Царевец


Свещеник Мичо Цолов от Царевец


Категория : Моята история / нашата история

Свещеник Мичо Цолов от Царевец

Мичо Цолов, един от свещениците в селото, е начело на комитетските работи. Той участва в организираната по поръчка на Левски тайна  среща в село Долна Кремена в края на лятото на 1872 година, а през пролетта на 1876 застава начело на въстанически отряд, с цел да окаже помощ на Ботевата чета.

Сведенията от селото (Царевец) разказват, че полагането на клетва за вярност към народното дело за освобождението на България е ставало в старата църква „Св. Николай”, а тайните събрания на „кръстените” – в хана на Петко Нецов Нецовски.

За участието в борбата се подготвят бащи и синове. Всеки се въоръжава с каквото може, но като главно оръжие служат дългите до половин метър ножове, изработвани от цигани в Долна Кремена. С огнестрелно оръжие – пушки и пищови, разполагали малцина. На точна стрелба те се обучавали из дълбоките земни ровове в местността Пишор, южно от селото.

Когато във Враца се дава сигнал за готовност и се определя дата 19 май за обявяване на въстание, във връзка с преминаването на река Дунав от Ботевата чета, от Влашко село към Долна Кремена, на път за Враца, тръгват около 80-90 души. Предводител на тази въстаническа чета е свещеник Мичо Цолов.

Известно е, че въстанието във Враца не успява. То е задушено още в неговия начален порив. Без резултат остава и готовността на селяните от някои врачански села, и конкретно от Влашко село, да се присъединят към Ботевата чета.

Въстаналите селяни от Влашко село се завръщат по домовете. Само след ден-два започват арестите, които и в случая били улеснени от издайничество. Но изглежда не всичко е било известно, тъй като от целия въстанически отряд са арестувани само девет души – Мичо Цолов, предводител на въстаническата чета и синът му Илия поп Мичов, Вълко Христов Калафунски и синовете му Петко, Цоло и Христо Вълкови, Петко Кънов Кнезовски, Цено Василов Буров и Петко Нецов Нецовски.

При извършване на арестите и последвалите издевателства особено усърдие проявява Махмуд ага, притежател на чифлик в съседното село Кален и на имоти в землището на Влашко село. Арестуваните отвеждат отначало във Враца, а оттам във Видин, където били подложени на разпити и побоища. Във Видинския затвор задържаните въстаници престояват до началото на есента на 1876 година. Сломен от бой и заболял от тиф, в затвора умира Вълко Христов Калафунски. След приключване на следствието, най-късно бил освободен Мичо Цолов, който след едномесечен престой в село Грамада, Кулско, където възстановява силите си, през месец ноември се прибира в родното си село, окуцял от многото побоища.

Автори/Информатори:

Освобождението, 2008

Истории от Царевец