Хърлец


Църквата "Успение Богородично"


Категория : Фотоархив
photo

Църквата *Успение Богородично*

Надпис върху плоча, запазена на западната стена отвън на църквата, разкрива годината на нейния строеж: „Храм „Успение Пресветая Богородици“, основан във време на княз Александър в 1884 г.“ От същата плоча научаваме, че ктитори /дарители/ за нейното построяване са: „Иванчо Стоянов, Дуно Накшов, Петре Плешой, Стан Маре, Анко П. Мати, а първите стенописи са платени от Берго С. Първолов, Марин Ненков, Евдокия Добрева и Стефан Добрев.” В края на плочата е написано: „Архиреят: архимандрит Константин.” По това време архимандрит на Врачанската митрополия е бил епископ Константин.
В ТДА – Враца, в архива на Врачанска Митрополия (Ф 381к) се съхранява Окръжно от 10 авг. 1898 г., адресирано до митрополит Константин и неговия отговор – попълнен въпросник със сведения за църквите и манастирите във Врачанска епархия. В него е отбелязано, че хърлешкият храм „Успение Богородично” е построен през 1884 г. от майстор Симо Иванов „македонец сега в Орехово”, а иконописец е дебърският зограф, преселил се също в Оряхово, Велко Илиев. Неговият по-голям брат Нестор Илиев е сочен за „марангозчия” на храма. В забележка се отбелязва, че църквата е осветена от български владика и има 45 лири, подарени от Марин Дудов за изографисване.
В своето поселищно проучване за Хърлец, издадено през 1995 г., Ангел Петров публикува спомени и предания на възрастни хърлечани, живели в края на ХIХ в. В тях се казва, че за построяването на черквата са събирани средства от българи, които са живели по онова време в румънските села покрай Дунав. Събирач на пари е бил Цветан Ангелов Ламбов. За строежа е дал пари и Марин Ненков, който е погребан от признателното местно население в черковния двор. Роден е през 1858 година в град Тетевен, а е починал на 7 декември 1925 г. в Хърлец. Някои местни жители твърдят, че през ХIХ век някой си отец Марин от Румъния е служил в манастирската черква. Той е бил един от най-ревностните инициатори за построяване на днешната черква „Успение Богородично“. Дълги години е бил в църковното настоятелство. Този Марин е имал двама сина – Янко и Ней. Първият син става търговец, а Ней се отдава на свещеничество. Като такъв е служил в началото в манастирската черква. Отец Ней е имал две дъщери. Обзавеждането и изографисването на храма става постепенно с дарения на местни жители и първенци. През 1884 г. е направен иконостасът, а през 1925 г. е рисуван стенописът от руски зографи. Първият кръст на черквата е изработен от циганина Коколош.
Черквата „Успение Богородично“ е обслужвана от свещениците: Ней Маринов Ненков, Димитър А. Петков, отец Васил, Атанасий Стойков Кръстев, отец Яков от Оряхово, отец Никола Павлов Дочев, отец Крум Шивачев, отец Симеон Георгиев Стойковски- по негово време е електрифицирана черквата, отец Стефан Бучаров, отец Иван Наков Йонов, отец Деко от Гложене, отец Стефан Марикуцов от Козлодуй, отец Ивайло Букуров от Козлодуй, Георги Виларов.
През 1995 година, в навечерието на нейната 111 годишнина,  по време на кмета Иван Давидов и отец Георги Виларов е направена вътрешна реконструкция – възстановяване на стенописите в корабната част. Ремонтът е извършен от десет студенти от Художествената академия безвъзмездно - като дар за селото: Владимир Цветков, Лука Делийски, Кристин Николова, Зорница Атанасова, Юлиян Рудолф, Петя Пенкова, Маша Бакалова, Мирослава Янкова, Камелия Бачарска и Сашо Минчев, под ръководството на декана доц. Григоров и с помощта на асистент Стефан Белишки.
Черквата „Успение Богородично“ е втората по възраст след бутанската в Козлодуйската община и е призната за паметник на културата.

Информатори / Автори
Из "Памет и паметници", 2021
Споделяне

Истории от Хърлец

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa