История от Селановци

Селановци

Гергьовден в Селановци

Категория : Вярвания и традиции / песни

Гергьовден в Селановци

Най-старите сведения за произхода на село Селановци сочат, че жителите му са неразривно свързани с отглеждането на овцете. Овчари от Старо Оряхово, Русенско се преселват в старото Селановци в търсене на паша за стадата си. Това определя и особеното място на Гергьовден в празничната обредна система на селановчанина. На този празник той гледа само като ден на овчаря. Във всички обредни практики влага определен смисъл за плодородие, за множене на приплода в стадата, за регулиране на отношенията „стопанин – пастир”.
В тази връзка и мъжът, и жената, и децата, и селският свещенник имат определено задължение (обредни роли) в цялостното развитие на празника.
Очертават се две основни направления в подготовката му: обредни практики, свързани с подготовката на жертвеното агне и обредни практики при приготвянето на хляба.

Жертвеното агне трябва непременно да е сукалче, наречено още след раждането за празника. Рано сутринта на Гергьовден стопанинът го довежда в одаята. Поставя калена паничка с трици на синията. Прави венче от гергьовче, люляк и синчец, донесени преди изгрев слънце от момите (или майката с децата) от полето, гората или гробищата. Поставя го на шията на агнето. Запалва две свещи и ги залепва на двата рога на агнето или ги държи до двете му уши.
   Обикаля с агнето три пъти около трапезата, като преди всяка обиколка го кани да си хапне от триците. След третата обиколка го извежда до кладенеца и го заколва на капака му, като събира кръвта в калена паница. С нея маже на кръст лицата на всички деца - за здраве. За мъжки агънца се мажат момченцата, а за женски – момиченцата.
   След одиране на агнето, кожата се пере от мъжа на селската чешма - да оттече кръвта. Изсипва се и кръвта от калената паница - и тя да оттече в селската бара, а от там в Дунава, за да се лее млякото от овцете като река.
   Изчистеното агне се пълни цяло, без да се нарязва. Пече се в пещ или в трап, под връшник. Най-често няколко агнета „по съседски” се пекат заедно. Вълнението от празника се усеща и около пещта. Работа на мъжете е да я „напалят“ (загреят). Жените са подготвили тавите с напълнените агнета, като всяка твърди, че нейната плънка е най-вкусна. Характерна подправка, употребявана от всички в случая е джоджен. Докато се пекат агнетата            (3-4 часа) жените приготвят млечница с претрив.
   Триците, от които е яло агнето се размесват в храната на другите овце, за да близнат (т.е да родят повече от едно агне).
   Готовото изпечено агне се донася и поставя върху трапезата (синията), на която предварително е наредена зеленина – клонки, листа от цветя (за да е сочна пашата през цялата година). Кади се от стопанина в посока на часовниковата стрелка – за здраве и голям берекет, заедно със сирене, млечница и обредните хлябове.
   Обредните хлябове приготвят жените в къщата. За празника се замесва голямо количество тесто. Замесва го момиче – „майчино и бащино”, облечено в празнична носия. Във водата за замесването има и капчици роса, събирани от момите преди изгрев слънце. С такава росна вода те са си измили и очите, докато са събирали цветя. Веднага след замесването се отделя парче тесто и се оформя “сърце”. В него се забожда стръкче зелена коприва и се пече преди всички други пити. Освен да се провери какво е тестото и как втасва, в това сърце се влага символиката на християнското човеколюбие, а зелената коприва е израз на надеждата за оцеляване и през тази година. Изпеченото сърце се раздава още топло на всички деца за здраве.
   Останалото тесто се оформя на още пет пити – „овчарник”, „говедарник”, „свинарник”, „кравай за свети Георги” и „бъчва”, които са с различна украса.
    На масата, заедно с агнето, се кадят четирите пити, а краваят, агнешката глава и крачета (опърлени и сварени) се занасят в църквата, за да се прекадят от свещенника още преди обяда. Този кравай и “бъчвата” се разчупват на трапезата.
   След като приключи празничният обяд стопанинът занася „овчарника”, „говедарника” и „свинарника”, заедно с бъкле вино, съответно на овчаря, говедаря и свинаря. Над питата те си стискат ръцете (сключват устен договор за взаимните задължения). Този акт се нарича „заробване на овчаря, говедаря или свинаря”.
   „Отробването” става също с пита и вино на Димитровден, когато стопанинът прибира овцете си.
   Празникът продължава със селско хоро на мегдана.

(Материалите е събрала и подредила Петя Русинова – историк, етнопедагог. Всяка година под нейно ръководство възпитаниците й от ОУ “Никола Й. Вапцаров” - с.Селановци правят възстановка на фолклорния празник.)