История от Горни Вадин

Горни Вадин

Баба Цека прави Герман

Категория : Вярвания и традиции / песни

Баба Цека прави Герман

Баба Цека (Цвета Димитрова Петкова, р. 1931 г.) , още като дете научила от своята майка как се прави Герман и сама участвала в обичая за дъжд, характерен за оряховските села. В Долни Вадин това било традиция в голяма суша - Германът погребвали в "порой". Преди десетелиятия, когато в Горни Вадин решили да възсатовят традицията, баба Цека се върнала в детските си спомени, за да направи Герман от глина и да разкаже за обредните действия и атрибути. При нашата експедиция през 2017 г. баба Цека, докато правеше Герман по всичките правила - така, както го помни и знае - моделира го само с ръце и една клечка, без помощта на инструменти, ни разказа интересни моменти и случки от детството и младостта си, от живота си край река Дунав.

Обичаят от Оряхово е описан преди повече от столетие от студента Тодор Икономов: "Когато се засуши, т. е. хване дълго време суша, та не вали дъждъ, тогазъ, за да вали, децата правятъ „гéрман“. Децата правятъ фигура човешка отъ калъ, която се нарича „гéрман“, а въ корема му турятъ убита наскоро жаба съ отворени уста. Едно момиче отъ децата става майка на Гéрмана. То се забрадва съ черна забрадка и плаче. Друго взема ролята на попъ, трети на носачи, съ една дума, натъкмява се всичко, което е потребно за погребение. Нареждатъ се, както когато се носи мъртъвъ човекъ, плачатъ всички и викатъ съ гласъ: „Ой Германе, Германе, плаче Герман от суша за с киша“. Тъй занасятъ „германа“, та го заравятъ край некоя река. Направятъ като на гробъ издигнато, турятъ кръстъ и се връщатъ на същото место, отгдето са тръгнали. Следъ това се разпръсватъ по махалата по просия за „германа“, като казватъ на стопанина, гдето са отишли: „дайте за Германа“. Отъ тази просия децата събиратъ хлебъ, пари и др. неща и почватъ да приготовяватъ тъй нареченото „помáна за Гéрмана“. На „помáната“ се полага яденье, пиенье, варатъ жито, палатъ вощени свещи, кадатъ съ темянъ; съ една дума всичко се пригатвя, както когато се прави поменъ на некой умрелъ човекъ. Следъ като прекадатъ, почва се яденьето и пиеньето. Подиръ това всекое дете си отива дома. Забележително е туй, че, до когато се върши „гéрман“, всички деца плачатъ, и, ако би некое дете не плаче, другите го побиватъ, само и само да плаче. Ако би некой имъ попречи на обреда, то те изсипватъ всички проклетии върху него, като казватъ: „вместо Гéрмана тебе да оплачем“. (СбНУ, т. 13, 1896, с. 178.)