Враца


ДОМЪТ НА УЧИТЕЛЯ ВЪВ ВРАЦА


Категория : Моята история / нашата история
photo

ДОМЪТ НА УЧИТЕЛЯ ВЪВ ВРАЦА

На снимката, от ляво на дясно: Майя Пеева, Райна Пешева, Георги Бончев, Иван Пенев, Люба Анастасова и Иван Цветков. Литературно четене в дома.
Домовете на учителя, като институция в системата на Българските професионални съюзи, се появяват в момент, когато синдикалното движение докрай се е разделило с автентичните си идеи и мотивация. Взаимоотношенията работник – работодател са регламентирани ОТ и са подчинени НА, обявената за ръководител от Конституцията, Българска комунистическа партия. Ако се вгледаме в обществено-политическата ситуация в Европа, не е трудно да установим, че това е времето между чешките събития от 1968г. и полските - от 1980г. Търсят се нови форми за отклоняване на вниманието от създаденото напрежение, което, разбира се, е обект на друго изследване. За нас същественото е, че през 20-те години живот Домовете осъществяват социална дейност, адекватна не само на потребностите на българския учител, но и на личността като исторически продукт въобще. Явно идеолозите на този проект са наясно с измамната стабилност на взаимоотношенията личност – общество и с тревогите на западната и на руската социална психология, чиито изследвания започнаха плахо да се появяват в превод на български едва във втората половина на 80-те години.
       Домът на учителя във Враца се открива на 1 януари 1974г. с Решение на Секретариата на централния съвет на българските професионални съюзи от 1973г. като Окръжен отраслови дом на учителя.
Културният дом на учителя, както се нарича в началото, се настанява в сградата на Младежкия дом, който се премества в новопостроената, където е и сега – на булевард „Втори юни”. Директор е Райна Пешева, зам.-директор - Георги Иванов, културно-просветна дейност – Майя Пеева, художествено възпитание – Петър Гълъбов, художник – Иван Христов, завеждащ сектор „Художествена самодейност” – Владимир Григоров, и завеждащ сектор „Клубни дейности” – Лазарина Кръстева. В Управителния съвет са Маргарита Петрова от училище „Кирил и Методий”, Нешка Туртанска от Икономическия техникум, Симеон Димитров от Гимназия „Христо Ботев”, Параскева Кунова от училище „Петко Рачев Славейков”, Ваня Трайкова от Окръжния съвет за изкуство и култура, Росица Димитрова от Окръжния народен съвет – отдел „Просвета”, Димитър Цветанов – Ученически лагери, Ирина Кондова от Окръжния комитет на Комсомола, Начо Найденов от Учителския институт, и Митко Марков – драматичен театър. От юни 1975 до 1977г. директор е Георги Иванов, от 1977 до 1980 – Недка Изворска и до края на съществуването му - отново Райна Пешева. В отчета за периода 1974 – 77год. откриваме мотивите, или поне официалните, за създаване на тази институция: „Поради творческия характер трудът на учителя не се поддава на детайлно административно-управленческо регламентиране. Неговата ефективност зависи преди всичко от предаността на учителя към делото на социализма, от идейно-научната, педагогическата и социалната му подготовка, от богатството на неговата култура”. Маркирани са и целите: „…цялостно духовно-професионално развитие на учителите, изграждането им като съвременни творци, повишаване на трудовата и обществено-политическата активност на учителските колективи”. Първоначално са сформирани 6 клуба – на младите учители, на русистите (преподавателите по руски език ), „Ботев – Петьофи” – интернационален клуб, на учителите пенсионери (в някои документи се нарича на учителите ветерани), по спортни танци и Ателие на учителя художник. През 1975г. към Дома преминава кукленият театър на детските учителки, който съществува от 1965г. Отчетът за този период обстойно разглежда конкретните изяви – юбилейни чествания, вечери портрети на изявени учители, тържествено посрещане на млади учители в колективите, срещи за обмяна на опит, тематични вечери, изложби на учителите художници, Ботева вечер, срещи с врачанските творци, срещи на поколенията, гостува редакцията на в. „Учителско дело”, изпращане в пенсия, различни форми на отдих – спортни изяви, екскурзии, излети сред природата. В помощ на учебния процес се доставят игрални и други филми и се организират прожекции в салона на Дома. Утвърждава се вокално-инструменталният състав „Вестителите”. Работи Народен университет с 2 факултета -  по международните отношения ( за класните ръководители) и по марксистко-ленинска естетика със секции театър, кино и музика, а по-късно се разкрива трети - по проблемите на трудовия колектив.  Правят впечатление разискванията – аналитични, добронамерени, с рационални предложения, издаващи загриженост за развитието на клубовете. Изказват се благодарности от различни училищни колективи за оказано съдействие на съюзните организации при реализиране на отделни инициативи. Коментира се разширяване на сградата за по-нормалното функциониране на съставите. На участниците се осигурява отпуск за репетиции и представления, раздават се парични и предметни награди. Отчетът е направен от Недка Изворска, новия директор, тъй като Райна Пешева е на нова длъжност -  завеждащ сектор в Окръжния съвет за изкуство и култура.
         От април 1975г. името вече е Дом на учителя, може би защото функциите са доста разнопосочни. Работи Народният университет, лектория с родители по проблеми на професионалното ориентиране, формация за художествено слово, вокално-инструментален състав, дамска вокална група. Методическият кабинет кани лектори по сериозни теми обобщени в четири основни направления – Изучаване, обобщаване и разпространяване на положителен опит, Разработване и внедряване на форми за културно-масова работа, Обучение на културномасовия актив и Библиографско-справочна дейност.
През 1978г. се учредява Клуб на учителите орденоносци с председател Пенка Драганова, учител по биология в гимназия „Христо Ботев”. Поставя се началото на експеримент с тема „Ролята и мястото на Дома на учителя за издигане равнището на творчеството в дейността на учителя”. В първия отчет за хода на този опит четем: „Творческото мислене не е в количеството запаметена информация, а в структурата на тази информация и преди всичко в богатството на асоциациите, творческата фантазия и способността за избор на най-оптимален вариант”.
         От информацията за 1978/79 научаваме, че Народният университет има 3 факултета, клубовете са 7, художествените състави – 5, с 680 участници  учители. Засилена е концертната дейност. Съставите изнасят 9 самостоятелни концерта във Враца, Мездра, Оряхово, Борован и Кнежа, посетени от 4800 души. Кукленият театър има 25 представления, гледани от 6000 деца. Трио „Буфосинхрон”забавлява публиката на 40 концерта, над 30 са другите изяви. Всичко това е сътворено с удоволствие, безкористно, бихме казали дори близо до професионалното ниво, защото всеки учител е малко артист, у всеки е заложен стремежът за общуване с голяма аудитория, а изкуството е възможността да се говори с различни изразни средства, в друго пространство, да се постига онова обществено признание, което е заложено у човека извън идеологическите и политическите страсти на времето. Празнува се 75-годишнината на Съюза на българските учители, 35-годишнината от 9 септември, обсъждат се Тезисите на Централния комитет на Българската комунистическа партия за развитието на образованието. На 7 юни 1979г. се провежда заседание на Управителния съвет на Дома, съвместно с директорите, председателите на профкомитетите и участниците в самодейните състави за обсъждане на документа, изказана е „благодарността на учителството за оказаното му внимание с публикуване на Тезисите, надеждата, че в образователната система ще настъпят коренни промени”. 1979-а е обявена за международна година на детето и голяма част от дейността е подчинена на най-малките. На сбирка от месец октомври, същата година, се обсъждат ритуали за „вливане на младите специалисти в учителската професия”, като „поднасяне на цветя пред паметника на Христо Ботев”, „младежко веселие”, „открити уроци при изявени учители”, определяне на „наставници”, които да помагат в периода на адаптация към новата среда, различна от университетската. Самодейците на Дома стават лауреати на Петия републикански фестивал на художествената самодейност, спечелват 2 златни и 3 сребърни медала. Отчетният период завършва със заключителна конференция на разговора „За професионалния и гражданския дълг на учителя”, проведен в съюзните организации по места. Поставя се начало на ново движение - „За високо качество на всеки урок, във всеки клас, по всеки предмет”. Формулировката е в духа на времето и днес  звучи малко нереалистично и високопарно, но поне максимализмът е насочен към урока, а това е най-важното, което се прави в училище.  Под черта в този отчет е посочен годишният бюджет на Дома – 60 800 лв.
През 1980 г. директор на Дома отново е Райна Пешева. Управителният съвет е в нов състав: Иван Петров, Петра Борисова, Красимира Митева, Свобода Балинска, Нели Ангелова, Евгени Тодоров, Пенка Драганова, Нешка Туртанска, Ератула Куцанкова, Димитър Койнов, Найден Найденов, Маргарита Стоянова, Райна Пешева, Николай Стайков. Ревизионна комисия: Борис Маринов, Цветана Маринова, Николай Стайков.
        Следващият отчетен период е за 5 години – 1981/86. Най-значими са  проявите свързани с 1300-годишнината на българската държава. В продължение на две години върви усилена изследователска работа на терен в областта на етнопедагогиката, която завършва с конкурсни четения на два етапа. Проведени са много концерти, викторини, учебни екскурзии, съвместни мероприятия с музея, читалището, театъра. Започва дейността си клуб за научно-техническо творчество с ръководител Катя Попова.  Изградени са клубове по интереси в Мизия, Кнежа, Оряхово, Бяла Слатина, Козлодуй, Мездра. Незабравими са творческите вечери на Катя Облакова – поетеса, преподавател по български език и литература в гимназия „Христо Ботев”, Иван Георгиев – ръководител на клуб по бионика към пионерския дом, носител на много международни награди. Появява се Писмото на Тодор Живков до Централния комитет на Димитровския комунистически младежки съюз, което издига девиза „Учение и труд, жизнерадост и вдъхновение”. То провокира вълна от дни и вечери на професията, организирани  в техникумите, срещи с герои на труда. Започват дейността си средношколски хор, група за политически песни, женски народен хор. На Шестия републикански фестивал на художествената самодейност са спечелени 2 златни, 1 сребърен и 2 бронзови медала. Домът получава приза „Първенец на осмата петилетка”. Отчита се, че „наболелите въпроси на международната обстановка и най-актуалните моменти от реформата в образованието налагат нови форми и подходи”.
           В Протокол номер 11 от 28 ноември 1986 за пръв път се появява информация, че нещо не върви. Заседанието на Управителния съвет е с единствена точка в дневния ред – „Причини за провалянето на някои мероприятия реализирани от Дома от началото на годината”. Конкретно е посочена среща на родителите на осмокласници с ръководството на Химкомбината. Обяснимо е притеснението, като се има предвид мястото на това предприятие в живота на града. Изказванията обаче говорят, че в обществото се случват промени, които смущават със своята различност. Профсъюз „Солидарност” в Полша връща функциите на синдикатите, като посредник между работник и работодател, в Съветския съюз започват стачки, а в 1987г, Горбачов ще обяви началото на Перестройката. В търсене на обяснение Петра Борисова смята, че при наличие на Кабинет за професионално ориентиране към Дирекция „Народна просвета”, Домът не трябва да се меси в тази дейност, Красимира Митева се опитва да бъде обективна и в тон на критичност заявява, че Домът се „затваря” и работи само с отделни училища. Интересна е реакцията на другите изказали се, обобщена с думите „този довод не бе приет сериозно от останалите членове на Управителния съвет”. Прозират добрите намерения да се работи както преди и да се игнорират новите поведенчески реакции на хората, повлияни от случващото се отсам Желязната завеса и по-скоро в Съветския съюз. Вече не може с една покана и обещание да бъде много интересно и полезно, да осигуриш  хората за някаква среща, та била тя и с ръководството на Химкомбината. Все пак се намира някой, който казва истината – Иван Петров, директор на Дирекция  „Народна просвета”, смята, че „специалистите от управлението носят определена вина”, че „ голяма част от тях въобще стоят настрана от съвременните проблеми”. И е прав. Само след една година – Протокол 14 от 4 декември 1987г. - Райна Пешева докладва решение на ЦС на БПС за закриване на Окръжните домове и запазването им като районни „ до изясняване на случая”. Допълнителна трудност е намерението на Общинския народен съвет да предостави сградата на кукления театър. След три месеца, 22.02.1988г., ситуацията е изяснена – Домът остава общински, издръжката е намалена на 40 000лв. Стилът на протоколите и  отчетите става все по-телеграфен. В протокол от 15 юни 1989г. се казва, че работата е затруднена от „реалното отнемане на 50% от базата”. На 15.12 1989г. се докладва, че „сградата е върната на Дома на учителя с решение на ИК на ОбНС. Изказва се опасение, че решението е закъсняло „фатално”, защото „всичко това е почти необратимо, тъй като предстои ликвидиране на досегашните структури на БПС”. На следващата година вече имаме нов Дом за професионално и творческо развитие на учителя, който съществува две години  и след това се превръща в Център за образователни услуги и квалификация, а от 2004г. е Национален педагогически център – Регионален център – гр. Враца.
           Последният отчет е за периода 01.01.1993г. до 01.09.1994г. Картината е типична за времето на прехода – от 1992г.Общинският съвет „предоставя за ползване”  сградата на фирма „ДЕВЕГЕЛ”, като оставя на Дома един кабинет на втория етаж. Само след 2 месеца „ползвателите” напускат, а в резултат на техния ремонт сградата е без вода, без отопление, без ток ( с изключение на въпросния кабинет), разбита, 90% необитаема. Подчертано е, че „пълноценна дейност не е водена”. Похвален е куражът на учителите художници, които правят две изложби, учителите писатели участват в Национални четения в Благоевград, ежемесечно се правят рок концерти на групи от врачанските училища, ЦДГ- 13 провежда експеримент на тема „Авторска детска градина”. Започва и нова дейност, за жалост превърнала се в една от емблемите на прехода, „събиране на дрехи и обувки за деца от интернатите на Врачански регион”. В края на информацията се казва, че домовете всъщност зависят от „неясните съображения на кметските управи” и не оправдават съществуването си, защото , ако не се решат проблемите с базата и финансирането „просто е безсмислено да се продължава агонията. Тя не обслужва нито шепата хора от системата, нито учителите, а най-малко МОН” ( Министерството на образованието и науката).
Това е краят на Дома на учителя. Следващите форми, които се опитват да запълнят вакуума от липсата на пълноценно социално общуване, трудно ще постигнат онзи ефект, емоцията от професионалните контакти извън училище, приятелствата, които се създават в процеса на неформалните дейности, и най-вече възможностите за по-широка и многопосочна личностна изява на учителя.
 
Бележки
ТА – Враца, ф.1143, оп. 1, а.е. 6, 12, 14, 17, 61, 62, 69
ТА – Враца, ф.1143, оп. 2, а.е. 1, 2, 3, 4, 6, 9, 11, 13, 16, 30, 31, 39, 67-70
ТА – Враца, ф.1143, оп. 3, а.е. 1, 2, 4, 15
ТА – Враца, ф.1143, оп. 4, а.е. 1, 2, 3
На снимката, от ляво на дясно: Майя Пеева, Райна Пешева, Георги Бончев, Иван Пенев, Люба Анастасова и Иван Цветков. Литературно четене в дома.
      

Информатори / Автори
Бойка Лозанска - Регионално краеведско дружество - Враца
Споделяне

Истории от Враца

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa