Малорад


Малорадският род Влахови


Категория : Моята история / нашата история
photo

Малорадският род Влахови

  Иван Влахов е прехвърлил 40-те, когато напуска родното село Гложене, Тетевенско, и се премества в Малорад, Врачанско. В Гложене и Тетевен днес не се намира документ за раждането му, а в Малорад и Борован няма  документ за смъртта му. Стамболовистите, начело с моя любим прадядо Иван Влахов, управляват десетки години Малорад след Освобождението.
 
Родът Влахови в Гложене давал пари под лихва “през девет села в десето”. Десетото село трябва да е било Малорад. Дошъл Иван Влахов и останал. Получил прозвището “Процепа” , защото се заселил в Малорад, облечен по европейски с костюм -  панталони с тесни крачоли, които приличали на малорадчани на процеп от волска каруца.
Доведеното дете Христо (1888) нарекло  “мамо” домашната помощница и Иван Влахов отсякъл: “Ти ще бъдеш майка на децата ми, Ненке. Детето вече те избра за своя майка.”
Народили се много “Процепи” в Малорад - Донка (1893) Иванка (1895),  Димитър (1897), Фердинанд (1899), Ботьо (1903), Йордан (1905), а да са “Процепи” искали и внуците на Иван Влахов: Дико (1913),  Христо (1932), Тодор (1937) и много от момичетата в рода.
Защото да си “Процеп” означавало - да си различен от останалите, да си винаги пръв, да си образован, интелигентен, смел, благороден, човеколюбив, с чувство за хумор, да си интересен в компания, да си привлекателен за другия пол, да си “малко луд”, та да отстояваш политическите си убеждения дори тогава, когато това е безразсъдно.
В Малорад най-свеж е споменът за Бона, съпругата на Христо Ив. Влахов. Фердинанд (съпруга Невена Българанова) живее в Шумен. Ботьо Ив.Влахов (съпруга Радка Драндийска) живее в Оряхово и София. Димитър Ив.Влахов (съпруга Ненка Белослатинска) живее в Малорад и София. Йордан Ив. Влахов (съпруга Мара Тошева Генова, кметска дъщеря от Тлачене) живее в Малорад, Долни Вадин и Тлачене. Иванка Ив. Влахова (съпруг Трифон Петърчовски от Малорад). Две от децата й и самата тя  умират в Малорад от туберкулоза преди 1944 г. Донка Ив. Влахова се омъжва в Михайлово и Цветан Петров описва рода й в книгата  “Родове от село Михайлово”.
Стамболовистите, начело с Иван Влахов, управляват десетки години Малорад след Освобождението а той добива правото да бъде съдебен заседател.
Кооперация “Орач” (взаимно спомагателно земеделско дружество), създадена 1919 г. в Малорад, е свързана с имената на Христо Ив. Влахов (член от 1920 г.), Йордан Ив. Влахов, (член от 1929 г., дългогодишен секретар и председател на УС), Димитър Ив. Влахов (член от 1934 г. и председател на УС през 1935 г.).
Читалище “Просвета”, създадено през 1919 г., също вплита в историята си имената на рода Влахови. Ботьо Ив. Влахов е сред учредителите на читалището. Йордан Ив. Влахов дарява през 1946 г. 8 хиляди лева за построяването на читалищната сграда в Малорад, а преди 9 септември 1944 година, няколко години читалището се помещава в дома му. Известен със своята щедрост към читалищното дело е Димитър Ив. Влахов, който дарява 200 лева и за доизграждане Читалище-паметник в Оряхово. (7 март 1936 г. , вестник “Правда”)
Като най-малък Йордан се радва на обичта на по-гоемите в семейството, членове на БЗНС. Особено е доволен, когато го вземат да оказва помощ при техните представления на пиеси. С голям ентусиазъм правят сцена, купуват завеса, създават библиотека, откриват читалня. Той е член на “Въздържателното дружество”.
Йордан Влахов: “През месец септември 1923 г. (бележка: първото правителство на Цанков), след като дадох декларация да бъда внимателен и сдържан, че няма да бунтувам младежите, ме назначиха за учител в прогимназията на Малорад.”
С бунтовния месец септември 1923 г.,  е свързано името на Ботьо Влахов (известният по-късно оряховски адвокат).
На 21 юли 1925 г. Общинско селско управление Малорад провежда търг за  доставаката на 150 хиляди печени тухли за общинския дом паметник. Търгът се провежда с тайна конкуренция и са получени четири предложения: две от Плевен, едно от Борован, но търгът е спечелен от Христо Иванов Влахов от Малорад, който доставя тухлите на най-ниска цена - по 91 ст., а не за 1,65 каквото е най-скъпото предложение.  В същото време геодезистът Димитър  Иванов Влахов получава много задачи за измерване на имоти и изготвяне на скици.
През 1926 г. е образуван БЗНС “Врабча1”, като съюзът е в опозиция на сговористкото управление до 1931 г.  Членската книжка на Йордан Влахов от БЗНС е регистрирана под №4. Като писар и секретар в Община Малорад в периода след 1931 г. е един от управленците на Малорад от средите на БЗНС.
Йордан Влахов: “Най-много беше вбесена полицията, когато 1927 г. (бележка: първото правителство на Ляпчев) съчиних и декламирах на една вечеринка стихотворението “Кой пие и кой плаща”. Смъкнаха ме от сцената, а на сутринта получих телеграфическа заповед за уволнение. Чак през 1932 г. станах отново учител.”
Йордан Ив. Влахов работи като учител и главен учител в Народно начално училище “Св.Св. Кирил и Методий” - Малорад. Кореспондент е на в. “Заря”, “Оряховско слово” и др.
