...

Краводер


УЧЕБНОТО ДЕЛО В СЕЛО КРАВОДЕР


Категория : Откак се е село заселило
photo

УЧЕБНОТО ДЕЛО В СЕЛО КРАВОДЕР

За начало на учебното дело в Краводер се сочи далечната 1870 година. Няма съхранени документи от този период, останало е това, което е разказвано от родители на деца. Благодарение на всеотдайния радетел на знанието, първият местен учител Иван Каменов Аврамов, разказаното е записано, макар и като кратки бележки.
            Селото в ония години е от бедните в този район. Улици кални, усбовията за обучение – крайно неудобни. Все пак надделява желанието за знания, обхванало българите в последните години на Възраждането и първите след Освобождението.
            Училището е изградено като начално, светско, и заедно с общината са в една сграда. Трите училищни стаи са на втория етаж. До 1900 г. работи по един учител, по взаимоучителната метод. Пише се на табли, черните дъски са изработени от бук. Стените в стаите са от плет, замазани с кал, т.нар. плетарки, варосвани много рядко. В лошо време родителите носят децата на гръб до училището, а нерядко всички се движат на кокили.
            В спомените на най-старите е останал образът на първия учител – Ганчо Кьопавия от село Девене. По-добре се помни Петър Жечов от с. Стубел, дн. Монтанско, от учебната 1895-96 година. Две години по-късно врачанин се главява за учител, остава популярен с прякора си Гладен Герак.
            През 1900 г. от село Главаци идват Гоцо Даскала и Нено Иванов – двамата са със завършено четвърто отделение. С много усилия училищното настоятелство покрива разходите и нуждите за поддръжка, макар и минимални.
            През 1912 г. в селото вече има четирима учители. Но започналата Балканска война коренно и повсеместно изменя картината в България. В Краводерското училище отново остава само един учител, намалява и броят на учениците.
            Едва през 1920-21 година се открива първи прогимназиален клас, а на следващата – втори. Първият прогимназиален учител е Кирил Исаев, избягал от Македония заради преселване.
            Трети прогимназиален клас се открива по-късно през учебната 1934-35 година.
            Заедно с разширяване на обхвата и нарастване на паралелките в началото на двайсетте години възниква желанието за изграждане на самостоятелна училищна сграда. Открива се общ училищен фонд. Тази идея най-горещо се подкрепя от местния учител Иван Каменов. В продължение на 17 години се събират 500 000 лв., 200 000 тухли и през 1937-38 учебна година на доброволни начала се изгражда едноетажна училищна сграда във форма на буквата Г.
            Иван Каменов – първият местен учител – е роден в многолюдно семейство през 1900 година. От 1921-ва  до пенсионирането си през 1955 г. под умелото му педагогическо наставничество десетки краводерски деца се докосват до знанието. Самият той добива свидетелство за зрелост в едни от най-тежките за България години – 1916-1918.  Бил е директор на училището, пунктов платец на учителите от тогавашната Краводерска община, ръководител на методически конференции, създател и председател на читалище „Светлина” /1932 г./ и негов самодеец, създател на земеделската потребителна кооперация „Пчела” /1932 г./ и неин председател, кооператор в новото ТКЗС, народен съветник. Неговите връстници с умиление го наричат Ването, а краводерчани – Вано Даскала. В юбилейния вестник за стогодишнината на училището за него са казани най-хубавите думи.
            С уважение и почит и днес най-възрастните в селото споменават имената на Димитър Бочаров, Анастасия Бочарова, Керана Мазова, Димитър Коцев, Керияна Коцева, Петър Русинов, Тодор Бучински, Иван Митев – бъдещият директор на училището в с. Пудрия, педагог и краевед. Краводерското училище гради авторитета си, съхранява патоса на педагогическата традиция и усета за мисия.
