Враца


КУЛАТА: ЧЕРКОВНО ДЕЛО, ПРОСВЕТА И ОБРАЗОВАНИЕ


Категория : Откак се е село заселило
photo

КУЛАТА: ЧЕРКОВНО ДЕЛО, ПРОСВЕТА И ОБРАЗОВАНИЕ

ЧЕРКОВНО ДЕЛО
 
Църквите и манастирите, столетия наред, са пазителите на народността, книжовността и духовността из цяло българско. Те са крепости, които устояват на напора на чуждите завоеватели и подпомагат с всички средства национално-освободителните борби на народа.
Освен религиозно, църквите имат и социално значение за християнската общност като единствени разрешени от турските поробители публични места, които могат да бъдат посещавани. Места, където човек може да се докосне до Божието слово, до историята на държавата, до изкусната черковна живопис.
 
Черковно настоятелство – Храм Кулата
          При проучване на архивните документи на с. Кулата, научаваме, че през 1898 година са заведени регистрите за ражданията, от 2 февруари – венчавките и от 5 май същата година – умиранията. Години по-късно /от 3 ноември 1918 г./ са заведени Приходна и Разходна книги и една обща Приходно-разходна от 23 ноември 1918 г.
Едва от 1924 година, документите са налични. Тогава Председател на ЦНС е свещеник Дамян Ценов. В документите от това време четем, че в касата са постъпили приходи на обща стойност 3600 лева, в т.ч. от: свещи – 2800 лв., кръщелни свидетелства – 200 лв., доброволни самопожертвования – 200 лв., венчавки – 200 лв. и случайни – 200 лв. Най-големият разход е за свещи – 1690 лева.
Черковното настоятелство се състои от трима души. Проверителната /контролна/ комисия също се състои от трима души. Всички те се избират на събрание с обикновено мнозинство. За всеки кандидат се гласува поотделно и поименно. Избраните църковни органи се описват в специален Протокол от събранието, който се изпраща за одобрение от Светата Врачанска Митрополия, която в писмено съобщение до свещеника дава своето становище за утвърждаването им. Едва тогава, църковното настоятелство може да се счита за законно и да започне своята работа.
От 1930 г., събранията за избор на църковни настоятели се правят през две години. До 1947 година, несменяем председател, назначен от Митрополията е свещеник Тодор, а настоятелите се променят: Александър Андров, Петър Александров, Моно Илиев, Дамян Яков, Петър Георгиев, Георги Ангелов Петров, Никола Лазаров, Петър Чулашки, Марин Симеонов Димитров, Никола Тодоров Христов, Камен Пенков, Симеон Илиев, Стоян Илиев, Тодор Ангелов Петров.
За Проверителната комисия са избрани: Марин Симеонов, Неделко Коцев, Петър Иванов, Иван Ангелов Петров, Панталей Георгиев, Велчо П. Давидов, Петър Александров, Никола Тодоров, Спиридон Андров.
През изминалите години има редовно водена документация. Основна задача, която като нишка минава през времето, е набирането на средства за обезпечаване на църковната дейност. Митрополията предоставя църковните книжа, събират се дарения, продават се свещи. За осигуряване на средства се използват и гробищата. Ето как: още през 1932 година Куленското ЦН съобщава на жителите, че на 2.Х.с.г. –неделя ще се проведе търг за едно чувалче орехи, събрани от гробищата. Желаещите да се явят в канцеларията на училището и наддават първоначална цена 3лв за кг. Наддаването ще стане там 3 часа следобед. През 1938 година поради новата регулация на селото (гробищата и градините са парцелирани) се налага ограждане на гробищата, което  ще се извърши по стопански начин. Обиколката по стария план е 186м, а по новия 251 - изток/104 м, север/34 м/,юг/16м и  запад/97м. По тази причина ЦН обявява търг за изсичането  в гробищата на 10 орехови, 5 черничеви, 3 салкъмови и по 1 крушово и кленово дръвчета, като първоначалната цена е 2000 лв. За участие в търга се обявява 100 лв. депозит. Тръжната комисия е от трима души – свещеник Тодор Иванов – председател и членове Ангел Каменов Каменов – кмет и Георги Атанасов Тодоров – учител. На търга се явяват шест човека, но печели Георги Ангелов, който дава най-много – 4726 лв. Действията на тръжната комисия след доклад, писмено се одобряват от Епархийския духовен съвет при Врачанската Митрополия.
          След поп Тодор Иванов дълги години /по спомени/ в Кулата служи поп Петър Иванов Николов, който е местен  човек. За съжаление документация за този период и до построяването на новия храм  не се откриха. От разказите на хората  се разбира, че поп Петър е извършвал погребения и служби на гроба след смъртта, кръщавал е деца по домовете, чел е на родилки след четиридесетия ден от раждането, а също така и на болни хора. До към средата на миналия век са извършвани и венчавки. Ежегодно на Йордановден свещеникът ръсел за здраве и берекет, както хората, така и животните. Докато се правел Оброкът на Гергьовден, имало служба – попът чете молитва за здравето на всички в селото, мир и плодородие. Кади курбана, даден в чест на светеца и храната донесена от хората на оброчището. Ръси със светена вода и китка босилек всички присъстващи.
          Голяма роля за поддържане християнската вяра за Кулата играе манастир „Свети Иван Рилски /Пусти/ - Касинец”. Той се намира на северния склон на планината близо до с. Бистрец. През 2008 година е ремонтиран и обновен – тогава е просветен от Врачанския Митрополит Каленик. Голям е традиционния курбан посветен на Св. Богородица, който се прави от селата Бистрец, Кулата и Бели извор – това място да бъде живо огнище на вярата.
            Дълги години много от хората на селото се черкуват и за различни обреди и празници отиват в църквата „Св. Св. дванадесет апостоли” във Враца, която те и днес наричат – нашата църква.
            Не е известно въз основа на каква нормативна уредба, в Кулата над 25 години по своя воля служи отец Ириней. След 1995 година той извършва всички ритуали, за които е помолен от жителите.  Той е женен повторно за малката дъщеря на поп Петър - Христинка и двамата правят в своя дом „параклис”, който немалко жени посещават по различни поводи – радостни и тъжни. В параклиса се поставя 45 килограмова камбана, закупена за 1200 лева и дарена на храма от Славейко Спиридонов. Тя играе полезна роля. Всяка сутрин точно в 7.30 ч – известява началото на деня, но най-вече бие за църковните празници. Камбаната първа съобщава, че човек от квартала е напуснал този свят.
          Тук ще отворим една голяма скоба, за да разкажем за един човек, когото всички в Кулата познават и уважават – Славейко Георгиев Спиридонов.
 
.....снимка......
 
Роден е на 20.10.1948 година в с. Кулата. Когато е на пет годинки боледува от детски паралич, затова от малък посещава различни санаториуми. Учи в Кулата, с. Нефела и завършва ПТУ в с. Криводол, като придобива специалностите ел. монтьор и заварчик. По-късно преминава курс за стругар. До 1997 година работи на различни места, когато открива собствен бизнес. Развива го повече от двадесет години и  преустановява. Няма собствено семейство. Баща му Георги Спиридонов Андров е от селото. Участник е във Втората световна война. Неговата майка Стойка е от с. Тантури и е сестра на Лефтер Лефтеров. Майка му Радка Иванова Цекова е домакиня, работничка в ТКЗС и СП „Напред” Враца. Нейният баща е от Кулата, а майка и Пена – също от с. Тантури. Оказва се, че и двете баби на Славейко са от Горнооряховско.
Биография на обикновен човек, в когото, обаче има нещо голямо и човеколюбиво. Той прави за своето родно място това,  което никой преди него не е направил.
            През 2002 година закупува от Съюз на слепите в България бившата къща и двор на Петър Григоров, намираща се в центъра на Кулата. Десет години по-късно – през 2012, след дълги размисли Славейко дарява целия имот на Община Враца за обществени нужди. Неговата воля е след ремонт на сградата в нея да бъдат настанени читалище „Отец Паисий-2008” и Здравната служба, а в двора Общината да изгради Храм. Тогава кмет на Община Враца е инж. Николай Иванов. Подписан е договор между страните и се отпочва работа. Общината ремонтира сградата, а дарителят дава допълнително още 20000 лв. за ремонт на покрива. Така Читалището е преместено, а помещенията за здравно обслужване се наемат от Клиниката на д-р Пеев.
През това време се провеждат редица срещи между дарителя Спиридонов, кмета Иванов и Митрополит Каленик по повод проектирането и строежа на църквата. Строежът не подлежи на съмнение, но се явяват проблеми в проектирането – дарителят изисква да се увеличи площта за застрояване. Спорът се решава от Негово Високопреосвещенство Каленик – храмът, който първоначално е замислен като параклис да бъде църква с големина според мястото – 45 кв.м и да се нарича „Свето Рождество Богородично”, тъй като това е денят на квартала, на този ден се е провежда съборът. Предложението се приема. Община Враца прави обществена поръчка и проектът се възлага за изпълнение на спечелилата фирма „Опал”, на която собственик е инж. Топалски.
           
 
Новата църква – храм „Свето Рождество
Богородично”
 
          13 юни 2015 година – хубав слънчев ден. Прави се първата копка и тържествено се открива строителството. Присъстват представители на Врачанската Митрополия, общинският кмет Николай Иванов, зам. кметът по строителството Николай Йорданов, кметовете на селата: Нефела, Бели извор, Згориград, Паволче, Челопек и Лиляче. Има много жители на квартала, гости и деца. Тук са и бъдещите строители.
            Организатори са – пълномощникът на квартала Йордан Христов, секретарят на читалището Анета Петрова и Нина Димитрова – председател на Пенсионерския клуб. Тържеството се открива от пълномощникът Й. Христов. Той обявява името на храма и благодари на дарителите: мебелна фирма „Иволет”, Пенсионерски клуб „Синчец”, Пълномощничеството, фирмите на Малин Манчев и Хари Раденков, както и на Румяна Иванова и Валери Борисов. Поздравления към събралото се множество поднася кметът на Общината и изказа огромната си благодарност към благодетеля на квартала, основният дарител Славейко Георгиев Спиридонов. Уверява, че Общината ще  осигури средства за изграждането  на църквата, като моли местните жители да се включат  в голямото дело с дарения.  Водосвет на мястото на храма, за здравето на всички жители на квартала и гостите служи отец Николай Костадинов. Първата копка прави кметът инж. Иванов. Деца в национални носии даряват китка здравец на всички присъстващи. Сборна певческа група от НЧ и ПК изпълнява няколко народни песни. Има курбан, заслугата за който е на Милка Александрова, която дарява овца за празника и заедно с Христина Петкова го приготвят.
След много години се възобновява дейността на Църковното настоятелство. През 2016 година, НВП Врачанският митрополит Григорий назначава за негов председател - протойерей  Николай Петров. На Общо събрание на жителите от квартала се избират настоятелите: Славейко Г. Спиридонов, Даниела Ленинова Чобанова, Румяна Иванова Димитрова и Петър Григоров. ЦН открива дарителска сметка в „Булбанк” с цел набиране на средства за довършителните работи, обзавеждането и оборудването на храма.
Двигател и най-голям дарител отново е Славейко Спиридонов - осигурява 25 000 лв. за изографисването, дарява 5000 лв. за обзавеждането и още 5000 лв. за направата на беседка в двора.
Голям дарител е Йордан Димитров Христов. Роден и израсъл в Кулата, много добър иконописец. Освен, че част от  зографската му работа в храма е дарение, той изцяло проектира, изгражда и изографисва иконостаса. Реставрира владишкия трон, който е дарение от Илиян Нисторов, в качеството му на директор на ОП „Обредни дейности”- Враца.
Други големи дарители са:
  • Иван Петров Николов - издател, роден и израсъл в селото - дарява двете камбани,
кръст и църковните книги.
  • Ивайло Иванов Симеонов - каменоделец дарява престолния камък за олтара.
  • Калин Каменов - кмет на Община Враца - лично дарява два кръста - за владишкия
трон и за двери.
  • Куман Жеков – грънчар, изработва и дарява глинени плакети, да напомнят на
дарителите за откриването на църквата.
През 2018 година, по молба на ЦН, със съдействието на народния представител Петя Аврамова правителството на Бойко Борисов опуска 10 000 лв. за изграждането на олтара на храма.
От правоимащите жители на кв. Кулата, от ликвидирането на КЗС „Леденика” и ТКЗС „Дъбника” са дарени 3000 лв. за обзавеждане. В кутията за дарения с различни суми се включват почти всички местни жители и са събрани около 2 500 лв., които са внесени в дарителската сметка. След откриването на храма тази сметка е закрита от настоятелството.
            Православният храм „Свето Рождество Богородично” отваря двери на 01.09.2019 година. Тържеството е голямо и вълнуващо, миряните за първи път от основаването на село Кулата имат собствен дом. Негово Високопреосвещенство Врачанския Митрополит Григорий го открива и освещава. На 08.09.2019 година с курбан за здраве на всички жители се провежда първия храмов празник. От тогава  тази дата се отбелязва с честване всяка година.
 
Литература и други източници
1. ДА- Враца- ф. 394(Църковно настоятелство),оп.1,а.е. 1,2,3,4
2. Славейко Спиридонов - разкази за строежа на новата църква, Дарителство и снимки.
3. Даниела Чобанова- информация за ново църковно  настоятелство, строежа и дарителство за храм „Свето Рождество Богородично”.
 
 
 
 
                                      Просвета и образование
 
          Силата на един народ е в неговата духовност и книжнина. По време на Османското иго в страната ни  цари масова неграмотност. Така е, докато монахът от Хилендарския манастир - Паисий написва „История славянобългарска”. Велик е неговия призив към българския народ да се бори и запази своята идентичност. След това започна отварянето на килийните училища.
            За село Кулата има данни, че такова съществува от 1860 година, но как е работило и кои са били учителите, до кога е съществувало - не знаем Много по-късно, когато се прави проучване развитието на учебното дело в Оряховско(1830-1926) разбираме как са функционирали тези училища: „..Учениците носят дърва от домовете си. Условията в частните къщи са мизерни – през зимата, учебните стаи се проветряват през вратата, а лятото - през прозореца. Децата седят на трикраки столчета и пишат на дъсчици поставени на коленете им. Те сами поддържат и чистотата. Обучението е по килийната метода.”
          След Освобождението през1878 година излиза Правилник – Устав за народните училища, утвърден от княз Дондуков. Училищата се разделят на три степени - първоначални, средни - двукласни и главни - четирикласни. Първоначалното образование се провъзгласява за задължително още с Първия закон за просветата. През 1891 г. се приема Закон за народното просвещение. Усилията на Окръжния управител на Враца са насочени към  намиране на по-подготвени хора, които да се назначават за учители. А те е трябвало да могат да преподават по т.н. „звучна” метода, да познават правилата за работа в училището (отчети, списък на учениците, училищна библиотека, натоварване на учителите и директора и др.). Важен е още моралът на учителите, взаимоотношенията с родителите, разбирателството между учителите, добрата връзка с учениците. Проблемите от всякакъв характер се решават от Учителския съвет.
            Училище се отваря и в с. Кулата. Това става през учебната 1879/1880 год. То е първоначално и вероятно функционира до началото на войните. За съжаление информация за работата му не се намери.
 
 
Начално училище „Отец Паисий” с. Кулата
 
          В Летописната книга четем, че след войните училището е отворено на 15.ІХ.1922 г. Събитието е много тържествено. Присъстват първенците на селото и Негово Преосвещенство Врачанския Митрополит Паисий. Той въодушевено приема поканата да стане кръстник на училището и предлага то да се нарича: Първоначално училище „Отец Паисий”.
          Малко известен е фактът как израства дядо Паисий. В най-голяма степен това се дължи на Негово Високопреосвещенство Врачанския Митрополит Климент. Той се захваща с изучаване делото на дякон Левски. По този повод, на кон през планината отива в с. Свидня, Софийско, за да се срещне с все още живият секретар на местния революционен комитет. Преди селото, попада на момче - козарче, което се оказва син на този човек. С разрешение и благословията на родителите, Митрополитът взел детето със себе си. Започнал да се грижи за него. Изпратил го да учи  Богословие в Берлин, а след това пак там завършва право и архитектура. По-късно става Врачански Митрополит. Многократно, докато трае неговата служба във Враца, той посещава училището, помага на бедни ученици, закупува помагала и прави големи дарения за строежа на сградата и нейното поддържане по-късно.
          Тогава училището се е помещавало в къщата на баба Петра Цекова, като две от стаите са приспособени за тази цел. Едната - за І и ІІІ отделения, а другата за ІІ и ІV-то. Първите учители в него са Параскева Абгузова, Елена Стоева и Йорданка Пешева. В този състав те работят до 1927 година. Тогава настъпват промени. За главен учител е назначена Василка Стойчева. Към края на годината идват учителите - семейство Велеви. Освен, че провеждат учебните занятия в клас, те водят децата на излети в околностите на селото. Наред с това съществуват и нерешени проблеми – Библиотека все още няма, за нея само се говори; не са провеждани родителски срещи; училището е крайно нехигиенично; покъщнината в него е почти никаква. При завършване на учебната година, на 19 юни е проведено утро.
            По препоръка на врачанския училищен инспектор Борис Иванов, се правят малки подобрения, но в Инспектората-Враца се заговаря за затваряне на училището – не отговаря на минимума изисквания. То все още е в частната къща.
 
    (Да се снима от ДА-препоръки на инспектора –рък.стр.62,63)
 
Тогава селската управа обмисля въпросът за строеж на училищна сграда и през есента отпочва закупуването на материали. Това става с активното участие на населението. Със съдействието на Инспектората по просветата се изготвя проект и се определя терен – голям парцел в северната част на селото. И действително, строежът започва в ранната пролет на 1928 година.  За него не са осигурени всички необходими средства. Училищното настоятелство полага големи усилия за осигуряването на такива. Заедно с част от родителите, членовете му обикалят селото за събирането на продукти – боб, лук, орехи, яйца и др. и ги продават, а с парите подпомагат строежа. При провеждането на тези акции се води строга отчетност.
            Учебната 1928/29 година започва на 15.ІХ. в незавършената още сграда. Две стаи се оборудват що-годе за учебен процес. Отоплението се осигурява от кметството и родителите, като всяко дете през зимата, когато тръгне на училище носи и по едно дърво. Голяма бригада от родители се прави от 15 до 19 април 1929 година за оформянето на училищния двор.
          Новото училище е готово. То е светло и хигиенично. Предстои неговото обзавеждане. Учебната 1929/1930 година започва на 15.ІХ. и завършва на 1.VІ. Утрото се провежда тържествено на 8 юни. Издръжката се осигурява от държавата, но е недостатъчна. Затова училищното настоятелство отново търси средства- помощи от населението, вечеринки и томболи.
          Трябва да отбележим, че никога училището не е страдало от липса на учители. Когато някой напусне, идва друг. Голямо събитие за училището е назначаването за учител на Георги Атанасов Тодоров. Това става на 27 април 1931 година. Той става много полезен, както за училището, така за читалището и за останалите институции в селото – има завидна обща култура, притежава добра педагогическа подготовка, умее да организира хората и не на последно място познава начина на живот в Кулата, защото е от съседното село Нефела. Освен това не пътува, а се установява в селото и по-късно изгражда  собствена къща – близо до училището.
          През учебната 1931/32 година, учители са: Георги Атанасов и Екатерина Велева. Значително се подобрява учебния процес. Въвеждат се извънучилищни занимания. Децата все по-често посещават Враца – поднасят цветя на паметника на Христо Ботев и два пъти са водени на кино. Въвеждат се и нови форми на трудова дейност. Учениците се освобождават от училище от 29.ІХ. до 2.Х. за бране на царевица, а на 16.ІV. засаждат 35 дръвчета в училищния двор. Следващата учебна година, като учителка постъпва госпожица Райна Николова и се набавят училищни помагала по отечествено знание.
          Учебните години се откриват тържествено – с водосвет, програми от учениците, реч на кмета, участие на родители. През 1934 година, Министерството на просвещението дарява на училището 10 000 лв. за довършителни работи и двуместни чинове за двете учебни стаи. Митрополит Паисий дарява 1000 лв. за помагала и 500 лв. за украса, а Училищното настоятелство подарява ва картината „България”.
          На 2.ХІІ.1936 г. се открива Ученическа трапезария за закуска на всички ученици.  Трапезарията е работила до 1.ІІІ.1937 г. Изразходвани са 3500 лв. Средствата са събрани, както следва: 500 лв. от Врачанската Митрополия, 400 лв. от коледуване на  младежите и вечеринки, 800 лв. помощ от селото и 1800 лв. от Съюза за закрила на децата.
През учебната 1940/41 година, работата на училището е прекъсната за 17 дни – сградата се заема от военните власти от 22.ХІ до 10.ХІІ.  Тази учебна година, всички деца са инжектирани от дифтерия и тифус. На 22.V.1942 г.,  дядо Паисий дарява 9 500 лв., с която сума се закупува радиоапарат за училището.
          Учебната 1943/44 година започва редовно – на 15 .ІХ. Тя продължава до 17.І.1944 год. и е прекъсната, заради войната. Няма учебни занимания. С учениците до м. юни се занимават доброволно евакуираните в Кулата учители – Иван и Ценка Николови и Георги Димитров. Учители и през следващата година са Георги Тодоров и Мара Андреева. По това време цялото население в т.ч. и учениците са ваксинирани срещу коремен тиф.
И след Девети септември, учебните години започват на 15 септември и завършват през м. юни с утра.  През учебната 1946/47 година, учителката Андреева се разболява тежко и на нейно място постъпва Параскева Йотова Цветкова.
От учебната 1951/52, включително и 1956/57 година, началото на учебните занятия е 1 септември. Междувременно, Йотова излиза в отпуск по майчинство и на нейно място е назначена Еленка Лефтерова от с. Кулата. В края на учебната 1955/56 година се пенсионира дългогодишния директор и учител  Георги Атанасов Тодоров или Георги Даскала, както свойски го наричат куленчане. Директор става Еленка Лефтерова.
Тържествено се приемат първокласниците за учебната 1956/1957 година. Учители са Еленка Лефтерова и Костадина Данчева. Към училището  през лятото на същата година /на 19 юни/  се  открива двумесечна Лятна детска градина. Това се прави и през следващите две лета.
Отново на 15 септември започва 1957/1958  учебна година. Учителките са същите. Децата от циганското малцинство да подпомогнати от Градския народен съвет – Враца. Няма отсъстващи ученици. Училищният двор изглежда много добре. Поддържа се с труда на ученици и родители. Обособено е опитно поле, направена е и цветна градина. С всички задачи децата се справят много добре.
През учебната 1958/59 година настъпват значителни промени в дейността на първоначалното училище. Учителите вече са четирима – Костадина Занчева, Борис Богданов, Цветана Минева и Еленка Лефтерова-учител и директор. Премахват се слетите класове, защото се увеличава броят на децата – учениците от началния курс на Прогимназията в Нефела се насочват към началното училище в Кулата, което преминава на две смени. Родителите им не са много съгласни, но в крайна сметка приемат. И така, училището в Нефела остава само прогимназия, но за децата от двете села. Тук ще добавим, че в началото, децата ходят пеш от едното село до другото, след това се появява „Лондото” /нещо като закрита конска каруца/ и накрая автобусните превози.
           Щатът на списъчния състав в училището е увеличен и вече има двама души помощен персонал. Училището и дворът са чисти и приветливи. В същото време, по главната улица на Кулата са засадени много дръвчета и в селото вече има построени много нови къщи.  През 1961/62  учебна година І клас се води от Еленка Лефтерова, ІІ – от Цветана Митева, ІІІ -  от Борис Богданов и ІV – от Костадина Данчева. Всички деца завършват годината успешно. През същата година е направена ограда на лицевата страна на двора с циментови колове и телена мрежа, поставена е водна помпа, изградени са нови тоалетни. Следващата година под ръководството на новия директор на училището Борис Богданов, се огражда целия двор. Напуска учителката Цветана Митева и на нейно място е назначена Мария Иванова Лазарова. Учениците са 80 на брой, като 73 завършват успешно, 5 остават на поправителен изпит и 2 остават в същия клас. Общият успех за училището е Добър 4,36. Трябва да добавим, че в училището децата имат свой зоокът и сами се грижат за животните.
Есента се закупуват 3000 бр. тухли за пристройка към училището. Изграждането започва през пролетта на 1963 година. Тогава напускат учителките Еленка Лефтерова и Костадина Данчева. Идват  Васил Димитров Заковски и Вера Тодорова Симеонова. ДЗС –Враца организира превоз на учениците Кулата – Нефела и обратно. В помощ на учебния процес е закупен магнетофон. През 1965 година, Пионерската дружина „Вела Пеева” е класирана на І място във Враца за събирането на средства за изграждане на парахода „Радецки” – наградата е фанфар и физкултурни пособия. Учениците от ІІІ и ІV клас участват в Окръжната олимпиада по математика. Има промяна в учителския състав. Напуска Васил Заковски и постъпват Венета Иванова Тошева и Стефан Иванов Стоянов.
          През 1966 година е подменена дограмата на училището и то е основно ремонтирано. Закупуват се: голям шкаф за училищната библиотека, релефни карти на планините Рила и Родопи и диафилми. Трябва да отбележим, че  повече от десет години - до 1982 г., учителският колектив запазва своя състав, като учителите изпълняват и други дейности: Борис Богданов – директор и учител, Мария Лазарова – профпредседател и нещатен дружинен ръководител, Венета Тошева – музикален ръководител, Параскева Иванова Кацарска и Седефка Тронкова. Целият колектив на училището през 1972 година организира и тържествено отбелязва полувековния юбилей – 50 години Начално училище „Отец Паисий” –Кулата.
          Съгласно новата програма за ЕСПУ, през 1976/77 година, ІV клас преминава към прогимназията в с. Нефела. Напуска учителката Седефка Тронкова. Тук е мястото да кажем с какви проблеми се е занимавал Педагогическия съвет през годините. Какво четем в протоколите от заседанията:
 
          (снимане документи от ДА-протоколи №18,37,2)
 
          Важна роля за дейността на училището има бюджетът. Средствата в него се разпределят за педагогически и учебно-помощни разходи. Така например, от Общинския народен съвет, отдел ”Просвета”, през 1979 година са заделени средства за: заплати 13 501 лв.  и 4 050 лв. за осигурителни вноски и са заложени 5 щатни бройки; канцеларски и стопански разходи – 2 160 лв.; командировки – 200 лв.; учебно – помощни разходи -1000 лв.;  за облекло – 300 лв. и други – 300 лв. Общо 21 511 лв. Средствата са усвоени по предназначение. В документите на училището откриваме и книгата за дарения, заведена през 1971 година. Там има следните вписвания: от „Полипринт” Враца – 200 броя тетрадки и албум за учениците; пособия за рисуване,  развлекателни игри и учебни помагала от Славейко Спиридонов.
          Преди да продължим нататък, нека да разкажем за празниците в училище. Децата участват и се радват на: „Празника на буквите”; посрещането на първата пролет: състезанията и програмите, изнасяни пред родителите и съселяните; посещенията по различни поводи на гр. Враца и още много други. Най-въодушевено е честването на празника 24 май. Предния ден ,децата събират цветя – люляк и божури. Вият венци. Украсяват училището отвън и отвътре. А на самия ден -  пременени, с цветя в ръцете, под строй заедно с учителите, вървят по улиците на селото и пеят „Върви народе възродени” и песните на Чинтулов. Така стигат до къщата на даскал Пенчо Мирин в центъра, където ги чакат родителите, бабите, роднините, съседите. Артистите се качват по каменните стълби на ниския язлък, накичен с цветя, застават пред портретите на двамата братя Кирил и Методий и започват да пеят и декламират, а публиката строена отсреща,  бурно аплодира изпълнителите. Учениците се представят много добре всяка година и с нетърпение чакат този празник.
          Училището е водоснабдено през 1981 година. До тогава е ползвана водната помпа.
През учебната 1982/83 година обучението и възпитанието се води от следните учители: полудневна група (ПДГ) – Параскев Стефанов, І клас – Борис Богданов и Венета Тошева, ІІ клас – Мария Лазарова, ІІІ клас – Иванка Попова. Същата година, директорът Борис Богданов се пенсионира. Заместен е от Герго Петров Христов – дългогодишен учител в с. Лиляче. Учебният процес през 1984/85 година започва при целодневна организация на обучение за първи и втори клас, а трети  - на полудневно обучение. Първи клас се води от Мария Лазарова, втори – от Георги Петров, трети – от Венета Тошева. По различни причини напускат  част от учителите, затова през 1985/86 година учителският колектив е основно подменен. Назначени са млади учители: Златка Николова, Данкова и Спасова. За най – нуждаещите се ученици е организирано столово хранене. През 1986/1987 година ПДГ преминава от училището към ЦДГ.
          Учебната 1987/88 година е открита тържествено. Новоназначени са учителките Даринка Колева и Виолета Найденова. Годината е пълноценна и успешна. Лятото се прави основен ремонт на сградата. Следващите години протичат нормално. Има известна промяна в състава на учителите. До закриването на училището те са следните: Мирослава Георгиева, Златка Цветкова, Галина Антова, Венета Донкова, Иван Герасимов, Ирена Каменова, Емилия Доневска, Даринка Колева, Билянка Евстатиева и Нина Цолова. Обучението се извършва на две смени. Срещат се известни затруднения при първокласниците по български език, поради което се налага допълнително обучение на определени ученици. В следващите години, броят на учениците постепенно намалява, въвеждат се и делегираните бюджети в училищата.
          От наблюденията и анализите, които извършва през годините Регионалният инспекторат по образованието Враца, стига до констатацията, че Началното училище в кв. Кулата има намален брой ученици и финансовото обезпечение на учебния процес е силно затруднено. Ето защо, Общинският съвет - Враца предлага на МОН, училището в кв. Кулата да бъде закрито, считано от 1 юли 2008 година.
 
            (Да се снимат от ДА –заповед №РД-06-261 на Регионален инспекторат
                                                            -констативен Протокол 186        - „ –
                                                            -Заповед №898 на Община Враца
                                                            -Заповед №РД-14-181 на МОН
 
          Тъжно. След 86 години, престава да бие училищния звънец. Секва детската гълчава. Няма ги тържествата. А сградата, построена от предците,  дълги години средище на образованието, църковната и читалищна дейност, се руши.
 
 
 
Целодневна детска градина „Детелина” с. Кулата
 
          Историята на детските градини започва през далечната 1958 година, когато към Началното училище „Отец Паисий” се организира двумесечна Лятна градина. За историята и организацията на предучилищното възпитание в Кулата разказва Румяна Иванова Димитрова - дългогодишен директор на ЦДГ№8:
 
                                                                        „Като първо звено на образователната
Снимка                                                                     система, детската градина е призвана да възпитава и осигурява успешно включване на децата в училищното обучение.
За да отговори на тези изисквания, през 1958 г. в училището се открива лятна детска
градина с учителка Йоана Димитрова. Следващото лято учителка е Параскева
Йорданова – и двете учителки пътуват от Враца. Приемат се деца на работещи родители,
Като издръжката изцяло  се поема от бившето ТКЗС и ГНС-Враца.
            Целодневната детска градина №8 има дълга история. Тя започва на 01.09.1960 година, когато ръководството на ДЗС „Хр. Ботев”-Враца вижда необходимостта от детска градина, в която да се отглеждат и възпитават децата на техните работници. Осигурена е сграда в местността ”Разсадника” и след ремонт, на 28.10.1960 год., сред много зеленина е открита ЦДГ №8 за 26 деца – на издръжка на ГНС. Директор е Теменужка Могилска и учителка Йоана Димитрова и трима човека помощен персонал. Тя работи съгласно изискванията ,посочени в „Ръководство за възпитателна работа в ДГ” от 1961 год., издадено от Министерството на просветата и културата, отдел Предучилищно възпитание.
          Децата в началото се превозват с лондо, теглено от два коня. а след това с автобус на ДЗС. Десет години ДГ работи в тази сграда, но децата се увеличават и това довежда  до необходимостта от сграда с повече и по-големи помещения. Такава е намерена в с. Кулата –собственост на ДЗС, в която са се помещавали канцелариите и столът за хранене на работниците. Преди това същата е била Консервна работилница, собственост на Потребителната кооперация в селото. След реконструкция и извършен ремонт с помощта на родители, общественост и средства от ГНС ДГ е преместена от „Разсадника” на 21.10.1970 год. Голяма заслуга за ремонтните работи има Антон Григоров - жител на Кулата.
          Приети са 30 деца на възраст от 3 до 7 години в една смесена група. Директор на ДГ става Цонка Димитрова – Миланези и учителка Иванка Маринова Стойкова и четирима души помощен персонал. Градината работи целодневно на шестдневна работна седмица. За подобряване методическата работа, МНП през 1970 година издава „Насоки за повишаване ефективността на обучението в Детската градина”. Научни работници и експерти от НММО „Тодор Самодумов” и МНП, с участието на  СУ ЦИУУ и ИДУ – София, директорки и учителки на детски градини от страната разработват „Програма за възпитателната работа в ДГ”, която излиза през 1980 година. Тази програма става задължителен ръководен документ в работата на всяка детска учителка, като това не изключва творческото прилагане на задачите.
Същата година, в ЦДГ №8 се извършва реконструкция на двора с оглед новите изисквания за възпитание и обучение на децата. Обособени са две детски площадки с пясъчници, катерушки, въртележки, пързалка, зелени площи, цветни лехи и много дървета. Дворът става едно привлекателно и уютно място за игра на децата, съобразно новите изисквания на Програмата.
          През 1976 г. напуска учителката Иванка Стойкова и на нейно място е назначена Даниела Нейчева, която работи до 1981 година. Замества я Антоанета Ташева, а през 1977-1978 год. музикален ръководител е Дарина Цветкова. Директорката Цонка Димитрова-Миланези се пенсионира през 1982 год. Организирана е хубава музикална програма от децата, родителите и персонала за нейното изпращане. Същата година, през м. ноември за директор с група е назначена Румяна Иванова Димитрова, която е местна и приема с желание работата. Същия месец, се прави частичен ремонт на сградата с помощта на персонала, който също е местен. Пътуваща е само учителката Антоанета Ташева.  През 1985 година, по предложение на директорката ГНС отпуска средства за реконструкция на детската градина, като съществуващия до тогава киносалон към сградата се преустроява в помещение за още една група. Така, през 1987 година предучилищната група от НУ „Отец Паисий” се мести в ЦДГ и става целодневна. ДГ вече работи с една смесена и една подготвителна групи. Педагогическият персонал се увеличава на четирима души: Румяна Иванова, А. Ташева, И. Лалова и Лили Михайлова. Помощният персонал също се увеличи на четирима. Децата в двете групи станаха 50, приехме и деца от с. Нефела. Условията в градината бяха много добри.
Следващата година в ДГ се проведоха открити конструктивни игри, посетени от инспектора по предучилищно възпитание Гинка Червеняшка. Много добра работа по отглеждането и възпитанието на децата вършеше и помощния персонал. Децата посещаваха с удоволствие градината. Тежко преживяме смъртта на Лили Михайлова, която беше заместена от детската учителка Дочка Тончева. Работата на целия колектив продължи да бъде насочена към създаване на благоприятна и уютна обстановка за децата. Три години - от 1994 до 1997 работихме по две програми. Едната на Елена Русинова и колектив и другата на к.п.н Надежда Витанова, като ползвахме учебните помагала на изд. „Просвета”. Учебните помагала се закупуваха от родителите, а за подготвителната група - от ГНС.
През 1997 година се извърши съкращение на персонала с 10 на сто. При нас бяха съкратени: учителката Иванюша Лалова и чистачката Еленка Иванова. Подготвителната за училище група стана полудневна с учителка Антоанета Ташева. До 2000-та година имахме две групи –полудневна и целодневна. Последва ново съкращение. В Община Враца бяха закрити всички полудневни групи, в т.ч. и Кулата. Съкратена бе Антоанета Ташева. ЦДГ продължава да работи с една смесена целодневна група;  двама души педагогически персонал – Румяна Иванова, директор с група и учителката Тончева и двама  помощен персонал- Тодорка Георгиева - домакин и помощник възпитател и Еленка Иванова – готвач и чистач. Групата беше от 30 деца от 3 до 7 години с музикален ръководител Емил Петров до 2000 г., а след това Даниела Владимирова.
Спонсори на ЦДГ през годините от 1997 до 2006 са: Дружество „България”, Марийка Нинова, „Тролейбусни превози” ЕООД, ЕТ „Славейко Спиридонов”, ЕТ „Дейвид”, ИК „Дамян Яков”, Мариана Леонардова – учителка и много родители на деца.
През 2005 година, две наши деца участваха в Международната  детска асамблея „Знаме на мира”, проведена във Враца и получиха грамоти за участие с рисунка и песен. Същата година други две деца  взеха участие във Втория Областния преглед на вокалните състави и индивидуалните изпълнители и също получиха грамота.
През 2007 година бях номинирана за Директор на годината в Община Враца за постигнати  високи успехи в учебно-възпитателната работа. Наградата беше грамота и картина, която ми подари Кмета инж. Воислав Бубев. Тази награда приех не само, като признание за мен, а и като постижение на целия колектив в работата с децата и родителите. През 2008 година се извърши обединение. ДГ от селата на Община Враца и  тези от кварталите Кулата и Бистрец се преобразуваха, като филиали на големите градини в града. ЦДГ №8 – кв. Кулата такъв на ЦДГ „Българче”  гр. Враца с директор Калина Дуранкиева.  Аз станах старши учител във филиал Кулата и като такава работих до пенсионирането си през 2015 година. През тези години /2008-2015/ работихме по няколко проекта, свързани с приобщаването и интегрирането на ромските деца и родители.  За популяризиране дейността на детската градина, всяка година организирахме празници по различни поводи, на които канехме представители на училището, спонсорите, общественици и родители. Детската градина през всичките тези години участваше активно в организираните в квартала мероприятия.”
С  Решение на Общински съвет Враца, считано от 01.01.2022 г., децата навършили четири години подлежат на задължително предучилищно възпитание.
Сега във филиала на ЦДГ „Българче”- кв. Кулата има една разно възрастова група от 3 до 6 години, в която се обучават 34деца.
 
Литература и други източници
1. ДА – Враца ф.349 К, оп.1, а.е.1,2,3,4
2. ДА –Враца, ф.1021, Опис 1, а. е. 1,2,3,4.....112, Опис 2, а. е. 1,2.....6,
            Опис 3, а.е.1,2,3,7,8,9,10
3. Летописна книга на Куленско първоначално училище (1924/25 – 1980/81 учебни години)
4. Летописна книга на ЦДГ (1960 -1996 година)
5. Галина Венчева Георгиева (внучка на Георги Даскала и Лефтер Лефтеров) – спомени и снимки
6. Румяна Иванова - спомени и снимки
7. Марийка Йотова - спомени и снимки
8. Дадени снимки от: Пенка Величкова, Иванка Рангелова и Анета Петрова

 

Информатори / Автори
Ивана Захариева / Картал Кулата гр. Враца - Минало и настояще, 2024
Споделяне

Истории от Враца

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa