Враца


ВРАЦА ПО БОТЕВИЯ ПЪТ


Категория : Моята история / нашата история
photo

ВРАЦА ПО БОТЕВИЯ ПЪТ

На снимката отрядът на пионерите, с ръководител Катя Бузова - библиотекар в Окръжна библиотека "Хр. Ботев" - Враца.
 
ТУРИСТИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО „ВЕСЛЕЦ” – ОРГАНИЗАТОР И РЪКОВОДИТЕЛ НА НАЦИОНАЛНИЯ ТУРИСТИЧЕСКИ ПОХОД „КОЗЛОДУЙ – ОКОЛЧИЦА”
 
 Националният туристически поход по стъпките на Ботевата чета традиционно се приема  като идея на трима големи българи, преминали по маршрута през 1946 година: Павел Делирадев – писател и войвода от ВМРО, Димитър Осинин – писател, фолклорист, преводач, и Иван Велков – историк, баща на археологията в България. Те тръгват „скромно и без шум” от Козлодуйския бряг, проучват и отбелязват местата, през които става придвижването към Враца. Сформирана е държавна комисия и под ръководството на Д.Осинин е направена маркировка с 54  каменни знака и 6 малки възпоменателни паметника. След окончателното определяне на мястото, маркировката се довършва и знаците стават 68. Тяхна е инициативата за организиране през следващата година на група от 12 души от София, към които се присъединяват 4 ученици от Лом, и един неизвестен. Така на Околчица пристигат 17.
      В интерес на историческата истина трябва да отбележим, че от 1901 г., когато първата комисия от девет Ботеви четници и местни  общественици  уточнява лобното място на войводата, до 1946 г. е имало групи, които минават по маршрута, водени преди всичко от патриотични чувства. Преди това, още в 1878 г., козлодуйчани правят оброк за помен на погиналите четници и поставят на брега на Дунава 4-метров опълченски кръст от акациево дърво по идея на Младен Павлов – Козлодуйското даскалче. През1884 г. тържества се организират в Пловдив и Враца, а през 1888 г. Захари Стоянов и Панайот Хитов минават пеша от Козлодуй до Околчица. В личния архив на д-р Александър Александров, дългогодишен председател на ТД  “Веслец” и водач на похода, открих две изрезки от статията на Николай Дойнов „Враца помни”, поместена в месечното литературно-художествено списание на главното политическо управление на народната армия „Български воин”. В едната се съобщава, че на 18 май 1901 г. на Козлодуйския бряг се събира „група поборници опълченци” и „неколцина Ботеви четници”, които тръгват по пътя на четата -  на 19-и са на Милин камък, на 20-и във Врачанския балкан. Според тази статия, това е първото официално честване на годишнина от гибелта на войводата  - тя е юбилейна – 25. В другата става дума за честване през 1927 г.: „Слезлите от Балкана поклонници отрупали паметника с толкова много венци, че станало нужда да ги нанизват на вдигнатата му ръка със сабята. От тежестта сабята се пречупила и останала така до демонтирането на паметника през 1955 г.”. Това събитие също е юбилейно – 50 г.    Като организирана национална изява обаче, началото е 1947г. Ръководител е Борис Минковски председател на Централния туристически комитет. В информация за похода от 1949 г. въпросният ръководен орган се нарича Републиканска секция по туризъм при ВКФС ( вероятно Висш комитет за физкултура и спорт). През 1966г., за 20-годишнината на похода, ОС на БТС издава брошура с автори Янаки Бузов, Николай Дойнов, Цветана Илиева, Васил Петров и М. Бенчева, където са събрани ценни сведения за походите до 1965 г. – брой участници, по колко от населено място, имената на ръководителите. Според този документ Враца участва за пръв път през 1954 г. с група от 82 души. Това участие, както и следващото, през 1955 г. с 32 туристи, би могло да се оспори, или приеме като малка неточност, мотивирана от локален  патриотизъм , защото влиза в явно противоречие  с „Доклад за дейността на секция „Туризъм” от 27 януари 1956г. до 03 февр. 1957г.” , където се казва, че Враца участва за пръв път „с голяма група” от „40 туристи  пешаци и 4 колотуристи”.   Годината 1956 е повратна в политическия живот у нас заради „ линията”, начертана от историческия Априлски пленум, който внася промени, а явно и смут в целия обществен живот. Историческата справка на Окръжната организация на БТС за периода 1957 – 1978 г. започва емблематично: „След АПРИЛСКИЯ ПЛЕНУМ НА ЦК НА БКП С РЕШЕНИЕ НА ПОЛИТБЮРО НА ЦК НА БКП от 26 юни 1957 година бе възобновен Българският туристически съюз, като самостоятелна организация под ръководството на ЦК на БКП и да работи в най-тясно и близко сътрудничество съвместно с Централния комитет на Комсомола, Българските професионални съюзи, Министерството на народната просвета, Националния съвет на Отечествения фронт, Централния съвет на БСФС и други министерства, ведомства и организации, за развитието на масовия туризъм и внедряването му в бита на народа”. От 1306 за 1956г. походниците намаляват на 128 за 1957 г.
        В протокол N2 от 27 февр. 1957 г. се разменят „мисли по похода Козлодуй – Вола”. Изказванията са в посока предполагаемо домакинство: „ в случай че републиканската секция възложи ръководството изцяло на нас, какви са ни възможностите като се имат предвид трудностите срещнати при миналогодишния поход”. Очакванията са основателни - организацията е поверена на ОКФС ( Окръжен комитет за физическа култура  и спорт ) – Враца и до сега, независимо от промените на институциите и наименованията им, нашият град е домакин и ревностен пазител на традицията. В първия екип оглавил изявата са Кузман Илиев, Асен Найденов, Илия Бойчев, Деко Стайков и д-р Чалъкова. В Наредбата за Републиканските туристически прояви през 1957 година на Българския съюз за физическа кулура и спорт походът е в отделен раздел, а в Указанието за подготовка и провеждане на похода, подписано от П.Левашки, председател на Окръжния съвет на БСФС, за ръководители на окръжната група секцията по туризъм определя Петър Асенов, Димитър Тодоров и Тодор Димитров. Пътните разноски за отиване до Козлодуй и връщане от Враца са за сметка на околийските съвети, а „храната за цялото времетраене на похода” се заплаща от Окръжния съвет на БСФС. Обръща се внимание на навременните „сериозни и строги мерки за доброто представяне на окръга”, защото за пръв път му е поверено ръководството. И както в оня стар виц, че всяка крива линия успоредна на априлската е права, на похода му потръгва. От 275 през 1958 г. участниците се увеличават на 3762 за 1965 г. В ръководството се включват представители на гореспоменатите организации, музея, журналисти. За 1963 г. главен ръководител е Янаки Бузов – председател на Окръжния съвет на БТС, водач Асен Найденов - секретар на ОК на БТС, Борис Ничев – ОК на ДКМС, Кръстьо Трендафилов – ОК на ДКМС, Христо Христов – Окръжна прокуратура, Николай Дойнов и Богдан Николов от музея, Деко Стайков – домакин на хижа „Пършевица”, Петко Химирски – ТД „Веслец”, А. Василев, А.Каменов, Георги Вълов – секретар на Градския комитет на ДКМС. Групите от нашия окръг имат отделно ръководство: д-р Александров – ръководител, Илия Бойчев – водач, Д.Тодорски – секретар, Иван Димитров (първи секретар на ГК на ДКМС) и Цветана Войнова (дружинен ръководител в ОУ „Димитър Благоев”) – културно-масова дейност, Ив. Филипов – комендант и Петър Николов ( председател на ТД „Веслец”).
       Без да омаловажавам идеята и смисъла на похода (самата аз участвам 32 пъти) няма как да подмина факти, които за много хора са „грешки на растежа”, за други изкривявания, които, за жалост, ни съпътстват и днес. Например едно от решенията на Окръжната конференция на БТС състояла се на 30 ноември 1957г.( първа след отделянето на туризма от спорта) предвижда членовете на БТС във Врачански окръг да нараснат от 2600 на 10000 до края на 1958г. Същият форум повелява „да започне работа по развитие на полския туризъм” ( полския като опозиция на планинския ). В протокола на отчетно-изборната конференция от 20 март 1959г. Силвия Бакалова – представител на Градския комитет на БКП говори за ТД „Веслец”като за „дружество младенческо, с една година живот”. Липса на информация или внушение, че всичко започва от нас?  (ТД „Веслец” е основано на 29 април 1900, четвърто след софийското, учредено на Черни връх от Алеко и единственото в страната със запазен оригинален учредителен протокол ). Решава се членовете на БТС от 3500 през 1958 г. ( явно бройката 10000 не е изпълнена ) в края на следващата да станат 6500 – здравият разум надделява. Запазени са списъци за спускане на задължителни бройки на предприятията, училищата, градовете и селата на целия окръг за участие в похода. В Протокол N9 от 6 юни 1964 се прави следното предложение: „Да се информира ГК на БКП за участието в похода и за отношението на някои ръководители на предприятия, които не освободиха хората за участие”. Хубаво е, че тази партийна режисура не достига в пълния си блясък до хилядите деца, младежи и по-възрастни туристи, които тръгват по Ботевия път, водени единствено от ентусиазъм и родолюбиви  чувства, респектирани от невероятния дух и неизмеримата вяра на войводата. Пряката намеса на Партията има и своите добри страни. От 1957г. насам архивът е пълен, изрядно подреден ( с изключение на периода 1972 – 75г. ). В протоколите от заседанията през април и май са записани обсъжданията и решенията за похода. Запазени са повечето от указанията и наредбите, писмата, списъците на предприятията и училищата. Редовно в началото на юни са отчитани резултатите и класирането. Не трябва да подминаваме и факта, че председателят Янаки Бузов е човек на закона – работи като заместник-председател на Окръжния съд (явно длъжността не е била щатна).
        В началото походът се провежда от 29 май до 2 юни. Участниците пристигат в Козлодуй с параход от Лом (а до там са пътували с влак) на 28 май. През 1979 г. по предложение на Асен Найденов, секретар на ОК на БТС, за начало се приема датата 27 май, когато се отбелязва тържествено, със заря слизането на четата от „Радецки” на българска земя.
     Интересна е  наредбата от 1957 г. За пръв път походът се организира съвместно с ЦК на ДСНМ ( Димитровски съюз на народната младеж, по-късно преименуван Димитровски комунистически младежки съюз ). Предвижда се основна група от 180 души да премине по маршрута от Козлодуй до Околчица, втора от 600 туристи от Северна България да тръгне на 1юни от Враца през м. Таушаница до Лесковото кладенче и трета – 400 души от Южна България, също на 1 юни, да започне прехода от гара Лютиброд  през Рашов дол, Челопек, Околчица до Лесковото кладенче. Трите групи се събират на 1 юни и „вечерта в околностите на м. Лесково кладенче, организират общ лагер и голям лагерен огън. Нощуването става на открито. На 2 юни, в обща походна колона всички участници се отправят към Камарата и се спускат за участие в тържествата на Околчица”. Посочени са подробно всички законови изисквания за масови изяви – списъци, заверени в милицията, медицински бележки, лични документи; екипировка от анорак с качулка, брезентов клин, здрави обувки, по възможност анцуг, раница, манерка за вода, платнище и одеяло. Пътните разноски са за сметка на Oколийските съвети на БТС, а изхранването се поема от Oкръжните съвети на БТС. В стила на времето наредбата завършва с призив: „Другари, на упорита работа за образцово организиране и провеждане на похода по пътя на Ботевата чета, с което ще манифестираме нашата сплотеност и единство, нашата твърда воля по ботевски да работим и се борим за процъфтяването на Социалистическата ни Родина”.
         През 1958 г. се появява указание за съревнование с показатели: „снаряжение и туристическа екипировка”, „туристически сръчности”, „културно-масова дейност”, „дисциплина” и „масовост” със съответния брой точки. В общото указание са посочени и населените места и брой походници за целия поход и направо за Околчица: Враца – 120 на 3500, Видин - 120 на 300, Бяла Слатина и Лом – 100 на 400, Михайловград ( Монтана ) – 100 на 450 и т. н. ( Тогавашният Врачански окръг включва и днешните Видин и Монтана ) В списъка са още Белоградчик, Берковица, Вършец, Мездра, Кула и Оряхово. През тази година участва първата ученическа група от Враца. Събитието е регистрирано в летописната книга на СОУ „Христо Ботев”. Директорът Димитър Лалов пише: “Гимназията за пръв път изпрати представителна група учащи се - 24 души, която взе участие  в похода по пътя на Ботевата чета от Козлодуйския бряг до връх Камарата. Проведе се трудов поход с учащите се от десети клас няколко дни преди Ботевите тържества за обозначаване на лобното място на Ботев и пътеката, която води до там. На самия национален празник – 2 юни – ден на Христо Ботев и падналите в борбата против фашизма, цялата гимназия  – учители и учащи се, взеха участие в общоградския поход до връх Вола, където се проведе националното честване”. В тази година излиза Постановление N89 на Министерския съвет за оформяне на бойния път на  четата като алея паметник, с което се узаконява идеята, възникнала още в 1954 г., маршрутът да се очертае с дървета и храсти.
       От 1959 г. е  в сила ново административно деление, почти като днешното, и броят набъбва до 36 населени места – включени са почти всички села. Това указание е подписано освен от секретаря на дружество „Веслец” Асен Найденов и председателя Янаки Бузов, от Трендафила Томова – ОК на ДКМС, В.Иванов – председател на ОФ, Ив. Стефанов – отдел „Просвета и култура”и Н.Вълканов – председател на ОК на БПС. В Указанието четем: „Походът се провежда в чест на 83 годишнината от Ботевата епопея и в чест на 2 юни – ден на борбата против фашизма, в чест на рождения ден на Георги Димитров, 15-годишнината от 9 септември, в чест на фестивала и спартакиадата”. И тук групата е от 36 населени места на Врачански окръг, походници от цялата страна и от Румъния. Новото е, че походът завършва на площада във Враца с поднасяне на венци пред паметника на Ботев. Колоната слиза организирано през Скакля. Закрива се с връчване на преходни купи на ОК на ОФ, на ОК на ДКМС, на Отдел „Просвета и култура”, възпоменателни значки за участие в похода и значки „15 години 9-и септември”. Запазено е и едно писмо от 29 май 1959 г. до Председателите на Общинските комитети на БКП, ДКМС, ОФ и Общинския народен съвет на Борован с указания за посрещане „с цветя” на 30 май „към 19 часа на около 1000 походници”, „настаняване в училищата”, „Ботевски митинг”, „топла храна, маси и персонал за обслужване в ресторанта” , каквито писма са изпращани до всички населени места, където е предвидена нощувка. В същата година Враца за пръв път изпраща пионерска група ( ученици от трети до осми клас ) с ръководител Цветана Войнова.
     В следващото десетилетие Враца  все по-амбициозно и уверено се утвърждава като организатор и ръководител на тази национална изява. Походът става международен, броят на туристите непрекъснато расте, измислят се всевъзможни купи, флагчета, значки, художествената самодейност превръща похода във фестивал, максимализмът се вихри във всички посоки. В протоколите се появяват все повече критични бележки свързани с дисциплината на туристите и ръководителите, някои от които случайно попаднали в групите. Протокол N17 от 6 юни 1969 г . изобилства от негативни изказвания. Като добри ръководители са посочени Цветана Илиева – историк в гимназия „Христо Ботев”, Никола Нистеров – биолог в ОУ „Васил Кънчов”, П.Лалов – ОУ „Димитър Благоев”, Буров и Ценов – Техникум по облекло. Стига се до идеята да се създаде образцова група, „по която да се равняват всички останали групи от страната”. През 70-те години това се постига с Експедиционен отряд „Иван Нивянин” от ЕГ „Йоан Екзарх”. Враца вече има опонент на „Кърджали, Силистра, Ямбол”, които се редуват на първите места. Тези групи отдавна не са в похода и единствената конкуренция сега останаха неизменно добре организираните туристи от Крумовград.
      25-я юбилеен поход е доминиран от лошото време и констатацията, че оборудването не е дотам сигурно. 100-годишнината от подвига на четата  и 30-годишнината на похода през 1976 г. се открояват с рекордния брой участници - 8600, купи – 21 за ученици, плюс ведомствените за работници и служители, придружени с флагчета, и липса на добра координация между групи и дейности, според дневника на
д-р Александров. За пръв път се появява приз за опазване на природната среда. Учредителите – Градски комитет на ДКМС, ОС на БПС, ТД „Веслец”, СХК, ОК за защита на мира, ОК за трезвеност, ДГС, ДАП, СП „Механизация”, финансират изработването. Липсва докладът за протичането на изявата, което говори за вероятни пропуски в организацията или нереализирани големи очаквания.
       В Протокол N5 от 17 юли 1978 г. заедно с отчета за похода се взема решение до 20 декември, същата година, да се „подработят условия за предварително изпълнение през ваканциите, за придобиване на право за участие в похода”. Докладът е на Асен Найденов, един от най-големите туристи на Враца, който най-после е добил куража да предложи елегантна форма за ликвидиране на безсмислената масовост. Спомням си колко емоционално реагираше той на безредието и липсата на туристическа култура. През това десетилетие ръководители най-често са д-р Александров, Прокопи Тошев, Илия Бойчев, Цветана Войнова,появяват се нови имена – Венцислав Йончев, Цветан Давидов, Димитър Миленов, Иван Ценов, Цветана Добрилова.  
       През 80-е години съществени новости няма. Враца е утвърден организатор и ръководител на изявата. Архивът става по-лаконичен, главното ръководство и водачите на групи имат по повече от 10 похода и разчитат на рутина. Факторът задължителност отпада и в колоната са истинските туристи, които успяват да приобщят новите походници и да ги заразят с желанието за още участия. От 1982 г. дружество „Веслец” има нов секретар и главен ръководител на похода – Георги Петков. Дългогодишни ръководители на групи са Георги Павлов, Петьо Тодоров, Цветомир Казашки – Езикова гимназия, Георги Коцев, Макавей Петров, Георги Митев, Бойка Лозанска, Ренета Петкова – ЕСПУ „Христо Ботев”, Цветан Давидов – Текстилен техникум, Цветана Добрилова – Техникум по облекло, Димитър Миленов – ОУ „Васил Левски”. Председател на дружеството е Петър Куцанков – кмет на града. В управителния съвет са Росица Димитрова – Отдел „Просвета”, Димитър Цветанов – Ученически лагери, Георги Коцев – Дирекция „Народна просвета”. В архива на ОС на БТС е запазен план за похода през 1983 г. Впечатление правят числата – 65 души ръководство, заявени за изработване 8000 емблеми, 8000 съдийски бележки, 1000 дипляни, 400 флагове, 5 мегафони с резервни батерии, 6 портативни радиостанции, 500 плаката, 5 кубика дърва за лагерни огньове на Речка и Избата, 500 кг картофи за печене на огньовете, пишеща машина за секретариата – общо 13650 лв., изхранването и транспорта отделно. В похода участват 7340 туристи. След  8600 през юбилейната 1976 г. броят постепенно намалява на 3200 през 1979 г. и пак започва да расте до 8250 през 1986 г., в която също се празнува кръгла годишнина от Априлското въстание – 110. Отново следва спад, който след 1989 е значителен.
     През 1988 г. се създава пресцентър с ръководител Димитър Бочев, който ежедневно отразява похода. Нова инициатива са срещите на походниците с гостуващи в града писатели в м. Речка. За това десетилетие челните места в класирането се заемат от Езикова гимназия - Враца, Строителен техникум - Враца, ЕСПУ „Игор Корчатов” – Козлодуй, ЕСПУ „Христо Ботев” – Враца, ОУ „Васил Левски” – Враца, ОУ „Димитър Благоев” – Враца, ЕСПУ „Васил Левски” – Бяла Слатина, ОУ „Христо Ботев” – Враца, ОУ „Иван Нивянин” – Враца, работническите групи на АЕЦ – Козлодуй, ЗСТВ – Роман, ЗМО „Дружба” – Враца. Обществените, а впоследствие и политическите промени в края на периода са начало на известни сътресения и за похода. Групите  намаляват до минимум, няма класиране поради липса на средства. В протокол N5 от 13 май 1991 г. се обсъжда подготовката за похода. Нови в ръководството са Цветан Каленски от Мемориален комплекс „Ботев път”, Станислав Савов и Емилия Петрова. На отчитането на този 45-и поход с 655 участници, ( Протокол N5 от 13 юли ) Г. Коцев заявява, че са участвали само „ентусиасти”. Ние, ентусиастите, обаче се чувствахме добре – беше дошъл краят на масовките. Е. Петрова предлага промени в програмата и в спортно-туристическите игри. Г. Петков съобщава, че се очаква национално съвещание в Димитровград, на което „нещата” щели да станат ясни и тогава ще се планира следващият поход. От Протокол N4, 5 май 1992 г., е ясно, че „нещата” не са ясни и се търси съдействието на кмета, защото, според Г.Петков има „ камъчета, които могат да обърнат колата и трябва да се отстранят и да се изведе похода на верен път”. Ц. Добрилова оптимистично заявява, че ще се справим и без централното ръководство.  И е права – походът остава, макар с малко групи, финансирани от съответните общини и спонсори. От Враца са само Езикова гимназия и СОУ „Христо Ботев”. През следващата година се включва  и ОУ „Васил Левски”. Централното ръководство продължава да мълчи, възниква проблемът със земята по Ботевата алея. Някои собственици  я преграждат с тръни и клони и се налага водачите да правят проходи, за да мине колоната. Директор на Мемориален комплекс „Ботев път” вече е Борислав Бочев. Започва работа по обезщетяване на стопаните, чиито земи засягат територията на алеята с общински. С постановление на Министерския съвет Ботевата алея е обявена за национален паметник след като части от нея са унищожени от незаконна сеч и преминаване на селскостопанска техника. Документът е обнародван в бр. 99 от 1993г.  През 1998 г. отчетът внася спокойствие и надежда, че е дошъл краят на кризата за похода. Освен двете основни ученически групи от Враца -  на Езиковата гимназия и на СОУ „Христо Ботев”, което празнува 50-то участие в похода, пристигат Силистра, Крумовград, Търговище, Видин, Козлодуй, Правец, ТЕЦ и НЕК – Бобовдол, Мадан, Стара Загора. В похода се включва президентът Петър Стоянов, който минава пеша отсечката от Милин камък до Речка, придружен само от водача Филип Марков. За пръв път участва група на Природен парк „Врачански балкан” под ръководството на директора Николай Ненчев. Съдействат Ботевските комитети на Козлодуй, Бутан, Мизия, Софрониево, Борован и Баница. Отново се връща класирането – наградите са връчени от г-н Китов , представител на МОНТ.
      Новият век започва с отпадане на знакови групи като Крумовград, Кърджали, Силистра и  Шумен, нови са Калофер, Самоков и Белослав. През 2002 г. на среща с ръководителите на похода идват проф. Иван Лалов – председател на Съюзния съвет на БТС и Венцислав Удев – председател на новоучредената БФТ. Най-после централните ръководства оценяват усилията на ТД „Веслец”, което всъщност спасява похода.
В последните години броят на походниците се движи от 504 за 2001 г. до 1346 през 2008 г. Появяват се нови групи, някои по финансови или други причини се отказват, но остават истинските туристи, представители на дружества и клубове с дългогодишна история като СОУ „Христо Ботев” – Враца, Езикова гимназия – Враца, Крумовград, Велико Търново, Козлодуй, Кнежа, Борован, Айтос, Търговище, енергетиците от Козлодуй и Бобовдол, Лукойл – Бургас, скаутите от Ботевград. Дори групата на ПП „Атака” вече се вписва адекватно и внимава с политическите си демонстрации. Включват се нови ръководители – Евгени Филипов – водач, Нели Ненчовска – комендант на походната колона, Лило Лилов – водач, Борислав Александров – комендант на бивака,  Генади Димитров и Ваня Лекова – СОУ „Христо Ботев”, Момчил Илиев – ОУ „Васил Левски”, Снежана Беличовска и Стоянка Петрова – СОУ „Никола Войводов”. Близо две десетилетия екскурзовод на похода е Невена Стефанова от историческия музей, медицинско обслужване Константин Ангелов от Спешния център на Многопрофилна болница „Христо Ботев”, неизменен ръководител на екипа за охрана е майор Валентин Статков от РДВР – Враца, който замести друг дългогодишен участник подполковник Иван Константинов. Контролът на ХЕИ се осъществява от Петко Лаков.  От 2011г. със съдействието на Областната управа на Враца се осигуряват средства за храна на всички ученици участващи в похода. ТД „Веслец” разчита на помощ и разбиране и от Ботевския комитет, Мемориален комплекс „Ботев път”, Община – Враца, кметовете и общинските съвети на населените места по маршрута, ръководствата на клубовете в училищата, за да пребъдат във времето традициите на Националния туристически поход по стъпките на Ботевата чета „Козлодуй – Околчица”, изява на туристическата общност в България, изпълнена с дълбоко съдържание и невероятни емоции.
 
               Бележки
  1. ДА – Враца, ф. 522, 1, а.е. 1, 2, 7, 19, 29, 31
  2. Пак там, оп. 2, а.е. 3, 4, 7
  3. Пак там, оп. 3, а.е. 1, 2, 3, 4
  4. Пак там, оп. 4, а.е. 11, 12, 13
  5. ДА – Враца, ф. 523, по. 1, а.е. 1, 9, 10, 15, 23, 67
  6. Пак там, оп. 2, историческа справка, л. 30, 31
  7. Пак там, оп. 3, а.е. 5, 35
  8. ДА – Враца, л.ф. 1174, оп. 2, а.е. 7
  9. ДА – Враца, л.ф. 1392, оп. 1, а.е. 8
 
Съкращения
ТД – туристическо дружество
БТС – Български туристически съюз
БСФС – Български съюз за физкултура и спорт
ОК – Околийски, Окръжен или Областен комитет
ГК – Градски комитет
ЦК – Централен комитет
БПС – Български професионален съюз
ОФ – Отечествен фронт
ОУ – Основно училище
ЕСПУ – Единно средно общообразователно училище
СОУ – Средно общообразователно училище
ЕГ – Езикова гимназия
МОНТ – Министерство на образованието, науката и технологиите
СХК – Стопански химически комбинат
ДГС – Държавно горско стопанство
ДАП – Държавно автомобилно предприятие
СП – Стопанско предприятие
АЕЦ – Атомна електроцентрала
ЗСТВ – Завод за стоманени телове и въжета
ЗМО – Завод за медицинско оборудване
ТЕЦ – Топлоелектрическа централа
НЕК – Национална електрическа компания
ПП – Политическа партия
ХЕИ – Хигиенно-епидемиологична инспекция
 
Враца, април, 2015г.
На снимката отрядът на пионерите, с ръководител Катя Бузова - библиотекар в Окръжна библиотека "Хр. Ботев" - Враца.

Информатори / Автори
Бойка Лозанска - Регионално краеведско дружество - Враца
Споделяне

Истории от Враца

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa