Черепишки манастир


Сабята в Черепиш


Категория : Моята история / нашата история
photo

Сабята в Черепиш

„Не помня добре, но трябва да е 1876 година, месец май. Слугата манастирски Нено не знае. Сега е в село Джурилово (Белослатинско). Бил е с игумена във Враца, избегал и отишел при стоката (добитъка). В местността Крушовица наскоро била разбита четата и се срещнал с остатъка от четата и му проводили сабята със счупена капия и е предадена на покойния тогавашен игумен Епифания Младенов от с. Люти брод (Врачанско), но се страхувале от башибозуците и я криели наоколо манастиря и я вардиле… Няма никакви книжа по приемането. Мястото (където четниците дават на слугата Нено сабята) се казва „Избата”. Четникът, който предал сабята, поискал от монастирските потери и слуги да предадат сабята в монастиря по личното заверение на Ботева и да им донесат два товара брашно, и е им дадено. Сабята направо е донесена в монастиря, но със счупена тенекиена капия, а новата е направена след Освобождението на 1882. Направена е във Враца от некой си тенекеджия, но не помня кой е.
По написаните през 1910 г. спомени на игумена на Черепишкия манастир хаджи Методий, роден в с. Зарово, Солунско, Македония.
…А нашият другар Петър Македончето отиде по посока, от където се чу гласа и намери Ботев убит заедно с 2-3 души и му земал сабята; и я донесе, та ми я даде на мене да я отнеса на монастиря, за да се запази. И като се отправихме по посока към монастиря, и като дойдохме до монастирския пчелин, и от там мен ме изпратиха, да видя дали има турци и черкези в монастиря. А аз, като не можах да носа сабята повече, отидох в Черепишкия земник в „Заград” и там я оставих зад вратата на гредата, и отидох в монастиря, та казах на дедо Герасим, че оставих сабята там. А аз отидох по ближното село Люти брод, да видя за аскер, и да донеса на моите другари сведение. А дедо Герасим отишел, земал сабята от зимника и я прикрил… …Той ни повика (след време) с дедо Епифания, тогавашния игумен, та ни отведе в монастирската така наречена „Рушидовата” стая, и там ни я посочи, че я е скрил под една от дъските на душемете (пода), която сабя земахме с дедо Епифания, и той я скри, за да се съхранява в монастиря, която сабя виждаме и днес на 10 ноемврий (1910 г.) И сабята е същата, само че ножницата й е променена, като е направена от обикновено тенеке, вместо едно жълто като пиринч тенеке с каишките сърмени, като ги вземах от дедо Герасим, предадох ги на дедо Епифания, за което никой не знае какво е станало.
Писмените сведения дава на 10.ХІ.1910 г. вече 70-годишният бивш манастирски слуга Нено Нецов, в присъствието на игумена йеромонах хаджи Методий, йеромонах Похомий, йеромонах Теодосий и монаха Максим.

Информатори / Автори
А. Ив. Катерински/ Нови данни за историята на Ботевата чета, 1922
Споделяне

Истории от Черепишки манастир

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa