Малорад


Духовата музика на село Малорад


Категория : Моята история / нашата история
photo

Духовата музика на село Малорад

Духова музика малорадчани правят още веднага след освобождението от турско робство. Първите музиканти в с. Малорад са Въло Тоцовски – свири на цугтромбон, Йолчо Йолчов – свири на флигорна, Петър Геловски – също на флигорна, Недялко Недялков Белослатински e кларнетист и ръководител на музиката, Васил Паздерковски – свири на бас, Първан Първанов е барабанист (тъпанджия), музи­канти също са Йордан Влахов, Фердинанд Стаменов, Ценко Велковски, Гошо Генчовски.

Самоуки са момчетата, но запалени по музикантския занаят. Учат се един друг – слушат, гледат и „превземат“. Свирят с обич – не „от днеска за днеска“, а всеки ден по-добре. Венчавки, пристанушки, веселби, без музика не може. И музикантите са на почит. Всеки на крака и с уважение им идва. Парите са малко, а често се случва и с продукти да им плащат. Така е било. Времена различ­ни, всяко време със своя ред и нрав. И така до Първата балкан­ска война. Мъжете са мобилизирани, секват веселбите. Другаде се преливат сила и плам – за отечеството, за зе­мята, всичко там се влага. Селото утихва. Приказките са дру­ги, грижите са тежки, но нали всичко лошо, дето дойде, ако не си иде, няма живот.

Войните – и една­та, и другата, и трета­та свършват. Мъжете се прибират – не им е много до свирене, но животът си е жи­вот, младите се женят, деца се раждат и от музика и веселие пак има нужда. Не е както е било, няма онази страст от пре­ди войната. Някой от музикантите се отказват от свиренето, но всичките предават занаята на синовете си. И така сино­вете на музикантите от духова музика „Бял гълъб“ – така се е казвала малорадската духова музика, стават музиканти.

Духовата музика продължава своя живот вече по-голя­ма, с по-широк репертоар. Събират се и старите музиканти, и те са канени по веселби. Две музики не са много, селото е от 4000 жители нагоре. Музиканти по това време са Никола Пуновски – свири на флигорна, Илия Геловски – флигорна, Цено Паздерковски – баритон, Митко Връцковски – клар­нет, Григор Пришълски – бас флигорна, Вълко Генчовски – баритон, Деко Геловски – кларнет, Цено Каменов – флигор­на, Камен Тайров – кларнет, Геши Тоцовски – барабанче, Тошо Раков е тъпанджия, Семко Моновски, Ано Моновски, Христо Андреев, Въшо Вутовски, Илия Вил­джийски. За ръководи­тел на новата духова музика през 1936 г. е спазарен професиона­лен музикант – военни­ят диригент и компози­тор Върбан Попов. По това време се закупу­ват и нови музикални инструменти. Средствата за новата придобивка са събирани от населението на с. Малорад, като в замяна музикантите се задължават да свирят безплатно всяка неделя на площада за общоселско веселие. По това време новата музиката минава под крилото на читалището. 1939 г. в Малорад е назначен нов диригент. За този човек са следващите думи в моя разказ.

Тодор Михайлов Караненов идва от другия край на Бъл­гария. Воден от подтика на своя талант, обикаля почти ця­лата ни страна, с една цел – да обучава музиканти и запалва у хората страстта към музиката. Роден е в Нова Загора през 1912 г. – годината на „голямото чумаво“, както казват ста­рите новозагорчани за чумната епидемия от 1912 г. Семей­ството на Тодор не е голямо, но родът му е стар, със здрави корени, силни и умни са българите от Караненовото коля­но. Тодор учи, изкарва 4-то отделение, наред с обичта си към музиката е и отличен математик. На 14 години се явя­ва на изпит и е приет за ученик във военното музикантско училище в Пловдив. От 70 кандидати са приети 4 момчета, той е първи. Перфектен и всеотдаен, не пести знанията си в областта на музиката, много изисква, но и щедро раздава. Пише музика, някои свои творби дава на приятеля си Дико Илиев, който е чест гост в Малорад. С Дико се познават от военните оркестри, в които са свирили заедно. Дружбата им е свързана с една страст и тя е завинаги.

Докато Дико се установява на едно място и се отдава на писането на музика, Тодор е динамичен – желанието му е да обучава, да „прави музиканти“ – както сам той казва. Греш­ки при музикално изпълнение не прощава, защото за него музиката е съвършенство и звуците трябва да са кристални. Самият той свири еднакво добре на всички духови музикал­ни инструменти. Тодор Михайлов е сраснал с дарбата си, обсебен от своя талант, живеещ преди всичко за него. След като завършва музикантското военно училище, е назначен в Пловдивския военен оркестър. Там свири 5-6 години, после го преместват във врачанската военна музика, капелмайстор е на духовата музика във Вършец, във врачанско обучава му­зиканти в Борован, Девене, Фурен и Малорад.

В Малорад създава семейство през 1939 г. с Николица Георгиева. Ражда му се син Цветко. Известно време се за­държа в селото. Тук е диригент на новата духова музика, а помага и на старата. Но пътят на военен музикант отново го зове – сега към Южна България. Започва работа като дири­гент на военния духов оркестър в гр. Златоград, след което и в Момчилград. Там го заварва вестта за присъединяването на България към военните действия на Втората световна война. Заедно с учениците си от оркестъра заминава като добро­волец на фронта. Веднага след края на войната е назначен във военния оркестър на Русе. Свири и във военните оркестри на Шу­мен и Велико Търново. Заедно със свиренето, той никога не спи­ра да пише музика, но нищо не публикува – всичко раздава. На­всякъде, където е свирил, винаги е оставял и свои музикални съчи­нения – танга, валсове, хора, ръ­ченици. Неговото творчество не е отбелязано с авторски знак, всичко е останало анонимно. Не е случайно, че хората, с които Тодор Михайлов е работил и които е учил, и във военните оркестри, и в селските музи­ки са го наричали „Тато“. Това обръщение – „Тато“, Тодор Михайлов е слушал и е знаел – това което има смисъл е пре­даната работа в служба на хората. На младите музиканти в Малорад, които понякога са се шегували с него, той казвал: „Еее, момчета, вие знаете ли, за такъв като мене какви пари дават, вие сте улучили, че съм при вас“.

 

* * *

Така са живели задружно и всеотдайно, и към музиката, и към ближните си хората в нашето село, а и със сигурност и в другите села на скъпата ни Северозападна България. Живели са и предавали стара култура и богата душевност на деца и внуци.

Ученическите духови оркестри са един от изразите на тази приемственост на ценности.

Ученически оркестър в с. Малорад се създава през 1970 г. Духовите инструменти за училищната музика са закупени със средства на ТКЗС и са подарени по случай откриването на новата училищна сграда на училище „Ленин“ (тогава), сега „Св. св. Кирил и Методий“.

За диригент е поканен учителят по музика Борислав Белински от с. Борован. Той сформира група от 25-30 мом­чета от IV, V, VI и VII клас. В обучението задължително е застъпена нотна грамотност. От 1974 г. за диригент на ученическата духова музика е назначен Крум Ганецовски – учител по музика, отново от съседното с. Борован. Крум Ганецовски продължава и умножава успехите на училищ­ните музиканти. Изявите на ученическия оркестър са свър­зани с всички училищни празници, с участия в прегледи и състезания. Ученическата духова музика е неделима част от културния живот на с. Малорад до 1988 г. От 2003 г. към училище „Св. Св. Кирил и Методий“ отново е сформирана ученическа духова музика. Ръководител е диригентът Мето­ди Александров от Враца. Музиката наброява 10-12 деца от III до VII клас и има дейност до 2010 г.

В момента нямаме ученическа духова музика, но база училището има и надеждите ни са отново селото да се ог­ласи от звуците на духовите инструменти на младите музи­канти, най-вече заради доброто възпитание на подраства­щите в село Малорад.

Автори/Информатори

Юлия Влайчовска / В: "Духовата музика - ХХ век - емблемата на Северозападна България", 2017

Истории от Малорад