Краводер


Мътница


Категория : Вярвания и традиции / песни
photo

Вълчан Войвода и скритото имане на Котля

Северозападната част на Стрешерския дял от Врачанския балкан е позната под наименованието Котля. С това име е наричана и скала, която задържа вода, разположена между съседните Горно Озирово и Долно Озирово, както и дълбоката скалиста падина на около шест километра югозападно от Бистрец. Наименованието идва от физическа характеристика - от котел – „метален съд за течности”, заради приликата по форма.

Една от многото загадъчни и интересни забележителности в Котля е пещерата Беляр. Тя е с дължина 2600 м, където са разположени няколко зали. Намира се в землището на Горно Озирово до обширна поляна, от която се вижда цялата скалиста част на Котля. Между Беляр и Острио връх започва варовиков венец, под който върви пътека. Това е тайнствената пътека на легендите за Вълчан Войвода и скритото имане в Балкана… Те са толкова много и така добре познати на местните, че някои дори са отразени в разкази и пътеписи, не само в иманярския фолклор. Широко разпространено е и описание, което е своеобразна карта на местата, където имало, според сладкодумците от планината, скрито имане. Така пътникът, идващ от Монтана към Враца, щом вдигне поглед към насрещната част от планината, тутакси ще забележи нейната причудлива форма – на риба или по-точно – делфин! При очите, перките, пък и на други места по нея са скрити жълтиците на Вълчан войвода и неговите побратими – богатство, неоткрито и до днес. И още в колко пещери, под колко вековни дървета, градища и останки от светилища в цялата околност!... Но друго е истинското, магическото имане на Котля, за което пише в своите пътеписи и Димитър Осинин: „Просторът съвсем се изчисти. Слънцето усилено засмука росата от натегналата зеленина. Зад гърба на Голямата Крещ надигна глава кълбест облак. Някъде кука кукувица и гласът й меко се стопява в зеленината. Чуват се като насън загубени по върхищата и в долищата гласове. Един папуняк пумка еднообразно и навява скръб. Над Мътница бавно размаха криле сива чапля и се спуска между върбалаците за лов. Едър щрък прави големи крачки и подтичва през мочурляка…

…В тази прелестна долина на Мътница някога имаше ханче – Мътнишкото ханче. Това беше във времето на волските кервани, на кираджилъка с мертеци и греди, времето на идиличните пътувания за Вършец с файтони. Беше приятно да поспреш тук, да млъкнат гъгравиците на конете и пращенето на пясъка под колелата и да те упои меката като кадифе тишина. Ханчета беше важна спирка. Прочуто беше между пътниците. Понякога кираджийте наклаждаха огън и тук прекарваха нощта, а над тях, пристъпила мълком в мрака, тайнствено се издигаше в звездното небе Котля.”

 

Автори/Информатори:

Калина Тодорова/ Из „Топонимия на Природен парк „Врачански Балкан”, 2014

Истории от Краводер