Земеделското училище провежда своята практика в дома на Йордан Ив. Влахов. Агроном Иванова подготвя заедно с Мара Влахова кулинарни изложби. Съпругата на учителя Влахов показва в тези часове по практика как се повива новородено, съдейства при приготвянето на храна в часовете по готварство. Тя е завършила Земеделско училище в Орхание /Ботевград/, притежава великолепни домакински умения и с удоволствие предава знанията си на ученичките. Запазени са две нейни тетрадки с  рецепти.
След Деветомайския преврат през 1934 г. политическите  партии са забранени. Полицията започва да следи по-строго културната дейност в Малорад през 1935 г.
Йордан Ив. Влахов: “Нарекоха ме водач на дружбашка тълпа. Заредиха се анкети, следствия, разкарвания, наказания. Полицията от околийския град Оряхово изпрати до директора на училището Малорад, където работех, писмо, в което съобщаваха, че съм деен дружбаш, който тайно и явно работи против правителствените кандидати в изборите, т.е. опасен опозиционер.”
Йордан Ив. Влахов е сред ръководителите на читалището, а през 1936 г. е един от ентусиастите-музиканти, които създават читалищната духова музика. Малорадчани даряват жито и със събраните пари от продаденото жито закупуват духовите инструменти от магазин в Стара Загора. Йордан Ив. Влахов свири на меден духов инструмент - баритон. Мандолината е винаги в ръцете на учителя Йордан Ив. Влахов, когато е сред учениците си. Тази любов към музиката наследява синът му д-р Тодор Йорданов Влахов, който е не само добър стоматолог, но и прекрасен музикант, свири на тромпет, има собствена група и докато следва в София свири в ресторант Чепишев.
Йордан Ив. Влахов заедно с колеги учители подготвя и представя десетки пиеси пред малорадчани. Малко преди 1987 г. екип на телевизията подготвил документален филм за самодейните театрални колективи от Врачанския край. Използвали свидната за дядо Йордан снимка, където той е заедно с цялата самодейна театрална група.  Записали спомените му,  а после той се видял и по телевизията.
Тази любов към театъра срещнала през 1944 г. в Малорад семейството на Йордан Ив. Влахов и семейството на Стефан Кортенски.
Страстен колекционер на пощенски марки, Йордан Влахов притежава една от най-значимите колекции за времето си във Врачанско.
Личната библиотека на Йордан Влахов е втората по големина в общинския център Малорад след читалищната библиотека. След 9 септември той е задължен да “прочисти от вредна литература” библиотеката си и да предсави списък на властите.
Йордан Ив. Влахов е за легално съществуване на опозицията и е идеолог на местната опозиция след 1944 година, ръководи Земеделски младежки съюз (ЗМС).
Търси поле за изборна изява на БЗНС. Не счита, че портретите на царското семейство на Борис III политизират училището и не ги “прочиства от класните стаи”. В навечерието на 9 септември 1944 г. Йордан Влахов проявява уважение към кмета на Малорад - Борислав Дреновски, член на Централното ръководство на Съюза на българските легионери, като запазва човешки отношения с него и след това, което му  донася професионални и политически вреди. Властите наричат Тано Христов Боянкин, Иван Г. Лещански и дядо ми Йордан “закоравели гичевисти”.
През 1946 г. в затвора са изпратени двама от фамилията Влахови - Димитър Христов Влахов и чичо му Димитър Иванов Влахов (околийски управител на Оряхово и народен представител в 23-то Обикновено народно събрание 1931-34 г.). Затвор след затвор и накрая в концентрационния лагер Белене.
През септември 1948 г. Йордан Ив. Влахов е уволнен по политически причини и е изпратен за учител в Долни Вадин, Ореховско. След една учебна година той е уволнен със забрана да преподава във всички училища на Оряховска околия. Септември 1949 г. е назначен за редовен учител в Тлачене, околия Бяла Слатина, където работи до пенсионирането си.
От сватбените снимки (27.12.1931 г.) на Йордан и Мара Влахови се вижда, че на сватбата присъства политическият елит на БЗНС от 1931 г. От дясно на булката е  министър Вергил Димов, а от ляво до нея е Стефан Даскалов (Председател на парламентарната група на БЗНС, член на Постоянното присъствие на БЗНС и редактор на вестник “Земеделско знаме”).  Вергил Димов е и кръстник на първото дете на Мара и Йордан Влахови - моята майка Вергиния.
Други ценни документи, които предоставихме в Държавен архив - Враца: писма на политика Вергил Димов до дядо ми Йордан в Тлачене, Врачанско. Публикация на Тодор Йорданов Влахов, стоматолог в Завода за стъкло в Разград. Братът на майка ми разказва за ученическите му години в Малорад, Бяла Слатина и Благоевград.
Публикации на майка ми Вергиния във в. “Пиринско дело”, “Струма” и “Минаха години”, както и нейни участия в Радио Благоевград. По теми, свързани с живота на семейство Влахови в Малорад (“Циганката Джама стана част от семейството ни”), и Тлачене (“Моята втора майка”, “Всеки човек има право на лично щастие”). Снимки на Вергиния Влахова от младежката бригада през 1949 г. на обект “Бента Мездра” и неин разказ от 1986 г. за Радио Благоевград (“40 години бригадирско движение”).
Съхранен е и некролог за  смъртта на Иван Влахов със син печат, поставен на 15 юни 1935 г. от Селско общинско управление Малорад.
Днес в Малорад няма никой от рода Влахови. Къщата на Христо Иванов Влахов и къщата на Димитър Иванов Влахов отдавна са сменили собствениците си.
На мястото на къщата на Иван Влахов се издига читалище “Просвета” -  достоен паметник за фамилия Влахови.
Румяна Войнова, Главен учител по немски език - НХГ “Св.Св. Кирил и Методий” - Благоевград  

Истории от Малорад