ЛЕГЕНДА ЗА ЦЪРКВАТА “СВ.НИКОЛАЙ” В ЦАРЕВЕЦ И ЗА ТОВА КАК ВЛАШКО СЕЛО БИЛО ПРЕИМЕНУВАНО
Категория : Откак се е село заселило
ЛЕГЕНДА ЗА ЦЪРКВАТА “СВ.НИКОЛАЙ” В ЦАРЕВЕЦ И ЗА ТОВА КАК ВЛАШКО СЕЛО БИЛО ПРЕИМЕНУВАНО
Църквата е от ХІVв. Малко има такива в нашата страна, стотици са разрушени от турците или пък времето е заличило техните следи. Особено интересни са иконите в абсидата, олтарната част. Имало е и други, на дърво - едни от тях безследно изчезнали, други се съхраняват в Археологическия музей в София.
Някой е издълбал с остър предмет очите на иконите в църквата. Но друга ръка ги е попълнила с восък… Кой е сторил това?
Легендата разказва: преди много години турците се страхували да разрушат църквата, но за да докажат на българите, че не уважават християнските светии, с мечове изболи очите им. Навярно родолюбиви селяни напълнили очите им с восък.
Така, макар и осквернена, църквата “Св.Николай” продължила да бъде малка крепост на българския дух и народност.
С тази църква преданията свързват и основаването на Влашко село - старото име на Царевец. Някога из околността е имало гори, от Искър до Кремена и Кален. В един от доловете се заселили няколко влашки овчари. Веднъж си изгубили овцете и те тръгнали по следите им да ги търсят. Намерили ги на полянката пред църквата, която била обвита в павитак. Влезли в нея и останали омаяни от красотата й. И се заселили тук. После дошли и други бежанци и основали селище, което нарекли Влашко село, на името на първите му жители.
Влашко село е било заварено от турските поробители в края на ХІVв. с това си име, а през 1936г. е преименувано в Царевец. За това старците от селото разказват, че станало така: първенците тогава дядо Дичо и старият дядо поп Васил всеки четвъртък ходели на пазар в Мездра. На обяд отсядали винаги в една и съща кръчма срещу гарата. Похапвали си и попийвали, па започвали да се раздумват как да прекръстят селото, защото Влашко някак си не им харесвало като име. Чудили се, чудили се, пък най-после се сетили. Дядо поп Васил прочел фирмата на кръчмата - “Царевец” и му допаднало. Предложил го на дядо Дичо, той също го харесал - хем историческо име, хем на плодородие, на царевица и пшеница. И така - внесли предложението за обсъждане и селото било преименувано от Влашко село в Царевец.
Легендата за църквата е публикувано от К.Андровски - в.”Отечествен зов” №32 / 21.ІV.1972г. Преданието за наименованието на селото разказва краеведът Кънчо Кънчев.