Ари́зване
Когато в някое семейство децата умират – не траят, родителите взимат последното родено живо дете, увиват го добре според сезона, оставят го край пътя много рано сутринта и се скриват, като наблюдават кой пръв ще мине и ще намери детето. Който пръв го намери, му го “ари́зват”, та дано излезе късметлия, за да траят децата. Такова дете обикновено кръщават Найден. Кръстник става този, който го е намерил. Други аризват децата си на манастира – на Бога, та да ги пази и закриля и да не мрат. Всяка година в деня на “ари́зването” колят курбан, месят колаци и ходят на черква.
Побратими
Когато някой спаси някого от смърт при произшествие, то той става побратим на спасения.
Обро́ци
Оброците са места, на които се извършва останалият от езическо време обряд – жертвоприношение, курба́н.
За курбан се избира мъжко животно, обикновено овен, който се принася жертва на Бога, за да се омилостиви и пази населението, добитъка и името от болести и природни бедствия – наводнения, градушки, пожари и др.
За оброчище са избирани по-ли́чави места – издигнати и удобни за събиране на много хора на едно място и за извършване на жертвоприношението. Такива оброци има на няколко места в село. На запад, на височината в местността Кръ́сто – празнува се на Възнесение Господне – Спасовден, през м. май; в местността Калу́герово – празнува се на св. Дух (св. Троица) през м. юни; на юг – над старото черквище Печена Църква на височината, наречена също Кръсто – празнува се на Проко́пе през м. юли; на изток, на височината Дървото се празнува на Илинден през месец юли; в местността Ко́шарен, далече от селото, поддържан от кошарджите – не просъществува дълго, празнуваше се на Константин и Елена през м. май.
На всяко оброчище има поставен кръст, издялан от “биго́р”. За всяко оброчище се грижи отделна махала от селото. Всяка година се определя кой ще даде даром овен за оброка. В деня, в който е определен оброкът, рано сутринта докарват овена на оброчището. Няколко мъже го заколват, одират, нарязват на парчета и го слагат в големи котли да ври. През това време няколко души ходят из махалата и събират сол, пипер, магданоз, яйца и др. необходими продукти за курбан чорбата.
За оброка жените месят чист хляб – кола́к, правят пържени и варени яйца, сирене, извара, мед. Всичко това връзват в чисти бели кърпи бохчи́, носят на оброка, наслагват всичко върху месали на земята в кръг. Всеки мъж носи малко бяло бакърено котле, които наслагват на земята едно до друго. Всички хора, дошли на оброка, се събират при кръста, свещеникът чете молитва, ръси по челата хората със светена вода и босилек, целуват кръста и ръката му. Ръсените богомолци хвърлят в котлето със светената вода монети. След тази церемония, когато вече оброшката чорба е готова, свещеникът прекажда и нея, благославя я и отива при наслаганите на земята кола́ки и др., ръси ги със светена вода, ка́ди ги с кадилницата, благославя и реже порязаници и взема от всичко, наслагано на трапезата. Мъжете донасят големите котли с чорбата и започват разливането й по малките котлета, като един от тях показва с дълга пръчка къде да се сипе, за да бъде на всички по равно. Всички ядат от донесеното от жените, след което церемонията завършва. Чорбата в котлетата и останалото ядене се взема и отнася вкъщи.
През лятото, когато дълго време не е валяло дъжд и настане суша, се определя един неделен ден, в който населението начело с попа отиват на избрано оброчище и там правят молебен за дъжд.
Също така след оброка на св. Троица в Калу́герово през седмицата, наречена Русаля, из селото ходят така наречените русалии, които са облечени в дълги бели ризи, най-различно окичени и с тояги в ръце пеят и изпълняват някакви танци. Русали́ите играят по време на суша за дъжд. Също за дъжд се облича младо момиче в бяла риза, цялото окичено с клончета зеленина, на главата с венец от бъзак, наречено пеперуда. То се придружава от още няколко момичета, ходят от къща на къща из дворовете и пеят: “Пемперу́га ходи из село, воз село и се Богу моли - Дай, Боже, даж!”, жените поливат момичето с вода. На Руса́ля се мият с лековита вода за здраве.
През 1911 г. стана обир на черквата в селото. Обирът е направен за пари, но тъй като пари не са били оставени там, откраднати са няколко пешкира и някои дребни дарения на черквата, които впоследствие крадците разхвърляли по пътя за Елисейна за заблуждение на административните власти. На другия ден свещеникът йеромонах Митрофан свиква хората в черковния двор за анатемосване на крадците. Всички със запалени свещи анатемосват, като повтарят след свещеника:
“Да осакатее тая ръка, която тук е бъркала, да окьоравеят ония очи, които са гледа́ли светците по време на кражбата, анатема!” и се кръстят три пъти.
Някои вярват, че тези клетви са стигнали крадците.