ВОЙНАТА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН ОЧЕВИДЕЦ

    В Историческия музей в гр. Оряхово, под инв. № 897, се съхранява военна карта. Изработена е от хартия, залепена върху тъмносин плат, като на местата на прегъване основата е скъсана. Отпечатана е във Виена. В разгънато състояние картата има размери 38/45 см. и е с мащаб 1:200 000. На лицевата й страна, в сгънато състояние, има надпис „Кавала”, но всъщност картата представя територията на цяла Гърция.
    Това, което я прави особено ценна за науката, са бележките, изписани върху лицевата й страна. Те гласят следното:
    „1. Намерена хвърлена на пътя през 1918 год. – по пътя край Шар планина към Колошкото дефиле в Македония. 1 октомври 1918 г. Тодор Златарски.”
    „2. Днес ни плениха француни и ни карат мароканци. Ех, това ли е битка. Срам за нас.”
    Първата бележка е разположена изцяло върху картографското обозначение на морето, така че да не закрива територията на държавата. Вторият текст е изписан с разкривен и неравен почерк, явно е писан набързо. Част от думите са върху изображението на остров Тасос.
    Надписите на картата дават ценна информация. Първата бележка носи точната дата на намирането й, която съвпада с последната фаза на Първата световна война. Посоченият маршрут – покрай Шар планина – отговаря на пътя на 36-и пехотен Козлодуйски полк по време на заключителната фаза на войната. В началото на Първата световна война 36-ти полк влиза в състава на Втора бригада на 6-та пехотна Бдинска дивизия, а от септември 1916 г. е прехвърлен в т. нар. Сборна дивизия. Съставът на полка е 75 офицери, 4 чиновници и 5220 подофицери и войници1. През 1916 г. те се сражават в Добруджа, а през 1917 г. са на Македонския фронт.
    Втората бележка върху картата представя поражението на българите през погледа на един очевидец и участник в събитията. При сключването на Солунското примирие 1-а, 2-ра и 3-та дружини на 36-и полк са в околностите на Кичево. Те остават в заложничество, а 4-та дружина се завръща в България и е демобилизирана2. На 3 октомври войниците от 1-ва и 2-ра дружини са принудени да се предадат на французите. Българите остават пленници до началото на 1920 г., когато повечето от тях се завръщат в родината си3.  
    Може да се предположи, че същата съдба е сполетяла и Тодор Златарски. Най-вероятно той също е бил военнопленник, а когато се е завърнал в Оряхово е донесъл и намерената карта. Думите му „Ех, това ли беше битка. Срам за нас.” сякаш са повторени в Историята на 36-и пехотен полк: „Патриотичното им съзнание и войнишката им гордост бяха дълбоко уязвени. Въображението им бе пълно с картините на десетките удържани от тях победоносни боеве (...) И сега трябваше позорно да сложат оръжието и да се предадат!”.
    Името на Тодор Златарски се появява върху още един експонат. В библиотеката на Историческия музей в гр. Оряхово под № 392 се пази Нов англо-френски и френско-английски речник, издаден в Париж. На титулната страница е съхранен следният надпис: „От главната квартира на Махмут Мухтар паша в Лозенград, 1912, 14 септември. Т. П. Златарски”. От кратката бележка разбираме, че Тодор Златарски е участник и в Балканската война.
    В архива на Община Оряхово е запазен смъртен акт на Петко Тодоров Златарски4. Той умира през 1931 г. на 70-годишна възраст. Според данните в документа Петко Златарски е роден около 1840 г. в с. Златарица, а съпругата му се казва Станка Златарска. Смъртта му е обявена от неговия син Тодор Петков Златарски, шивач по професия. В общинския архив не беше открит смъртен акт на самия Тодор Златарски. Най-вероятно той е починал в друго населено място. По време на Първата световна война са мобилизирани всички мъже на възраст от 20 до 40 години. Златарски е бил в тази възрастова граница още през 1912 г. Може да се предположи, че той е роден в края на ХІХ в., а като се има предвид възрастта на баща му, може би се е родил още преди Освобождението. В Община Оряхово се съхраняват актове за раждане от 1908 г. насам, следователно няма как да се установи датата на раждане на Тодор Златарски.
    Сведенията за него са оскъдни, но това не намалява значението на запазените бележки. Преживял ужаса на две войни, Тодор Златарски все пак намира сили да запази за поколенията спомена за преживяното. Думите му, изписани върху картата, са съвсем лаконични, но представят достатъчно изчерпателно трагедията на загубената война и предстоящата национална катастрофа.

Бележки:
1Йотов, П., А. Добрев, Б. Миленов, Р. Руменин, С. Недев, Д. Добринов. Българската армия в Първата световна война 1915 – 1918. Кратък енциклопедичен справочник. София, 1995.
2Тодоров, Т., Я. Александрова. Държавен военноисторически архив. Пътеводител на архивните фондове 1877-1945. Т. 2. София, 1977, с. 60.
3 36 пехотен Козлодуйски полк в Балканската и Междусъюзническа войни през 1912-1913 години и Световната война през 1915-1918 години. [София 1942], 400-404.
4 Смъртен акт № 77 от 28.ІХ.1931 г.

Информатори / Автори
Деница Петрова, Исторически музей - гр. Оряхово