...

Хърлец


Погребални обичаи


Категория : Вярвания и традиции / песни
photo

Погребални и поменни обичаи и обичаи, свързани с Оня свят

В нашето село има обичаи, които не се срещат в околните села. Само в Хърлец, Лесковец, Остров, Козлодуй, Цибър, Софрониево/старо име Сърбеница/.
Става дума за обичаите , свързани със смърт, погребение, носене на вода, даване на дрехи в памет на починалия. Тук ще направя малко отклонение. Може би в селата край река Дунав, има някакво влияние и от това, че някога от селищата край Враца хората са избягали в Румъния,  по-късно се завръщат и се заселват край Дунав. /По-близо, за да побягнат пак при нужда./
Това е причината да сме преплели нашите обичаи с румънските.
Когато някой почине, следва погребение.  Къпят го, обличат го и го полагат в ковчег. Ако е мъж, къпят го трима души, а един държи запалена свещ. Домакините дават на тези мъже кърпа, сапун и пари. Ако е жена, на жените които я къпят, домакините дават престилка или забрадка, сапун и кърпа.
На третия ден след погребението се прави така нареченото „пърлене”. Ако е мъж, преди изгрев слънце към гробището отиват двама мъже и една жена. При жена отиват две жени и един мъж. Носят свещи, просо или жито и шепа кълчища. По пътя не разговарят.  На четирите ъгли на гроба забождат вретена – това е заграждане на гроба да не излезе мъртвия.Поръсват гроба със семето, запалват свещи, запалват снопчето кълчища, с което обикалят гроба. Огънят пресича пътя на умрелия и не му позволява да се върне у дома. После, тръгвайки към къщи, тези хора могат да разговарят. Вкъщи им слагат маса с храна. Отделно от това, се наема едно момиче, което всяка събота до четиридесетия ден отива да прекади гроба, да запали свещи -  40 свещи за четиридесет дни плюс завитата свещ на  кръг, която се нарича СТАТ. Първия помен правят на четиридесетия ден. Тогава вземат каната с жито от църквата. От това жито варят на помена, оставят от житото за да сварят и на половин година, и на една година.
На помена за 40-тия ден , плащат на момичето което го е прекадило и й дават подаръци. На помена поставят така наречените КАПЕТЕ/ глави. Всяка глава се състои от питка, по-малка питка и паничка от тесто, в която слагат варено жито.  Забождат тристранно клонче в средата с по една ябълка. До „главата” поставят паничка мляко с ориз, или направено от брашно и яйце стрито като тархана. Поставят кана с вода и чаша с вода. До „главата”, ако е мъж, стои момче. Ако е жена, стои момиче. Това е така нареченото „мъртурия”/свидетел пред мъртвия, че товма се дава за него, за умрелия. След като свещеникът прочете молитвата и благослови масата, стопанката отива при мъртурията, взема трите питки с клончето и три пъти пита момчето или момичето , преди да му подаде всичко това: „Фиймъртурне?”, на който въпрос детето отговаря „Фиу”. Това означава „Свидетел ли си , че даваш това на умрелия?”. Отговора е „Да”.
Стопанката отива да облече този/тази мъртурия с дрехите, които се дават за умрелия. Преди това дрехите се четат от свещеника. Дрехите са: одеало, чаршаф, възглавница, бельо, костюм /за мъж/. За жена: рокля или костюм, бельо, обувки. Облича се, взема  на ръце останалите неща  и идва на масата при другите хора. Ръкува се с всеки и всеки му пожелава да ги носи със здраве. Поднася се яденето. Обикновено на четиридесет дни се коли овца или овне. Не се дава кокошка, защото тя рови навсякъде, а  овцата е чиста понеже пасе трева. На тръгване на всеки се дава паничка с лъжица  - мляко.
На годината се прави „помана”. Може приживе човекът да си е правил помана.  На поманата се окичка едно дърво с пешкири, престилки, кърпи.  Които са поканени също връзват за своите умрели и накрая всичко това се раздава на хората. За всеки умрял се разлива вода. Обезателно една голяма и една малка. Голямата е 44 кобилици, т. е. 88 котли, а малката – 24 кобилици. Носят се от момичета, които още на се имали приятел. Водите се носят за една седмица. Това обикновено става преди празника на Богородица. След свършване на водите се отива на реката да се освободят водите. Момичетата отиват заедно със стопанката и още няколко жени, които да помагат. Приготвят се питки или колачета за всеки, на когото се разлива водата. Приготвя се също и за мъртурията. До река Огоста подреждат всичко, което са донесли. Момичето, което е носило водата е край поставените колаци, питки, жито. Има и малка кратунка, в която поставят свещ и я пускат по водата.
След като извършат пускането на свещите, жените вземат приготвената забрадка, поставят червена панделка – ако водата е за жена. Ако е за мъж – бяла панделка. Забраждат момичето. Поставят й черданче на шията, дават й всички колачета, паничка с мляко, кана и пари, с думите: „Да бъде за името на починалия”. Момичето отговаря: „Бог да прости и да приеме”.
................................
На мъртурията се дава паничка с мляко, колачета, герданче/ако е момиче/, като преди това го питат: ” Фиймъртурия?”. Детето отговаря :”Фиу”.
Тръгват тогава за дома на починалия. По пътя дават на всеки срещнат от житото. Вкъщи слагат трапеза, прекаждат я с тамян и свещи и всички сядат да похапнат.

Информатори / Автори
Разказ на Виолета Гергова, р. 1926 г, дългогодишен учител и краевед

Истории от Хърлец