Момите „се сеят”, ергените „се пукат” - гаданията на Игнажден

Народът ни свързва този ден с раждането на Новото слънце и го празнува за плодородие и “хаир по стока и хора”. Подготовката за празника започва още през нощта. След полунощ стопанинът на къщата взема стрък ластун от купата, като го избира да е “шумат”, влачи го до в къщи “да са влачат пилетата по квачката” и го поставя в стаята до вратата. Този ластун символизира “квачката” и  щом го остави,  нарича: “Шилета, пилета, дечица - сичко да се роди!” После донася и слама, от нея прави “полог” и намества в него “квачката”. От сутринта на Игнат до вечерта, всеки, който влезе в къщата, трябва “да влачи” и “унесе” ластун, да го постави в “полога” и нарече: “Шилета, пилета...”. Избира се“листат”, за да са много пиленцата, които ще се изчупят през годината. Щом някой влезе в къщи и забрави да донесе ластун “се сади на полога да мъти”. Но трябва и да  “се татрази”, за да се “татрази” и квачката - т.е. да си обръща яйцата, та да се изчупят всичките пиленца.

Квачката се държи до Водици, когато се отнася  на реката и след това “къпане” се връща и се хвърля в курника - “да си знае мястото”.

В Хърлец сутрин рано децата донасят слама, бабата кладе огън, а те вземат по малко от сламата, хвърлят  в огъня и “именуват” за здраве и плодородие. Забрави ли някой да донесе слама - слагат го зад вратата и пускат сито върху главата му - за да седят квачките в полозите. В Галиче всеки от къщата, който излезе на двора и след това влезе, трябва да донесе стиска слама или тънки клечици, с които бабата прави зад вратата “полога”, а първият гост, влязъл в къщи, е поставян  на него “да помъти”. В Софрониево на този ден първият, излязъл от   стаята, донася до прага кошле със слама. Така всеки, щом влезе си взема от кошлето стиска слама, хвърля в огъня и казва: “Агънца, теленца, пилета, бебета, здраве и пари”. Който не внесе слама, слагат го зад вратата, подпират го с метлата и го оставят “да мъти”. В село Фурен “ако та спооди некой, ше земе шумка от дръвника и със шумката - “Шиленца, пиленца..”- ша нарече и ше а унесе да я бодне на огнището, на веригата.” В Ракево и Баурене  който пръв стане, дори и още през нощта, той ще донесе сламка или шумка, ще я хвърли в огъня или ще я постави зад вратата, като нарече: “Шилета, пилета - сичко да връви на ред!” Във Върбешница най-ранобудният от семейството ще излезе на двора, ще събере слама и съчки, ще ги сложи в шиник зад вратата и ще “клокочи” като квачка.

По това кой пръв ще “спооди” или кой пръв ще дойде в дома ти, зависи късметът на къщата през идната година.

Момите „се сеят”, ергените „се пукат”

Почти навсякъде във Врачанско е познат обичаят срещу Игнат момите “да се сеят”. Преди да си легне  момата взема шепа жито, излиза на двора, затваря очи и символично “сее”, с думите: “Който е мой, да дойде нощес да жъне нивата.” Момъкът, който „дойде” в сънищата на девойката през нощта, ще е нейният бъдещ годеник и стопанин.

Във Фурен “се сеели” по същия начин и тъй наричали, само че “посявали” шепа жито или шепа “кукуруз” - царевица  на дръвника!

Вечерта на самия празник се правели  “пуканки” - моми и ергени се събират в някой дом, като всеки си носи гръстено семе. Слагат семето на печката и наричат зърната. Комуто семето се пукне, значи той ще се ожени или омъжи. А падне ли семката от печката към вратата, значи ще се задоми в друго село. В Баурене “пуканки” се правят с “пуклива” царевица и ако зърната се изпукат хубаво всичките, значи скоро ще има сватба в дома, ако ли пък останат много “циганки”(останали неизпукани зърна), момата или момъкът ще “чекат за  друга година”.

На много места вечерно време слагали чемшир на печката и наричали: “Ако имаме сватба - да пукне”. И ако пукне - значи през идната година в къщата ще има сватба. Това се прави там, където “имат навремило момиче или момче”.

Информатори / Автори
Калина Тодорова/ Празничен благослов, 2010