Намира се на ...

Долна Бешовица


Из историята на Долна Бешовица


Категория : Откак се е село заселило
photo

Из историята на Долна Бешовица

Намира се на 30 км източно от Враца, разположено върху терасовиден склон по десния бряг на рекичката Косматица, която е ляв приток на Искър. Землището му има площ от 27 308 дка. Граничи на изток с Кунино и Радовене, на юг — с Роман, Струпец и Старо село, на запад — с Горна Бешовица, и на север — с Камено поле. В района на Долна Бешовица има неизследвани стари селища и исторически паметници. На запад от селото в местността Грънчерица са останките на римска вила рустика — едро римско земевладелско имение, в което работели роби. Сред селото наскоро бе изровена каменна колона със старобългарски едноедров надпис, който гласи: „Влято 1344 индикт осми при цар Александър и Теодора представи ся Добря месец април в двадесети ден. Бог да го прости“. Колоната с надписа е използувана вторично за надгробен паметник и се отнася за местен владетел от първата половина на XIV в.

Селото е заварено от османските завоеватели с днешното си име. В един османски документ от 1430 г. е записано Бешовиче -и зир (Долна Бешовица) като ленно владение с 45 домакинства (РСт., 1, 399). Среща се и в други османски регистри от 1548 г., от втората половина на XVI в. и др. (ИБИ, т. XIII, с. 51 и 177). От посочените документи става ясно, че освен като тимар селото е било смесено с войнагани. Сред тях се срещат и изчезналите вече от употреба в този край лични имена като Бато, Брало, Братян и др. В. Миков предполага една преселническа вълна от Тетевенско в края на XVII в. Той изглежда че има основание за това предположение, защото източното българско диалектно влияние се чувства и днес в говора на селото (Миков, В., 1943, с. 39). В една стара приписка върху страница на Требник от 1641 г. научаваме, че селото Долна Бешовица е било опожарено от кърджалийски банди през 1803 г. (Цонев, Б., Опис на ръкописите и старопечатните книги в Народната библиотека в София, т. I, с. 161).

Стари родове в с. Долна Бешовица са: А̀мишовци, Арпа̀нкьовци, Бѐлкинци, Бѐцовци, Бѐлювци, Во̀йкинци, Въ̀линци, Въ̀лювци, Га̀говци, Гѐнковци, Гѐрговци, Гѐшковци, Го̀джовци, Гу̀льовци, Джа̀ровци, Джуджа̀ците, Дѝвчовци, Дѝковци, До̀йновци, Драга̀новци, Дра̀гньовци, За̀еците, Йо̀цовци, Калѝнкинци, Ка̀рчовци, Коста̀ците, Кошу̀лете, Кюрда̀ците, Ката̀лете, Ку̀линци, Комѝнкьовци, Катама̀ците, Ла̀мбовци, Липова̀нете, Лопѐете, Мо̀новци, Мѝкинци, Муселѝмете, На̀човци, Огрѝбковци, Пѐцинци (наричани още Кукувѐнгерете), По̀печковци, Пѐшовци, Пѐйовци, Прътиня̀ците, Ра̀лчовци, Рѐджовци, Ро̀джовци, Рога̀чете, Са̀новци, Тръкоя̀рците, Танчѝлете, Тѝловци, Уша̀нгерете, Фѝшовци, Цѐковци, Цона̀нете, Черга̀нете, Шармедѝнете, Шаба̀нете, Шу̀гльовци и Шу̀кльовци.

Към средата на XIX в. от разни места придошли и се заселили в Долна Бешовица: Кра̀йнинци от с. Реселец, Белѐнете от с. Велѐнци, Бобошѐвете от с. Бобошево, Дупнишко, Фъ̀шовци от с. Крѐта, Мѝловци от с. Синьо бърдо, Етропо̀лете и Жѐравете от Етрополе. По същото това време десетки малоимотни семейства от с. Долна Бешовица се изселват в селищата на равнината: от рода Бѐцовци — в с. Борован, от Во̀йкинци — в с. Попица, от Сановци — в с. Остров, от Ушангерете — в с. Камено поле, от Шу̀кльовци — в с. Ореховица, Плевенско, а други в Габаре, Галиче, Главъ, Лепица и т.н.

Южно от с. Долна Бешовица е вече в развалини манастирът „Св. Архангел Михаил“. От тук е известен един Ирмологий в ръкопис от 1578 г. (Гошев, И., Църковни старини от Врачанската епархия. ГСУБФ, 1933/34, т. XI, с. 2 и 3). Селото и манастирът са основани заедно със село Горна Бешовица много преди края на XIV в.

Автори/Информатори

Богдан Николов, "От Искър до Огоста", 1996