Криводол


Из историята на духовите музики в Криводолския край


Категория : Моята история / нашата история
photo

Из историята на духовите музики в Криводолския край

Духовата музика в Криводол
Управителният съвет на Читалището, с Протокол № 7 от 8 април 1931 г. приема решение за създаване на духова музика в село Криводол, която ще се ръководи от Управи­телния съвет. С Писмо № 11 495, Врачанската инспекция по образование дава разрешение за изтегляне на средства от фонд „Постройка на читалищната сграда“ за закупува­не на музикални инструменти. Музикантите получават кредит от читалището за закупуване на инструменти.
За годините от 1931 до 1989 са преминали 37 самодей­ци в три състава, ръководени от двама ръководители.
През 1931 г. за учител на дървените музикални инстру­менти е определен Герго Неделин, а на медните Митко Ни­колов.
1931/1948 г.: Герго Цонов – ръководител, Георги Цеков – кларнет, Върбан Цонов – валдхорна, Митко Николов, Ха­ралампи Котов, Атанас Ценов, Иван Николов Петров, Ата­нас Мицин, Мито П. Пенчов, Мито П. Алекс, Мути Алиев Карчов, Петко Гайдарски.
1948/1955 г.: Тома Илиев – ръководител, Кирил Митов, Божин Латинов, Цветан Иванов, Костадин Алексов, Пет­ко Гайдарски, Иван Наков, Илия Стоянов, Виктор Гунчев, Никола Каишев, Димитър Гъргаров, Цветан Липненски, Стоил Томов.
1970/1990 г.: Тома Илиев и Жорж Кръстев – ръководи­тели, Георги Кръстев–Жорж, Максим Дамянов, Георги Це­нов, Владимир Стойчев, Костадин Костадинов, Димитър Николов–Мики, Стефан Нешов, Найден Горанов, Славей­ко Симов, Веско Мицин, Явор Милетиев.
 
Духовата музика в село Баурене
През 1935/36 година е създадена първата духова музика в с. Баурене. Първите музиканти са: Тодор Христов Каме­нов (Мучегански) – роден 1942 г., свирил на флигорна; Иван Симеонов Русинов (Вачо Пандов) – роден 1916 г., свирил на кларинет; Стоян Георгиев Матронин – роден 1921 г., свирил на контрабас; Лазар Николов Цолов (Лазар Колов) – роден 1920 г., свирил на бас; Божан Младенов Цонов (Божинко Бе­чинов) – роден 1924 г., свирил на флигорна; Никола Начов Николов (Българията) – роден 1931 г., свирил на барабанче;Цеко Петков Иванов (Тасин) – роден 1931 г., свирил на ту­пан; Симеон Георгиев (брат на Стоян Матронин), роден 1926 г., сменя брат си на контрабаса.
 
Духовата музика в село Галатин
През 30-те до 50-те години на миналия век в село Гала­тин е създадена и е съществувала циганска духова музика. По-известни са имената на Рустем, Рамо и Асен Кьоравия на Мика. Тази музика е свирила на селските сватби, забави и вечеринки в салона на старото читалище.
В началото на 60-те години е създадена музика от ен­тусиазирани младежи и инструментите са закупени от тогавашният председател на ТКЗС Христо Иванов – Ка­лишарина. Те се обучават в дома на Цветан Бубанин и тя съществува до 80-те години. Първата сватба, на която сви­рят, е на Филип Ангелов и Венета Кандова. Първият учител по музика е от село Крушовица, а ръководител на музиката е Христо Иванов – Ринджо. След като учителят по музика напуска, музикантите са изпратени в Казичене на обучение и там си намират рабо­та. По-доброто заплаща­не и по-добрите условия са предизвикателство пред тях и те отказват да се върнат на работа в ТКЗС. Тогава Христо Калишарина си приби­ра тупана, а музиканти­те купуват кози кожи от Дамян Станев и си изра­ботват собственоръчно тупан.
Няма празник, общо­селско тържество, фут­болен мач, сватби, кръ­щенета да е минал без селската духова музика!
Състав на духовата музика в село Галатин: Христо Ива­нов – Ринджо – ръководител, Цветан Зарчов – Бубанин, Валентин Живков – Тинко Гешов, Никола Богданов – Коцо Танкин, Иван Георгиев – Мечето, Цеко Георгиев Дертлий­ски, Илия Иванов – на Качовци, Милан Тодоров – Манчо Сръбски, Мито Зарчов и Георги Расов.
Минават години и Илия Иванов се премества в Криво­дол, а Борис Ников заема неговото място и закупува клари­нет през 1993 г., който се намира в местното читалище и се ползва и днес като реквизит.
 
