Дишовото кладенче, е правен оброк на Спасовден от фамилиите Поповци, Дишови, Мантовци, Кюлумете, Коньови, Стефан Иванов Поповски, Никола Иванов Поповски ,Косто Иванов Поповски, Дуно Иванов Поповски, Никола Дишов, Тодор Дишов, Иван Дишов, Иван Цолов Кюлума и Косто Конов.
В същата посока, но към село Типчиница, е и оброкът Кръста, в местността Дилова полена, правен от Дано Вълчовски.
На северозапад от селото, в местността Лишки дел,  е оброк Дървето. Правен на 28 август, на Голяма Богародица по стар стил от Цоло Александров, Иван Александров, Иван Цолов Пеловски, Данка Пеловска /Георги Михайлов/, Анто Кръстев.
В същата посока, в непосредствена близост до селото, в местността Железков кръст, все още хвърля сянката си вековният дъб, под който е правен оброк Свети Дух през пролетта. За този оброк учителят Петър Йолов Йотов разказва: „На оброка на полянката, прислужника в черквата, дедо Цоло Данкин напалваше голям огън преди обяд. Наслагваше овче месо от една или две овце в големи котли и го сваряваше на чорба, наричана „Молитва“. През това време пристигаха мъже и жени „богомолци“. Някой носеха в шарени торби хлебове, параклиси. Към обяд пристигаха и кмета, свещенника, даскала и др.
Децата -  малчугани от село, дошли кой с гърненце, кой с котленце, се нареждат в една редица, всеки зад своя съд. На средата на поляната се слагат котлите със сварената Молитва. Преставаше всякаква гълчава и цялото сборище утихва. Свещеникът  облича епетрахила си /като престилка/ и започва богослужението. Взима кандилницата в едната си ръка , а в другата – евангелието, започвайки песента си. Дядо Цоло от време на време пристъпва към него и слага тамян в кандилницата. Син пушек се извисяваше от нея нагоре и мирис на тамян изпълваше полянката. Смесен с мириса на Молитвата, създаваше една приятна мирис. Свещеникът пеейки обиколи поляната, приближи се до параклисите  - хлебове, които някои жени бяха донесли и сложили на цветни месали пред себе си. Подхвърляше кандилницата няколко пъти, пеейки и след това се отправяше към котлите с чорбата. Там направи същото движение и песен и с това беше прекадена и Молитвата. Певец в службата тук на оброка беше Христо Томов. Каденето продължи доста време. Децата губеха търпение и се забелязваше  едно раздвижване сред тях. Най-после обредът свършва. Молитвата е осветена и благословена и за децата настъпва дълго очакваният момент. Един по един те престъпват към котлите с Молитвата, където дедо Цоло, застанал с един чирпак в ръка им насипва в съдеца. С много шум и врява по пътя за село, децата се прибират по домовете си, където ги очакват техните родители, братя и сестри. Сядат на трикраките столчета, около сложената синия на двора пред къщата, на която е сложен топлият още царевичен хляб. Ядат сладко от благословената Молитва, за да са здрави, дълголетни и с желание за голямо плодородие през годината.”
Днес, в години на разединение, пренасяйки традициите от миналото, чрез възстановяване на някои от оброците, се молим за здраве, плодородие, добруване. Те са и място за сплотяване, място за надежди.            

Автори/Информатори:

Марияна Димитрова - Читалище "Наука-1919", с. Лик