Враца


Непреходното богатство на Бистрец


Категория : Откак се е село заселило
photo

Неперходното богатство на Бистрец

Селището е разположено в подножието на Врачанската планина около голям карстов извор. Местно предание разказва, че името Бистрец идва именно от този извор, около който се е образувало някога селото -  водата му и до днес тече бистра и чиста. Според езиковеди кварталът наистина се именува по големия карстов извор над него – от старобългарски быстръ – „бърз, буен” и –ец, като водно име само от прилагателно. Бѝстрец е квартал на гр. Враца от 1971 г. Старо поселище. В района са открити сребърни тетрадрахми от времето на цар Александър ІІІ Велики, а в местността Мало Радовене  - железни антични и средновековни оръдия. На север, по левия бряг на р. Лева се издигат двайсет тракийски надгробни могили, непроучени. Около големия карстов извор в селото се намират следи от средновековно селище и некропол. Според предание тук е бил манастирът „Св. Георги”, разрушен при турското нашествие. От него е останал само напрестолният камък. Селото е заварено от турските завоеватели с днешното си име, срещано за първи път в османски документ от 1430 г. Поради чумна епидемия по време на робството се е местило временно в местностите Мироновото и Мало Радовене. Училище е открито 1878 г. – до тогава децата учели в килийното училище на близкия манастир „Св. Иван Пусти”. Светата обител играе важна роля в културното, просветното и духовно развитие на селищата около него. Смята се, че с. Бистрец е родното място на книжовника Гаврил Петров-Бистричанин, роден праз втората половина на ХVІІІ в. Бил е игумен на манастира, след което емигрира във Влашко, в Букурещ. Съмишленик на св. Софроний Врачански, Иван Замбин и Атанас Некович. Подпомага врачанския първенец Димитраки Хаджитошев в борбата му за църковна независимост (Николов 1996). Суходолската махала е образувана от преселници от планинските села в нач. на ХІХ в. върху землището на обезлюденото средновековно селище Късинец, които в края на ХІХ в. идват в Бистрец, а Руската махала – от преселници белогвардейци през 1922 г. В района на Бистрец се срещат доста старинни топоними като Котля, Плазей, Пригио плат, Студил, Стагата и др.

Голяма част от самобитната обредност и народно творчество на местните са съхранени и продължават да се предават на поколенията днес чрез певческата група към читалището, благодарение на неуморната учителка Пелагия Стоянова. Краеведката издирва и записва със своите възпитаници над 300 народни песни, пословици, гатанки, приказки, легенди и обреди. Тя създава през 80-те год. на ХХ в. изключителна сбирка с над 100 автентични образци на традиционни тъкани и народни носии, битови и обредни вещи на старите бистречани. В тях, освен богатата душевност и творчески усет на българина, са „заключени” и ценни знания за местния говор, названията на местностите и преданията, свързани с тях.

 

Автори/Информатори:

Калина Тодорова/ Из „Топонимия на Природен парк „Врачански Балкан”, 2014