История от Царевец

Денини, Денке, черна робиньо,

защо си, Денке, сама на нива,

ду миш два пъкя, ду миш два друма?

На две буки високи люлка вързала,

в нея Дамянчо положила.

Отдоле идат татаре -

сичките миром минаа;

най-после върви Алил Татарче,

той си на Денка думаше:

- Що си, Денке, сама на нива

в таз гора зелена?

Денини, Денке, черна робиньо!

- Я не съм, Алил, сама на нива:

млада ми зълва край обира,

стара ми зълва посрът крои,

млади ми девер на кошара за млеко

и сама Денка среда жънеше.

Алил на Денка думаше:

- Остави мъжко детенце

и да вървиш пред коня ми:

росата да ми биеш,

коня ми да не кваси!

Денка си дете надои

и на дете запела:

- Нани ми, нани, Дамянчо,

войвода да станеш -

от село на село да одиш

и за село татарско да питаш,

от робство да ме избавиш!

ДЕНКА ЧЕРНА РОБИНЯ – 1975г., с. Царевец, Врачанско. Зап. К. Кънчев от Нешка Христова, р. 1914г.

Информатори / Автори
Кавал ли свири, мома ли пее.../ Състав. Калина Тодорова, Блага Атанасова, 2002

Истории от Царевец