Разположено в равна лъка на двата бряга на р. Ботуня (17 км западно от Враца). Името е старинно по образуване от типа „търнокоп” (подобно Козодер, Володер) – съст. от същ. име крава и глаг. основа дер. Месните разказват легендата за изгубената крава и наименованията за селищата в Ботунския край (Вж: Главаци).
През античността и средновековието тук е имало интензивен живот на тракийски общества – на югозапад се издигат шест тракийски могили. В една от тях е намерено погребение и тракийско въоръжение, което се състои от нож, два върха за копия и част от тракийска юзда, всички изработени от желязо. Второто тракийско селище е било в местността Жънино бърдо. В същата местност се издигат и две тракийски могили, непроучени. В района на Краводер са открити няколко монетни находки, а в развалините на крепостта Трънчово кале е открито надгробие с латински надписи от ІІІ в. Около крепостта Градище е открито съкровище от сребърни грошове, сечени през времето на българския цар Иван Александър. Селото е заварено с днешното си име от османските завоеватели. Среща се в османски документи. В края на ХVІІІ в. в района на Краводер е действала четата на хайдутина Върбан Глогов. През време на Освободителната война 1877/78 г. село Краводер дава четирима опълченци: Петър Стоянов Боев и тримата братя Тодор, Петко и Косто Андрови. Първите двама братя Андрови загиват в боевете за Шипка, а оцелелият – Косто Андров се заселва в Брегаре, където днес потомците му са известни с името Комитите (Николов 1996). В землището на селото се намира Мътнишкият манастир „Св. Никола”. Много са местностите със старинни имена: Щупо, Шупта, Биберница, Колница, Люба вода и др., които потвърждават неговата старинността на селището.
„Просторът съвсем се изчисти. Слънцето усилено засмука росата от натегналата зеленина. Зад гърба на Голямата Крещ надигна глава кълбест облак. Някъде кука кукувица и гласът й меко се стопява в зеленината. Чуват се като насън загубени по върхищата и в долищата гласове. Един папуняк пумка еднообразно и навява скръб. Над Мътница бавно размаха криле сива чапля и се спуска между върбалаците за лов. Едър щрък прави големи крачки и подтичва през мочурляка…
…В тази прелестна долина на Мътница някога имаше ханче – Мътнишкото ханче. Това беше във времето на волските кервани, на кираджилъка с мертеци и греди, времето на идиличните пътувания за Вършец с файтони. Беше приятно да поспреш тук, да млъкнат гъгравиците на конете и пращенето на пясъка под колелата и да те упои меката като кадифе тишина. Ханчета беше важна спирка. Прочуто беше между пътниците. Понякога кираджийте наклаждаха огън и тук прекарваха нощта, а над тях, пристъпила мълком в мрака, тайнствено се издигаше в звездното небе Котля” (Димитър Осинин. Срещу Огоста. Към манастира).
Топоними: Бра̀нището, Бу̀че/то, Голѐм Браѝл, Градѝще, Дерѝ вол, Еврèйска могела, Èзерото, Кàлна Матнѝца/Мътнѝца, Лицѐто, Мътнишки манастир „Св. Никола”, Ру̀пите, Червèн венèц, Чèрни извор и др.
Информатори / Автори Калина Тодорова/ Из „Топонимия на Природен парк „Врачански Балкан”, 2014