Селановци


Игнажден в Селановци


Категория : Вярвания и традиции / песни
photo

Игнажден в Селановци

В селото празникът е известен като "Игнат". Чества се на 20-и декември. По традиция в навечерието му домакинята меси две пити: неголяма кръгла питка, нашарана с малки топчета - "стоката”, с кръг от тесто - "оградата на двора" и втора, по-голяма, украсена с поставени върху нея хлебни пиленца, които обикновено са толкова на брой, колкото са децата в къщата.
    Привечер домъкинът или дядото завежда децата пред курника (кокошарника), като занася малката питка, шарена сол и дълго бяло платно. Платното застилат пред курника. Стопанинът застава в единия му край, а децата в другия. Той търкулва пипата толкова пъти, колкото са децата. Те я посрещат – от най-голямото до най-малкото, вдигат я с двете си ръце високо над главата и наричат:
-    Да се натъркалят много пилета в полога!
-    Да се народят много агънца в кошари!
-    Кравата да отели женско теле!
-    Свинята да има десет прасенца!...
Стопанинът разчупва питката, като внимава трохите да падат върху платното, за да не бягат пилетата през оградата в комшиите. Подава от хляба на децата - “да си топнат в шарената сол, „за да се люпят все шарени пиленца”.
Всички заедно се прибират в къщи, където стопанката запалва свещ върху по-голямата пита и отново нарича за по-голям приплод сред птици и животни. Преди да разчупят тази пита, всяко дете си взема по пиленце от нея и го поставя в специално приготвения шиник зад вратата, в който вече има слама и няколко ореха.
В зори на самия Игнат се следи кой пръв ще дойде в дома. Ако е добър гостенинът – пускат го да влезе, ако е лош – отпращат го да си върви. Гостът отскубва малко от сламата, с която са покрити дуварите и я поставя в шиника. Ако забрави да стори това, поставят го да седне в шиника "да мъти” и го карат два-три пъти ”да изкуткудяка”– за да не стават кокошките, когато легнат да мътят.
В този ден нищо не се изнася от дома, ”за да не се изнесе късметът от къщата”.
Цялата символика на празника е сварзана с надеждата новата година да бъде по-богата. В дома да се ражда повече стока, да са пълни оборите и дворовете с богат приплод, а къщата  - с радост, късмет и веселие.

Обичаят е записала Петя Русинова. Нейните възпитаници от ателие "Празникът и хлябът от раклата на баба"  го пресъздават и сами месят, наричат, "шарат" и пекат обредните хлябове.