            Сериозно изпитание е кампанията за ограмотяване, за която има данни от 1950 година. В архивите е отразено „... учителите издириха неграмотните. Срещаха се след това лично с тях и от 15 ноември започна работа. Срещна се трудност при преодоляване срамът и вражеската агитация. Явиха се 92 души. Разпределиха се в три курса. . .  Има мнозина вече, които четат и пишат. Обучението се води по програмата и указанията на МНП – 3 пъти седмично.”
            В отчета по ограмотяването от 15 май 1953 г. четем: „Ограмотени са 37, разширена е грамотността на 30, остават за ограмотяване 2, за разширение на грамотността – 30. Някои отказват да се ограмотяват вече, а други отиват на работа на държавни обекти.” Ръководството и учителите приемат професионално задачата си и затова записват „да продължат ограмотяването през лятото и даже до края на 1953 година.”
            През учебната 1960-61 година е открит VIII прогимназиален клас. Директор е Петко Нелов – страстен привърженик на спорта, на извънкласните форми на работа. Изграден е физкултурен салон /1964 г./, спортни площадки, големият училищен двор най-сетне е ограден и образцово поддържан. Училището печели награди от участия в зонални и републикански първенства по хандбал – в Пловдив и Полски Тръмбеш /1964-65 г./
            В следващите пет години всеки випуск извежда все по-талантливи ученици, желаещи да се изучат за бъдещи лекари, педагози, инженери, икономисти. В протоколните книги от заседанията на учителския съвет се отчита разгръщането на формите на извънкласна и творческа дейност. Печелят се награди от училищния хор, от тематични рецитали, олимпиади по предмети. Осмокласниците, ръководени от учителя по литература и директор на училището Мечоров, излизат на „голяма сцена” с пиесата „Тревога” /1967 г./. Началните учители К. Каменов, Пешунов, Спасов, Вутов, Йоцов, Милкова, Владимирова създават силно ядро от местни кадри, Леонкев, Манчев, Тронков, Стоименов надграждат в средния курс.
            Най-важното събитие за учители, ученици, родители и за цялото село е надстройката на втори етаж на училището. Първата копка е направена на 1 март 1970 година. Финансирането е от Окръжния народен съвет, като е оценена важността на   с. Краводер като общински център, средищния характер на училището и неговата 100-годишна история. Всички  хора от селото участват с труда си в строителните дейности.
            През 1972 година краводерското училище чества тържествено, макар с двугодишно закъснение, своята стогодишнина. С указ на Държавния съвет №1055 е наградено с орден „Кирил и Методий” – първа степен, а директорът Атанас Мечоров – с медал „Трудова слава”.
            В същата година есента се приемат учениците от Главаци и Ботуня. Архивните документи от този период създават впечатлението, че тази и следващата година са най-силните в историята на училището – в нова просторна сграда, с кабинети и учебна техника, с най-голям брой ученици – 463.
            Днес демографските процеси не подминават и краводерското училище. И нищо, че в селото живеят над 1000 жители, децата в училище намаляват. Новото ръководство с директор Йордан Йорданов намира отговори на това предизвикателство – разработват се проекти, програми, нови форми на извънкласна дейност. Изградени са вокално-инструментална група, фолклорен състав, развива се художствено-творческата дейност с включване на ромски деца.
             Учениците приемат радушно съвместната работа с опитни педагози, творци, спортисти. С отличия и награди са оценени техните представяния през 2006 година в Общинския преглед на художествената самодейност „С традициите на Ботунския край” /първо място/ и в Първия регионален фолклорен събор „Пръски от извора”, както и в спортни и туристически изяви. Музикалният педагог Данчо Стоянов, учителят и физкултурен ветеран Димитър Миленов развиват творческите и спортни заложби на учениците.
            Днес краводерското училище „Св.св. Кирил и Методий” е със сатута на прогимназия.

Информатори / Автори
Борислав Тошев/Първи самостоятелни краеведски четения - Враца, 2011: Сборник материали
Споделяне

Истории от Краводер

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa