Дядо Герго от Орсоя, който е бил 30 години овчарин, ме уверяваше, че той с помощта на цифарата може да се разговаря цял час с друг овчарин, който такожде ще му отговаря, без да може да разбере нещо друго лице, което не е посветено в тайния език на свирката.
Вярно ли е туй нещо или не е, аз не мога да кажа нищо, само считам за нужно да приложа, че туй уверение на дядо Герго се потвърди и от други овчаре. Така в село Ередин или Хайредин, Оряховско, мене съобщиха следната песен, наречена „Ерединската”, на която мелодията е интересна, но съжалявам, че нямам възможност да я представя тук.
Текстът на тая песен е следният:
На доле, бае, на доле,
на мъничката пещера,
дека си вода пиете,
тамо ще язе да варда,
да дойдем да ви пропустна.
Уверяват ме, че текстът на тая песен, думите не са говорени, а са свирени с цифара и лицето, за което са свирени, ги напълно разбирало. Ето историята на тая мелодия и на нейния тайствен текст:
...Някога имало двама братя, от които по-големият по причина на туй, че убил един турски бей, за да отмъсти за оскърбената от бея чест на сестра си, избягал в гората и станал хайдутин. Той наел цяла дружина и нанел ужас на турците в Оряховско и Врачанско. За да хванат тоя опасен хайдутин, турците събрали голяма потеря не само от турци, но и от българе. Тогава е била голяма и гъста гората. Успели най-после да загащат хайдуците в гората близо до селото Хайредин. Изловили и избили другите, но войводата не можли да хванат с още няколко души.. Навред натурали стражи да вардят да не би да побягнат хайдуците. Да се влезне в гората или не са смеяли, или не са можали, а искали да принудят войводата с другарите му да се предадат от глад и за вода. Тамо имало пещера, която съществува и днес, а при пещерата имало кладенче, дето айдутите са пили вода. Именно това кладенче турците турили под най-бодра стража.
Случайно или нарочно, защото турците понякога обичали да накарат баща да убие сина си, синът баща си, брат брата и пр., но при туй кладенче е бил поставен брат му да пази. За да може да пропусне брата си, трябва брат му (байко му) да знае, че тука пази по-малкия му брат, та да дойде тамо. Като пазили ден-два, по-малкият брат поискал изим от турците да си посвири. Турците му позволили.
Той свирил не дълго, много кратко, и спрял свирнята си. Байко му чул мелодията, разбрал че тя излиза от цафарата на брата му и разбрал какво му дума със свирката.
Вардили още десет дни, но се чуло, че хайдуците са далече отишли, татък някъде къде берковско.
Когато са се уверили в истиността на туй известие, дигнали обсадата на гората и разпуснали потерата.
Как са избягали тия хайдуци, за турците е било тъмно, но за брата много ясно.
Байко му, като разбрал думите на брата си, посред нощ, когато всичките спели, дошъл при пещерата на кладенчето, напил се с вода с другарите си и заминал.
Приказват, че някой си издал тая тайна и братът та войводата бил обесен при пещерата.
От тогава останало да се свири тая свирня, наречена Хайрединската, защото двамата братя били от туй село.
Туй е приказка и надали ще можем да повярваме.
Туй обаче, което е вярно и за което не можем да имаме никакво съмнение, е следното:
С цифарите и кавалите момците се разговаряли с момите. Овчарът с особена мелодия мами овците да вървят след него. С особена мелодия ги кани да спрат и да пасат. С особена мелодия овчарят в планинските села събира из гората овците и козите и ги повежда към дома.
Информатори / Автори Димитър Маринов/ Етнографско изучаване на Западна България, 1984, с. 596-598