История от Козлодуй

Козлодуй

Ветеранът дядо Цветан Тодоров пее и разказва за войната

Категория : Моята история / нашата история

Ветеранът дядо Тачикъ - Цветан Тодоров пее и разказва за войната

Дядо Тачикъ дойде отнякъде, а мислех, че ще го намеря престарял и „опрял” се на пейката или на столчето пред вратата, което отмести, отключи и ме поведе към снимката на стената. Двама гвардейци на нея – той и братовчед му. На дървената закачалка виси парадната му риза с медалите. Очаквам дядо Тачикъ да заразказва за бомбите, снарядите и колко е страшно. Оглушал и онемял да го видя насред окопите. Вместо това той запява:

"Гледай ме, гледай, либе,

гледай ме, гледай, ах първо либе, нагледай ми се…"

Тримата тръгнали – той, брат му и братовчед му. И тримата се върнали. Само брат му пострадал – една нощ се крил из блатата и като се върнал, хванал плеврит. Все по болници. Дълго не живял. Дядо Цветан или, както го знаят козлодуйци, дядо Тачикъ, участвал в двете фази на Втората световна война – в Първи гвардейски полк на Негово Величество Цар Борис III от Сливница и Драгоман към Ниш и Косово поле, Скопие, Велес, Прилеп, от Охрид до Бяло море:

„Одихме целата Сърбия, Македония и цела Хърватия… И снег и спиме на снега... – с шинелите и на снега….”

Все любовни песни пее. И за войната. Хем за войната, хем – любовни! Питам го кога ги е пял, а той: „На фронта – като се спира сражението. От мъка, от… Не знам къде и почвам да пеем…”. Знае и влашки, научил ги от румънците, които често минавали Дунава при свои роднини. И те любовни!

Гледай ме, гледай, либе,

гледай ме, гледай, ах първо либе, нагледай ми се…

Запас ще ида, либе, запас ще ида,

в Стара Сърбия, в града Кюприя негде в Кралево…

Ръчай пораъчай, либе, какво да ти взема –

дали пари сакаш или писма искаш,

или мене искаш при тебе да си дойда?!...

Информатори / Автори
Разказва Цветан Василев Тодоров, р. 18.Х. 1923 г./6.III.2017 г., гр. Козлодуй, зап. Калина Тодорова

Аудио