Сватба

 Сгодяване

 Когато момък и мома се харесват и искат да се оженят, съобщават това на родителите си, които съответно, ако харесат момчето и момичето, определят някоя вечер за годеж. Родителите на момъка, заедно с още няколко близки и роднини отиват на годеж на момата. Там биват посрещнати любезно от родителите на момата, ако са съгласни да я дадат, и нелюбезно, ако не са съгласни. При взаимно съгласие вечерта родителите питат поотделно момата и момъка “обичат” ли да се съберат. При положителен отговор родителите на момата правят трапеза, на която родителите на момчето слагат подаръци в знак на доверие. Момъкът и момата си разменят подаръци за вярност.

Извеждането на момата от дома на родителите и́ може да стане още същата вечер или след няколко дни. Това става като момъкът, баща му и майка му, заедно с роднини, с бардета и с гайда и тупан отиват в дома на момата. След благословии от двете страни, момата целува ръка на бащата и майката – бъдещите тъст и тъща и на момковите “пратеници”, а момъкът на майката и бащата на момата. След угощението извеждат момата от дома и́. В този момент става раздялата на момата с баща и майка, роднини и дружки. Последните запяват: “Мома се с майка разделя. Прощавай, майко, прощавай, до днеска бех при вас, от днеска се разделям с вас”. Раздялата е доста трогателна  – плаче момата, плачат и родителите, особено когато момата отива в друго село, далеч от близки и дом.

Когато пристигнат у дома на годеника, дворът вече е пълен с хора – роднини, близки, комшии. На вратата са застанали майката и бащата на момчето. Майката хвърля жито, плиска вода, преди да влезе годеницата вътре, намазва вратата от горе до долу с мед и масло, та животът на младите да е сладък като мед и масло и да им върви като по вода. Годениците целуват ръце на майката и бащата, които ги благославят: “Да сте здрави като белите стаги́, да се обичате като ле́бо и солта, да остареете като старите пла́нини, да побелеете като белите снегове, от небето да ви тече, от земята да ви расте, сега двама, нагоди́н трима.”

 

Принасяне на даровете

В миналото поради бедността на населението даровете бяха оскъдни – само няколко ризи, които ще се раздадат на най-близки, а останалото – кърпи, чорапи, някой пешкир, платно за женски ръкави  по един, два козяка и една-две черги – всичко домашно изработено. Бабата (тъщата) напълва “цади́лник” с дарове, като оставя да се вижда отвън кърпа, пешкир, чорапи, платно. Младоженякът нарамва този чувал на тояга. Преди да прекрачи прага, за да изнесе чувала, баба му се увисва отзад на тоягата да покаже, че са тежки даровете и да провери силата на “зекьо” си. Той преди да напусне къщата, скъсва пазвата на баба си и пуска в нея пари. Другите дарове се носят от придружвачите.

 

 

Сватби

В деня преди сватбата роднини, близки, приятели правят така наречения “пронос” – принасят в дома на младоженците от всички видове продукти, необходими за приготвяне на ястия за угощението. В този ден се заемат от комшиите и близките прибори за хранене – лажици, паници, ко́тли, тенджари, бардета, ба́клици, както и сении, столове  и в по-ново време маси, вилици, чинии, чаши и др.

В деня на сватбата се построява в дома на младоженеца голяма трапеза от дълги, ниски и незастлани сении, покрай тях са подпрени дълги дъски, застлани с черги и козяци за сядане. При лошо време трапезата се прави вътре в дома или под дивана, сайвант, където е възможно.

Сватбите някога се правеха зимно време. В уречения, винаги неделен ден, рано сутринта приготовляват невестата, като я обличат в ново невестино облекло, състоящо се от дълга риза, в долния край и ръкавите обвезани с “по́ли” – дантели, сукмань без ръкави от домашен вълнен плат, на който пазвата е обвезана с един, два или три цветни ширита; малко елече без ръкави до кръста, пазвата му обвезана с цветни ширити и плиса (кадифе). Когато е много студено, невестата облича “дрешле́” – то е нещо като сако от купе́шки плат, огърльето и реверите са обшити с кожички от диво животно. Тези невести, които нямат такова “дрешле́”, в студено време се обличат с дреха, подобна на дрешле́, но ушита от черен домашен плат. Отпред са запасани с везана престилка.

Косата на невестата се сресва добре, като отпред, над слепоочието са оставени кичури, навити на “скалу́фе” (масури). Отзад косата е сплетена на няколко тънки “плету́шки”, накичени с цветни панделки. Някои моми преди женитбата си приготвят “коса́тник” – това е специална булчинска перука, слага се върху косата на невястата. Той се състои от венец сплетена коса, на който се завързани много отделни плетушки, нанизани със сребърни пари, обградени с цветни ленти. По-после купуваха бяло венче́, което невястата слагаше на главата си като диадема. Краката на невястата са обути във високи вълнени чорапи обвезани с разноцветни ситни маниста – през лятото, а през зимата невястата е обута с къси бели навуща до над глезените в свински опинки, превързани с бели вълнени върви, наречени “вия́нки”. В по-ново време на невястата купуваха опинки от говежда или биволска кожа, а след това вече започнаха да купуват и цели или половинки “че́ели” (чехли).

Младоженякът се облича с риза с шарено огъ́рлье, обува бели беневреци, навива бял или червен пояс и облича “каса́че”. При голям студ облича “ентери́я”. Краката му са обути в нови свински опи́нки, високи до коленете бели наву́ща, завързани с черни върви На главата носи нова ка́па от недобре ощавена овча кожа, затъкната с китка – “варако́сан” чемшир. В по-ново време се обува с биволски опинки, с чорапи и върху тях с наву́ща, а след това вече и с цели, груби обуща, пак с беневреци, риза с пошивана пазва и огъ́рлье, с широк червен пояс, “джамдан и ентерия, с по-калапли́я ка́па и с цвекье на ка́пата и от левата страна на джамадано́.

След като се облекат и нагиздят, младоженците, придружени от кръстника, старокьята, де́верите и роднините, с гайда и тупа́н , а в по-ново време с музика, се отправят за църквата.

Тук попът посреща младоженците на вратата на църквата, благославя ги и ги въвежда вътре. В средата е поставена маса. Младоженците вървят подир свещеника, спират се четири пъти на четирите страни, като кръстникът разменя венците, сложени от свещеника върху главите им. Венците са направени от метални ленти във вид на корона с кръстчета. През време на венчавката свещеникът и кръстникът до три пъти дават на младоженците хляб, натопен с мед, та да им е сладък животът. Накрая свещеникът разменя и слага пръстените на младоженците. На излизане от черквата  постилат през младоженците кърпа. Вярването е, че който от младоженците пръв стъпи на кърпата, той ще командва в къщи. Те излизат от черквата с две запалени големи свещи, които носят до вкъщи – по целия път им свири гайда, тупа им тупан или свири музика. Кръстницата на излизане от черквата хвърля жито върху присъстващите.

 

Довеждане на кръстника

Кръстникът (кумът) на младоженците е най-главната личност на сватбата. Когато вече трапезата е готова, роднини и няколко момичета отиват с музика да го вземат от дома му и да го доведат на трапезата. Начело върви музиката, след нея пеят и играят момичетата и предвождат кръстника. Като изминат известно разстояние – на 2 - 3 места спират, дават стол на кръстника, той сяда и момите запяват: “Дигай се, дигай, младо кръстниче, да та водим на трапезата”. Като пристигнат на трапезата, той сяда на определеното му най-челно място. Младоженецът и невястата правят пред него дълбоки поклони и целуват ръка. Освен кръстника има и втори по значение в сватбения обряд - това е така нареченият “старо́кьа”. Обикновено това е по-стар брат, чичо или вуйчо на младоженците. И него довеждат от дома му с музика и песни, както и кръстника, като момите пеят: “Дигай се, дигай, старо́кьо, да та водим на трапезата”. Старокьата сяда до кръстника. Родата на невястата се наричат момини и също се посрещат с музика.

Като започне гощавката, младоженците обикалят трапезата, спират се при всеки седнал, целуват му ръка, подават бардета с ракия, окичени с чемшир.

На гощавката най-напред слагат кисело зеле за мезе на ракия, а през друг сезон – салата, след това в “ка́лени” паници насипват топла чорба от месо и картофи и гозба от зеле или зрял боб.

Всеки от насядалите на трапезата носи пиене в бардета – ракия, в ба́клици – вино, канят се един друг или обхождат както младоженците цялата трапеза, като мъжете поднасят пиенето, а жените подават обикновено парчета баница. По време на угощението изнасят невестините дарове, като дружките и́ пеят. Тя, заедно с майка си и няколко роднински жени даряват (– всеки според роднинството и заслугите. Най-напред и с най-много дар невястата дарява младоженеца, кръстника, старокьата, свекъра и свекървата – обикновено с риза, чорапи, пешкир, възглавница, кърпа, коланче, наречено “подвръ́зка”, особена изработка и др. Преди да “метне” дара на дясното рамо, невястата целува ръка на дарувания, който благославя, дава своя подарък или пари, при което невястата пак целува ръка. През това време, докато даряват, “младоженяко” стои прав зад кръстнико и държи “уру́глицата” (хоругва), изправена над него. Докато даряват кръстника от трапезата, викат “И-и-и-ху”. Докато трае раздаването на даровете, музиката обикаля бавно и свири непрекъснато. Невястата дарява и музикантите, като завързва кърпа на инструментите им.

Уру́глицата представлява пешкир, закрепен на прът като знаме, като на върха на пръта е вързана китка от чемшир, обикновено варакосан. Уру́глицата се носи от младоженеца, от шафера и от водещия хорото.

След гощавката сении́те се раздигат, дворът се освобождава и се започват хора́та, които продължават до привечер. Невястата и майка й обхождат още веднъж хората и даряват тези, които по една или друга причина не са дарявани. Младоженците се придружават през целия ден от момче и момиче, наречени “де́вери” – това се шаферите.

Привечер водят невястата със свирни на реката за вода с кобилица и бели котли, които до реката носи деверът, а пълни ги връща невястата. След като ги налее невястата, на рамото и́ ги вдига кръстникът. Пред къщи момче и момиче напиват водата – от предния котел – момчето, от задния – момичето. Това се прави, за да им са “ме́шани” децата. В този момент дружките и́ пеят: “Свидно ли ти е, моме, за момуването, свидно ли ти е за росна китка?” В двора и́ помагат да свали котлите, които обръща с крак, като през това време всички викат няколко пъти: ”И-и-и ху-хуу”.

Преди настъпването на брачната нощ по-веща жена учи младоженците как да постъпят по време на първото сношение и следи след брачната нощ дали има кръв на ризата на невястата.

Когато невястата е излязла “добре”, т. е. честна, оповестяват това с гърмежи от пушки и пищови, варакосват бардето, закичват го с варакосан чемшир и варакосват челото и обущата на невястата, след което група роднини с бардета и баклици, окичени с чемшир, организират свирджиите и с викове и ръченици отиват при родителите на невястата, като носят “блага ракия” и брачната риза на невястата. До това време родителите и́ със свито сърце очакват да видят ризата. След това посрещат радостно и черпят.

Ако ли пък невястата не е излязла “добре”, не слагат никъде варак, а бардето и́ запушват с обгорела какалашка.

На другия ден, обикновено понеделник, родителите, роднини и близки, заедно с “младоже́няко”, придружени от музиката, отиват в дома на невестините родители на “по́вратки”.

Като наближи дома си, невястата избързва, отива при майка си, която я чака на вратата с яйце в ръка, което пуска през пазвата на невястата, то пада на земята и се счупва, а майката го досмачква с крак – това се прави, за да се раждат лесно децата. Ако не е имало годеж и невястата не е извеждана, се прави същата процедура при посрещането.

На по́вратките също слагат трапеза – ядене, пиене, свирни, веселба и даряване на недарените от предния ден.

Когато се разотиват, някой от роднините на младоженеца гледа да задигне нещо, което ще остави в дома на младоженците.

На третия ден – на “мали по́вратки” – младоженците с някои по-близки роднини отиват на гости у родителите на невястата на качамак, който го прави “зе́кьо” (зетят) на огнището. Като си тръгнат, майката на невястата ́ забожда нова хурка с къделя и вретено, благославя я и всички се отправят за дома на младоженеца, където продължават веселбата и приключват сватбата.

След сватбата родителите на невястата подаряват на младоженците домашни животни – по 2 - 3 ягнета, овце, крава или теле, ярета, коза и др. Това се нарича “преки́я, (прики́я)”.

Когато невестата ще помете къщата за пръв път, свекървата и дава да дъвче хляб, та да не се гнуси, когато е “трудна”( бременна).

 

Опрощаване на невястата

Невестите се опрощават на Тодоровден. Отиват на черква – там се подреждат по старшинство на женитбата, целуват ръка на свещеника, на кръстника си и на всички присъстващи и чак тогава си свалят джубетата, с които непрекъснато от сватбата са облечени; краката им са също обути непрекъснато. Това се прави, за да не я види свекърът необлечена и боса.

Невястата не проговаря на кръстника, докато той не я “опро́сти”. Тя държи в ръката си “режень”, а той чаша с вино. Подава и́ веднъж чашата с виното с думите: “На ти, невесто, опро́стена чаша” – тя отпива, но не проговаря; подава и́ втори път със същите думи и тя пак отпива, без да проговори; на третата чаша при предаването кръстникът казва: “На ти, невесто, опро́стена чаша, да ти е про́сто!”. Тогава тя взема чашата, отпива от нея и проговаря.