Битката при село Новачене и подвигът на тримата прапоршчици

Подвигът на българските опълченци при Шипка, които успяват да удържат на външните турски сили, в опита им да се свържат с Осман паша в Плевен, отдавна е приет за символ на саможертвата, принесена пред олтара на българската свобода. В неговата сянка остава неизвестен за съвременниците и поколенията саможертвеният героизъм на 6 ескадрона от Лейб-гвардейския драгунски и 3 дружини от Лейб-гвардейския Конно-гренадирски полкове и конната батарея под командването на генерал Клод. Обсадата на Плевен обаче нямаше може би да завърши със същия успех, ако руските части не бяха разкъсали турските сили при укрепените височини край Правец още през ноември 1877 г. и да им попречат да се свържат с Осман паша през Орхание и Етрополе. При завземането на укрепените височини загива почти целия личен състав на 6-те ескадрона и неговите 9 офицера.  В последната схватка, проведена върху лафетите на руските топовете, участват последните 30-тина редови войника с 5 офицери и генерал Лихтански. Между тях са и офицерите Данилевский, Велинский и Назимов, които загиват последни, но успяват да удържат до идването на помощния отряд на генерал Клод, отблъснал турските сили от укрепленията. С това задачата за отбраната на прохода е изпълнена - с цената на шест ескадрона жертви. Телата на тези трима офицери са донесени във Враца, погребани тържествено в храма при Възнесенската църква и забравени, докато при ремонта на храма тленните им останки са открити и извадени. „Извадени” от забравата са и имената им, а подвигът - припомнен от врачанския общественик Първан Първанов през 1926 г.
Запазените документи във фонда на храма “Св. Възнесение” - една от най-старите църкви във Враца, разкриват ценни данни за историята на града. Между тях са и сведенията за погребаните в самата църква трима руски прапоршчици, загинали в първите дни след освобождението на града.
От особено значение е статията на врачанския общественик Първан Т. Първанов - съвременник на повторното откриване телата на забравените по-късно покойници. В нея той разкрива най-значимите факти за тримата загинали руски войници. Ръкописът, който се съхранява в Държавния архив – Враца, е ценен принос към историята на града.
Сведения за самата битка, при която загиват тримата прапоршчици и техните другари от конния ескадрон, дава Филип Симидов в своето издание „Поборник-опълченец” от 1879 г. В нея той описва героичния им подвиг при завземането на Орханийските височини.

Бой при селото Новачени

Картината е пред нас, която представлява нам една от страшните онези сцени на войната, в която живота са цалува със смъртьта и безконечното начало са съединява с безкрайната вечност!
Селото Новачени е на шосето от Вратца за Орхание под свършека на един от високите и гористи склонове на Стара планина, разположено до селата Лютаково, Юруците и Скръвена.
За прекъсвание сношението на външните турски сили с онези на Осман–паша в Плевен, нашите освободители, русите, требваше да превземат укрепените височини при селото Правец, между Орхание и Етрополе, които представляваха в челото си цел ред природни и силни укрпления над самото шосе за Орхание, както и с гърба си едни недостъпни висоти при Лакавица. На 9 ноем. 1877 год. са почна движението от славния ген. Шувалов към нападението на тези страшни височини. Но за да са улесни това техно превземане, почнали са две демонстративни нападения от двете страни на Правешките позиции: една към Етрополе, и друга от към Новачени за да разкъсат турските сили на Правец. Тази е причината, по която на 10 ноем. 1877 год. излезе от гр. Вратца генерала Клодтъ със свойя кавалерийски отряд, състоящ се от 6 ескадрони и 6 топове и потегли за селото Новачени и Лютаково, от които 3 ескадрони беха от Лейб-гвардейския драгунски и 3-те други от Лейб-гвардейския Конно-гренадирския полкове с втората гвардейска конна батарея. Генералу Клодту било заповедано: като доди при селата Новачени и Лютаково на 10 ноем. с.г., да почне да стреля с топовете си от 9 сутринта до 3 час. пос. обеда…
…Много юнаци от нашите освободители паднаха и издъхнаха тук в това устие! От 9 души офицери останаха 6. …Съобразителния генер. Лихтанский събра останалата си команда съ офицерите : Свищевски, Велински, Данилевски, Гулковски, Назимов, и Усов. Натиска на черкезите следваше отдире, пушките и шашките непрестанно работеха в ръцете на гвардейците, които бранех топовете да отстъпват. При входа на устието, капитан Усов спря топовете и при няколко залпове с шрапнели, спре налитането на черкезите. Но това беше за минута. Град от куршуми валеше върху нас и редовете ни реднеяха, но никой не отстъпваше: с дружни залпове отговаряха от разни страни русските залпове, които скъпо костваха на черкезките бащи и майки. Тук падна тежко ранен и примерния Усов!…Незаменим бе той по своята спецялност. Топовете в рис тръгнаха в устието. Но пътя беше съвършенно заграден от кола, волове, коние, жени, деца и мъже ранени, които бегаха под защитата на русите от турското клание…Оставаше още три километра до караула. От всичките 6 ескадрони с 9 офицери останаха само 30-35 души редови с 5 офицери и ген. Лихтанский, а борба имаше йоще с бусурманците. Генералът събра около себе си останките от командата си и лично сам водеше пазението на топовете да отстъпват, като даде приказание да стреляли от кониете си. … В преминуванието на втория мост, незаграден с пречки, единът топ са гътурва над пропастта и обвисва над нея!…При лафета на топа закипе ръкопашен и отчаен бой гърди с гърди както са вижда в горнята картина. Тук работеше повече хладното оружие без команда и всеки с двете си ръце спасяваше главата си до като издъхне! Силите беха далеко не равни: един русин са падаше на 50, 60 души врагове, от които много легнаха, но и от нашите мнозина умреха, надупчени като решето. Биеха се те бедните герои, до последнйото си издъхвание! Тук паднаха убити между другите при лафетът и офицерите Данилевский, Велинский, Назимов, конници солдати топчийте и много други от черкезките сабли и ками, като защитаваха топа, когато не е било възможно да спасим и по-рано от това. Полковника Лихтанский побърза и завзе караулния дом. Беше вече 3 час пос. обед когато се появи генерала Клодт на помощ, но вече беше късно! Черкезите се върнаха, побегнаха назад и се скриха между баирите, а нещастните юнаци от командата на полков. Лихтанский лежаха едни вече мъртви и плувающи в топлата си кръв, а други – умирающи, мълчеливо са бореха лице срещу лице със смъртьта! Лафетът беше облен с кръв, която издаваше още пара. Около този лафет неколко трупове лежаха със саблите си йоще в ръка, а други – паднали на очите през него, правеха последните претерания и движения на живота си. Картината беше ужасна!
Филип Симидов
Сп. “Поборник-опълченец” 1898-1901:
[Фототипно издание], Абагар, Русе, 2008.
Год. І, кн. 11, 1899 г.

Откриване гробове от Освободителната война, 1927 г.
През есента на 1877 г., след като Плевен е бил напълно обсаден от руските войски, изпратен е бил един кавалерийски отряд, с конна артилерия към Северозападна България. Тази колона се е състояла от гвардейци - лейб улани и лейб драгуни, като командующия 2-а кавалерийска дивизия генерал майор Леонов към 25 и 26 октомври 1877 г. (стар стил) приближил дивизията си към Враца, от към Бела Слатина и Габаре. На 28 октомври, след малка престрелка помежду руските и турски войски край Враца, градът е бил освободен от турците, като победоносното руско войнство влезло във Враца, начело с генерал Леонов. След неколко дневен престой един малък отряд кавалеристи драгуни са били отправени за гр. Орхание (Ботевград). С тях е имало и два отряда от конната кавалерия. Този отряд се е натъкнал на силна турска засада при местността Равна, северозападно от с. Новачене. При този внезапен бой русите са претърпели поражение. Между убитите са били и трима прапоршчици - Михаил Викторович Данилевски, Николай Владимирович Велински и Димитрия Назимов. За да могат да вземат труповете на своите убити, принудили се да хвърлят двете оръдия в една пропаст и отстъпили обратно към Враца.
Убитите в този бой на 10 ноември трима пряпорщици са били донесени във Враца и тържествено погребани в женското отделение на черквата “Свето Вознесение Господне”.
Сега е предприет основен ремонт на тази черква и при разкопаването е била открита общата гробница на тримата казани руски пряпорщици. Фактът за погребването на тези герои от нашето Освобождение се знаеше, но също така се знаеше, че наскоро след Освобождението са идвали от Русия техни близки и се допускаше, че може би са отнесли там костите им.
При копането била открита широка гробница, покрита с обикновени плочи, замазани с варов разтвор. Като отхлупили плочите от единия край, отдолу се оказа широка гробница и вътре два саркофага един до друг, като над всеки от тях има по едно малко металическо венче, обграждащо златна икона с дървена рамка като кутия и стъклен капак. Едната икона представлява св.св. архангел Михаил и Гаврил, поставена върху саркофага на Михаил Данилевски, а другата - св. Николай, върху саркофага на Николай Велински.
Работниците се смутили от тази находка и преустановили работата. Извикали председателя на черковното настоятелство отец протойерей Николай Спасов, който веднага се отзовал в черквата и пратил да извикат двама граждани, които се занимават с исторически материали за Враца. Те се явили и посъветвали да се преустановят разкопките, като бъде съобщено на археологическия музей в София, за да изпрати свой човек, който да ръководи разкопките по откриването на гробницата. На другия ден пристига Г. Герасимов от археологическия музей и се откри гробницата. Оказа се, че над нея имало 50 - 60 см пласт от пръст, след това обикновени плочи, сложени върху неправилно наредени шлисове самоковско желязо, дълги от 1 до 1.5 метра. Гробницата е четвъртита, дълга около 2 метра и широка около 2.50 м., иззидана от бигор на варов разтвор, разделена от 3 отделения с малки бигорови прегради и дълбочина около 60 см. В двете отделения едно до друго се оказаха двата саркофага, а третото отделение е празно.
Капаците и саркофазите са съвършено изгнили и от допирането до тях се срутват навътре, почти на прах.
Лицевата част на черепите се оказа съвършено разложена на прах, както на прах са станали и по-дребните кости. Сукното на мундирите е повече изгнило, отколкото копринената риза, в която е бил облечен Николай. Нищо ценно не се намери в саркофазите. Оцелелите кости били събрани, измити и поставени в две цинкови кутии, като до самата северозападна стена на черквата се направи от същия бигор една малка ниша, в която се поставиха цинковите кутии с костите и отгоре се постави бетонова плоча, която сега застила целия този край на черквата. Както се каза и по-рано - няколко години след Освобождението, е идвала майката на Димитрий Назимов, която е прибрала костите на своя син. Тази майка е казвала тогава, че имала във войната четирма синове, за които узнала, че са били убити, пък и никой от тях не се е върнал. За нея било голямо щастие, че узнала къде са останките на Димитрий, които прибрала, защото за останалите трима нейни синове, не знаела къде са загинали и погребани. Великомъченица руска майка, дала всички за Великая Рус. Впоследствие за гробовете на останалите двама пряпорщици Михаил и Николай била изпратена от Русия една 2 см дебела чугунена плоча. И върху нея излет следния надпис на руски с печатни букви: “Здесь погребаньi прапорщики Лейб-гвардiи Драгунского Полка Михаиль Вкиктороьiхь Данилевскiи и Николай Владимировичь Велинскiи убитьiе Турками в войне за Освобожденiе Болгарiи, в 1877 году 10 ноявря, при селенiи Новачене”.
Също тъй за този гроб е бил изпратен от Русия един великолепен чугунен кръст, много фино изработен, с ангел по средата. Кръстът има размери 1.50 м височина и 0.85 м ширина.
Все по повод на приютяване останките на тези чада на великия руски народ в храма на черквата “Св. Възнесение” от близките на покойниците са били изпратени от Русия едни великолепни свещенически одежди и едно евангелие, оковано в плюшена и с масивно сребро подвързия.
Има и три покровци за светите дарове, изработени върху много плътна материя, от сребърни, златни и копринени конци с надписи на тех “Николай”. А най-ценното е една икона, изработена от емайл и злато, с бисери и други разноцветни камъни, представляваща Божията майка с Исус на ръце.
Тази икона, която и като художествена изработка и като материал, е от много голяма стойност, още когато е донесена от Русия, е поставена над средните врата на олтара - царските врата.На долния край непосредствено между изображението и разкошната масивно позлатена рамка върху златна пластинка има следния надпис: “Больше сея любве никтоже имать да кто душу свою за други своя - Йоанна гл.15 ст. 13.”
“Сия святая икона сооружена в память Росийских войск Генерала Николая Стефановича Леонова, скончавшаго ся 21 ноября 1877 года в Болгарии на поле брани за освобожденiе Славянских Христiан от мусулманскаго поробощенiя”. Всичките тези подаръци са донесени от Русия все по времето, когато е идвала майката на Димитрий Назимов, за да отнесе неговите кости.
Трябваше да се открият гробовете на загиналите за нашата свобода руски войни, за да се спомни за тях и скъпите подаръци, направени преди около 60 години от техните близки на храма, в който са техните останки.
Сега за малко е нарушен техният вечен покой, обаче останаха костите им отново на почивка във възобновения храм, като възпоменателната чугунена плоча и кръста ще бъдат зазидани в стената, за да напомнят по-осезателно на бъдещите поколения за онзи подвиг на руския народ, който няма равен на себе си в човешката история. Нашето освобождение от братския руски народ е едно велико дело, което няма равно на себе в историята, затова трябва “во веки веков” да се прекланяме пред него и неговите творци!”
    Първан Първанов
ТДА – Враца Ф 64к, оп. 1, а. е. 43.
    
През 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението се взема решение да се пренесат тленните останки на останалите двама прапоршчици в каменни саркофази на хълма “Калето”. Реализирането на тази идея отнема няколко години, след което се утвърждава и днешната традиция при тържествата в чест на Освобождението, да се поднасят венци на „Вестителя” и на паметните плочи на двамата прапоршчици.

Информатори / Автори
Весела Пелова / Из "Освобождението", 2008