Царевец


Из историята на Царевец


Категория : Откак се е село заселило
photo

Из историята на Царевец

Царевец (до 1936 г. — Влашко село)

Население: 1860 г. — 150 семейства, 1910 г. — 1674 жители, 1926 г. — 1833, 1934 г. — 2030, 1946 г. — 2034, 1965 г. — 1392, 1975 г. — 1182, 1985 г. — 1112, 1992 г. — 744.

Намира се на изток на 23 км от Враца и е разположено по склоновете на скалист дол на бърдо Веслец, недалеч от левия бряг на р. Искър. Землището му има площ от 28 747 дка. Граничи на изток със Старо село, на юг през Искъра — с Ослен Криводол, на запад — с Долна Кремена и Брусен, и на север — с Горна Бешовица. Районът му е изключително богат на археологически паметници, на праисторически селища и пещерни обиталища, на голям тракийски могилен некропол и на антични селища. До левия бряг на р. Искър върху естествената височина Гръкова могила са останките на селище, обитавано в края на медно — каменната епоха — четвърто хилядолетие пр.Хр. Праисторически находки са известни и от местността Райчов дол (Миков, В., Предисторически… 1933, с. 33). През желязната епоха районът е бил голям тракийски поселищен център, а тракийските надгробни могили показват, че тук е имало и тракийско земевладелско имение. Така в местността Кръстиловец се издигат повече от десет тракийски надгробни могили и някои от тях са проучени от археолога Рафаил Попов, който е открил в тях тракийски погребения и предмети от желязната епоха (Попов, Р., Предисторически изследвания във Врачанското поле. — ИАИ, т. II, 1923/24, с. 110). На височината Градище са развалините на голяма антична и ранновизантийска крепост, която е използвана и през българското средновековие (Велков, И. Стари селища и градища… С., 1927, с. 4). На запад от днешното село Царевец в местността, наричана Манастирище, са останките от представителната сграда на римска вила рустика и други стопански постройки. Тук се намират римски монети, строителна керамика и каменна пластика, която е пренесена във Врачанския музей.

Влашко село е завареното от османските поробители. В османски документ от 1430 г. е записано село Ифляк и бюзюрг — Голямо Влашко село (РСт., I, с. 473). В средата на XV в. селото Голямо Влашко е отбелязано като ленно владение — тимар с 66 домакинства (ИБИ, т. XIII, 253). От XV до началото на XVIII в. част от жителите на Влашко село са били войнагани и техните имена фигурират в списъците за войнуци от 1548 г. до първата половина на XVIII в. (ИБИ, т. XX, с. 51 и 295). И днес в центъра на селото е запазена забележителна със своята архитектура средновековна църква (Гошев, И., ГСУБФ, т. XI, 1933/34, с. 45). Патронът ѝ е Свети Никола. В църквата има вграден надпис, от който узнаваме, че е била възобновена през 1747 г. От Пещта южно от Царевец са известни каменни чукове и брадви (Цветков, А., ИАИ, т. VI, с. 259), а в местностите Говедарника и Средния камик са пещерите с рисунки и късносредновековни надписи. В надписите се разказва за съществуването на скален манастир и за събития, свързани с нашествието на татари и на чумни епидемии (Мичев, М., Неизвестен пещерен манастир във Врачанско. — Векове, 1974, кн. 2–3, с. 85). В една църковна книга има приписка от 1756 г., която гласи така: „Поп Кръстю от Влашко село купи тая книга от попа Тодора в лето 1756. Велика нужда беше. Чума по Загоре“. (Цонев, Б., Опис на ръкописите и старопечатните книги в Народната библиотека. — С., 1910, с. 306). Влашко село е родно място на възрожденеца иконописец даскал Петко Танов Даскалов, който е учителствал в селата на Веслеца повече от 30 години и се е хващал да учителства в дадено село и да им зографиса църквата. Още в 1875 г. във Влашко село е имало създаден местен таен революционен комитет, който се е готвил за въстание против турската робия. През пролетта на 1876 г. този революционен комитет е подготвил въстаническа чета, която е трябвало да се присъедини към четата на Христо Ботев. По известни вече причини това не се е осъществило.

Днешните жители на селото са потомци на стари местни родове. Някои от родовите имена се срещат в регистрите за войнуци от XV до XVIII в. Стари родове са: Андреовци, Банинци, Бейчовци (от тях са Радуловци), Близнаковци, Бойджийте, Бурдаците, Буровци, Вишинци, Войчовци, Вълковци (те са едно с Доновци), Гайдарете, Геновци, Граплювци, Кнезовци (едно коляно са с Дешковци), Калафунците (от тях са Бойчовци, Караджилете и Стояновци), Катранкьовци, Крачуновци, Катаранците, Кюрпаците, Конецовци, Лалкинци, Лапердовци, Леваците, Лещарете (а от този род са произлезли Анадийте, Герчековци, Монинци и Стойовци), Мановци, Меднювци, Минковци, Мичовци, Мусковци, Нецовци, Нинковци, Падинярете, Пандурете, Панчовци, Пендуловци, Поповци, Рашкинци, Скоклювци, Сълковци, Тончовци, Топалете, Тошкинци, Тупанете (те са един род с Добринчовци), Турлаците, Ушанете, /Х/анджийте, Цондаците, Червенковци, Чучуриговци, Шавльовци, Шановци, Шеренетците, Шишковци и Шоповци. Придошли във Влашко село са Бенчовци от с. Кален, Бойджийците от с. Желен, Софийско и Радовенците от с. Радовене. Те идват тук в средата на XIX в. През целия XIX в. Влашко село дава много изселници в селищата на равнината. От рода Пендуловци се изселват в с. Борован, където също са Пендуловци, а родът Ганчовци се изселва в с. Малорът, където се наричат Влашкоселците, а Катранкьовци, Левичковци и Мановци се заселват в с. Търнава, наричани там Влашкоземците, Влашкоселците и Нищелниците. От Шишковци се изселили в с. Долна Гноеница, където са известни като Кръскьовци, в с. Брегаре — от Тупанкьовци, където са запазили родовото си име. Също си запазили родовите имена Мичовци и Падинярете, които се преселили в с. Бели брод. В началото на XX в. няколко семейства от Турлаците се заселили в гр. Нови пазар, от Ханджийте — в с. Мортагоново, Разградско и от Жульовци — в Мездра.

Автори/Информатори:

Богдан Николов, "От Искър до Огоста", 1996

Истории от Царевец