Духовата музика в село Главаци
Първата духова музика в селото е създадена след Пър­вата световна война. Нейният състав е бил от 10 музиканти. През 1931 г. Георги Върбанов – кларнетист, поради разно­гласия е изгонен, напуска състава и създава младата Гла­вашка (Главачешка) музика.
След 1985 г. Главашката (Главачешката) духова музика е била в състав: Петър Радулов Статков (Пенчо) – флигорна
 
– ръководител, Иван Янев Нешов – тромпет, Крум Кирилов Йорданов – саксофон, Георги Митов Иванов (Гьоца) – тром­пет, Виктор Петков Кръстев – флигорна, Петко Статков Митров (Клисурски) – алта, Тодор Троянов Лилов – бас, Ра­денко Вачев Овчарски – бас/баритон, Димитър Иванов Въл­чев – баритон, Костадин Димитров Петров – тъпан и Нико­ла Ангелов Филипов (Кольо) – барабанче.
Духовата музика е участвала редовно в прегледите на художествената самодейност към читалището и е печелила призови места. Няколко поредни години печели първо мяс­то при надсвирване на Томин мост и при участие в надсвир­ване на „Леденика“ на Празника на Балкана.
До 1989 г. духовата музика свири не само в село Гла­ваци – била е една от най-търсените в околието. Тя била част от всякакви събития и празници – сватби, кръщенета, новобрански, погребения, манифестации. След тази година се разпада.
 
Духовата музика в село Градешница
„… Ръководител на групата е един старец от Враца, кой­то носи ноти и тетрадки и ги обучава…“ – разказва Иван Сурешки, а музиката е в състав: Иван Георгиев – Врачани­на, Благой Цветков на Данаците, Спас Петров на Данаците, Цоно Петков и Иван Цанов на Прънджаците, Борис Пър­ванов – Кайзер, Славко Герчов на Фенерете, Никола Стоя­нов с тупана, Цветан на Дековци, Илия Каменов – Татари­те, Александър Каменов – Сандо Джаз, Благойчо Антонов, Иванчо Антонов – Шумкара и Методи Ценов – Пашата.
Свирджиите работеха най-различни работи в ТКЗС-то: свинари, овчари, силажири, строители, трактористи и един по пътното.
…За да има духовата музика, първо има големо селско събрание, на което се взе решение нашите хора да отделят пари от надниците си. Така и стана. Градешчани събраха от личните си пари да купят инструментите.
Репетициите си правеха на една много дълга маса в са­лона на читалището.
Там разучаваха хората на Дико Илиев.
Правило ми е впечатление с какъв мерак разучаваха танците и хората, тия работни мъже – всички с образование трети клас от градешкото училище, а четат ноти и знаят ми минор, ла минор и така нататък. А по некой път имаше голе­ми скандали и караници и то най-много за закъснение или неявяване на репетиции, или пък идване в пияно състояние. Ех тая Градешка духова музика! И това хоро като гер­гьовденски колак на обратно на часовниковата стрелка…!
Често хората като стане дума за духовата музика ме пи­тат къде са инструментите, кой какво и на кого даде? Не знам какво да отговоря и гузно навеждам глава. Преди го­дини едни младежи се бяха активизирали да правят духов оркестър, ама меракът им беше като малка искра в голема жарава – припламна за малко и угасна.
А духовата музика ще остане само спомен…“ (Из „Гра­дешница през вековете“ от Любен Кръстев)
 
Духовата музика в село Добруша
Както в повечето краища на Врачанска околия, така и в Добруша, местните хора разказват, че още през 30-те и 40-те години на ХХ век е създадена духова музика, която е заемала съществено място в битието и духовната култура на селото.
По спомени на добрушчани, духова музика е имало в селото до края на 80-те години и е била част от всички праз­ници, весели и тъжни събития.
Състав на духовата музика в с. Добруша: Никифор Ни­нов – флигорна, Харитон Ганчев – бас, Цено Ангелов – бас, Коцо Янчов – бас, Вачко Салтиров – бас, Мечо Кенов – карне (кларинет), Тодор от с. Баурене – карне (кларинет), Камен Ацов Асенов – флигорна/цигулка, Христо Дишов – тром­пет, Селим Сираков – барабанче, Камен Сираков – барабан, Мирон Пашков – тупан, Георги Рунзата – тупан и Симеон Стамболийски – тупан.
 
Духовата музика в село Краводер
Самоуки музиканти в с. Краводер е имало от незапом­нени времена.
Първите музиканти, които се помнят, са: Истатко Дин­чов – кларинет, Ангел Каменов – флигорна, Мирон Пунчев – флигорна, Линко (Щръко) – баритон, Петър (Чавката) – баритон, Мирон Пендов – бас, Камен Тодоров – тупан, Ма­рин Златанов – тупан, Генчо (Циганчето) – барабанче.
През 1976 г. Дамян Николов – Шукрията, който през това време работи в Кремиковци, закупува 2 кларинета, 2 флигорни, 2 тромпета, 3 баритона, 1 алта, 1 бас, тупан и барабанче. Духовите инструменти са раздадени на 15 музиканти-самодейци: Никола Богданов и Кънчо Кончев получават кларинети; Любен Моцов и Младен Горанов – флигорни; Кирил Костов и Венко Тошев – тромпети; Ни­кола Георгиев, Никола Моцов и Васил Бузарски – барито­ни; Петър Марков – бас; Камен Качов, Марин Златански и Здравко Африканов – тупан и Мартин и Генчо циганчета­та – барабанчето.
В този си състав първата свирка на духовата музика е на сватбата на Емилия и Николай Кончеви.
По-късно през годините инструментите са предавани от бащи на синове и на близки роднини и по този начин в духовата музика се включват още Георги Николов, Веско Василев и Крум Бузарски.
„Това са били музиканти с голяма дарба, които всяка неделя са веселили хората на мегдана насред село. Без тях не минавало никакво тържество като сватба, пристануша, богородник, кръщене и дори погребение…“ – разказва Вен­ко Тошев.
 
Духовата музика в село Лесура
През XX век в Лесура има четири духови музики. Три от тях са от ромското малцинство – Личовата музика, Сали­евата музика и Брусарите.
Първата музика – Личовата, съществува от началото на ХХ век. Тя е съставена от дядо Личо – кларинет и неговите синове Демир, Велко и Медо.
Музиката на „Брусарите“ се състои от Цветан Брусара, Камен стария Брусар, Богдан Сираков, Цветан Щампов, Иг­нат Щампов и Петко Йорданов (Перчо).
Най-дълго през годините просъществува Салиевата му­зика. Тя е създадена през 1959 г. от Сали Маринов – клари­нет. Тя е изцяло семейна музика. В състава º участват дядо Сали и петимата му синове Найден, Иван, Величко, Нико­лай и Симо. Още се помни създадената от тях песен: „Ой Сали, Сали, купи ми сандали“. През годините в оркестъра се включват внуци и правнуци на Сали Маринов. Това са Симеон Найденов, Иван Найденов, Георги Николов, Най­ден Симеонов, Иво Симеонов и Вени Николаев.
В състава на т. нар. „Българска“ са свирили: Велко Не­лов, Иван Пуев, Пенчо Дончов, Тошко Обдов, Никола Шум­ков, Стоян Бъчвара и Иван Димитров. До 1989 г. читалище­то е помещавало и събирало всички музиканти. На всички празници в Лесура е звучала самобитната музика на чети­рите духови музики.
След 1990 г. до днешни дни продължават да свирят само музиканти на Салиевата фамилия.
 
Духовата музика в село Пудрия
Първата духова музика се образува по средата на тре­тото десетилетие на XX век (след 1923 г.), в състав: Петър Гюров, Антония Петров Гюров – кларинетист, Милчо Г. Ко­лов – флигорна, Гоци Митов – бас флигорна, Иванчо Младе­нов – бас флигорна, Разгел Рамаданов – тупанджия и Ангел Стойчев – барабанчик.
Началото на духовата музика в Пудрия поставя Петър Гюров, който свири на кларинет, като привлича и подготвя за участие в състава по-млади от него „мераклии“, които ма­кар и с материални затруднения си набавят (закупуват) му­зикален инструмент и в скоро време „по слух“ се научават да свирят хората, познати от времето на дудука и гайдата.
Като „свирджии“ в музикалната банда (духовата музика) са утвърдили имената си до края на 40-те години на ХХ век следните музиканти: Милчо Георгиев Колов – флигорнист, Дамян Манчов Иванов – бас флигорна, Милчо Ангелов Гю­ров – бас флигорна, Никола Георгиев Филипов – презра­менен бас, Георги Йорданов Тодоров – тупанджия и Ангел Александров Бонов – барабанчик.
Непосредствено след 9 септември 1944 г. интересът към духовата музика се повишава и с помощта на народната власт се изгражда духова музика в разширен състав и дори се създава реалната възможност за комплектуване на два състава: първи – с кларинетист Антон Африканов (т. нар. партийна музика) и втори – с кларинетист Михал Митов Кръстев. В продължение на около 30 години (към 1975 г.) в музикалните състави участват десетки младежи, между кои­то Димитър Иванов Йорданов, Тодор Николов Матов, Мла­ден Ангелов Първанов, Георги Николов Дамянов, Димитър Здравков, Димитър Йорданов Лилов (флигорнисти), Кирил Йорданов Бонов, Никола Дамянов Ценов, Мирон Г.Пирдов, Ангел Н. Цветков, Борис Ив. Бошов, Никифор Лазаров, Ан­гел Станчев, Александър Младенов и др. (бас флигорнисти), Славейко Лазаров и Никола Цв. Иванов (тупанджии) и Ди­митър Г. Ленков и Илия Ангелов Първанов (барабанчици). (Иван Митев – из „История на село Пудрия“)
 
Духовата музика в село Ракево
Хубаво и богато е нашето село не само с природните да­дености, а и с духовни ценности, завещани от дедите ни. От стари времена в селото ни е имало духова музика. Младите и прогресивни момчета са свирили на кларинет, флигорни, тромпет, акордеони и барабани. Не са били с музикално об­разование, а „слухари“, разказват в селото.
Първите музиканти са свирили на дудук, гайда и ба­рабани, а по-късно, от 1969 г. на духови инструменти, с ръководител Иван Христов. Състав: Цеко Мацин – клари­нет, Петър Коларски – кларинет, Рангел Коларски – клари­нет, Иван Христов – акордеон, Крум Михайлов – акордеон, Марин Маринов – флигорна, Макавей Цеков – флигорна, Христо Кюкюров – флигорна, Борис Нинчов – тромпет, То­дор Главашки – тромпет, Цветан Гоцов – контрабас и Борис Минишки – барабани.
От 25 години в с.Ракево няма духова музика. Духовите инструменти не се ползват, а може би и не се пазят от на­следниците на музикантите.
Минало наше – незабравимо, а в последно време – заб­равено!
 
Духовата музика в Община Криводол
До 1989 г. във всички криводолски села е имало духо­ва музика, включително в Ботуня, Уровене, Голямо Бабино, Осен и Фурен – и навсякъде пазят спомени и зевзешки исто­рии от онова време!
През годините след 90-те ентусиасти правят неуспеш­ни опити в различни населени места да възродят Духовата музика! „…Ама меракът им е като малка искра в голема жа­рава – припламне за малко и угасне. Духовата музика ще остане само спомен!…“ – разказва с носталгия нашенец от село Градешница. „… Весело и щастливо са живели нашите родители и деди. И в празник и в делник, и в радостни и тъжни момен­ти духовата музиката им е била спътник. Да запазим жив спомена за тези времена!“ – пише нашият информатор от село Ракево.
Ние пък сме оптимисти – Духовата музика има своето място в нашата културна идентичност и ще пребъде!
Информатори: Иванка Николова, с. Баурене; Първолета Спасова, с. Галатин; Миглена Съботинчова, с. Главаци; Аделина Ангелова, с. Градешница; Янка Конова, с. Добруша; Маргарита Перчинкова, с. Кра­водер; Пламен Стефанов, с. Лесура; Димитрина Ангелова, с. Пудрия; Иванка Атанасова, с. Ракево.
Христина Кръстева
Читалище „Н. Й. Вапцаров – Криводол,
Клуб „Млад родолюбец“ – СУ „Св. Св. Кирил и Методий“

Информатори / Автори
Христина Кръстева / В: "Духовата музика - ХХ век - емблемата на Северозападна България", 2017
Споделяне

Истории от Криводол

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa