Зверино


Празничен народен календар


Категория : Вярвания и традиции / песни
photo

Празничен народен календар

   1 януари – “Василь” Нова година
Срещу Василь, срещу Нова година,  сутрин рано, преди изгрев слънце, момите отиват извън селото да берат “бре́шлень” (бръшлян). След като го наберат, го оставят отвън, да стои на студено. Същият ден привечер момите се събират в определена къща да “то́пат брешленьо”. Всяка мома връзва на дренова пръчица с червен конец бъшлянови листа, а на върха китчица босилек с нишан.
Всяка мома нарича – първа шу́мка за Божа макьа, втората за баща си, третата за майка си и така по ред за всички от семейството, за домашните животни – овце, кози, говеда и др., като не забравя да нарече едно листо и за либето си. Китките натопяват в чисто бяло котле с вода, слагат го на кръгла сени́я, ограждат наоколо с насипан овес, хващат се на колело около котлето, обикалят го и пеят: ”Брешленкьо ле, мили брайно ле, сега та натопийме ка́лен, ва́лен до коле́не, зара́н ше та извадим златен, сре́брен до раме́не”.След това всяка мома изважда пръстен от пръста си или гривна от ръката си, или менгю́ш от ухото си, или огърлица (гердан) от шията си и го слага в котлето. Така китките и вторите нишани престояват през нощта в котлето, което закачват в ка́ща, където не е пален “оги́нь” или под някой сайвант. Когато слагат китките и вторите нишани в котлето момите се кръстят. Вечерта, когато се разотидат, всяка мома взема от овеса и го посява на дръвника в двора си, ляга си и вярването е, че когото сънува през нощта, за него ще се омъжи. На сутринта – 1 януари, Василь – Нова година, момите избират едно момиче с живи майка и баща, наречено “ма́мино и ба́щино”, което е още без “пранье” (мензис), което не е либило. То откачва котлето, слага го на сенията, момите се нареждат около него и пак пеят: “Брешленкьо ле, мили бра́йно ле, снощи та нато́пийме ка́лен, ва́лен до коле́не, сега ше та извадим златен, сре́брен до раме́не”. След това малкото момиче се кръсти, бърка и вади една по една китките бръшлян. По поставения нишан всяка мома си познава и взема китката си, разглежда шумките откъм гърба дали са здрави или наранени. Здравата или наранената шумка показва, че този, за когото е наречена, ще бъде здрав или не през годината. След изваждането на бръшляна, всяка мома мижешком бърка с “маалкьата” в котлето, изважда каквото й се падне - гривна, огърлица (гердан) и др., взема го и през деня на хорото си го разменят със собственичката му – за здраве. От водата в котлето момите си мият лицето, вземат от нея и я занасят вкъщи, поставят от нея в кърмата на животните за здраве. Останалата вода изливат от котлето на “чисто” място.
Всяка година срещу Василь, Нова година момите “топят бръшлян и ергените ходят да “шурофа́скат” (суровакат).
 
Шурофа́сканье - суровакане
В деня преди Василь ергените насичат много дренови пръчки. Вечерта си събират на групи по “маали” (махали). Всяка група избира по един “ергенин”, който има живи родители, който е “майчин и бащин” за “шурофаскалец” (суровакар). За всяка махала отделят по един сноп дренови пръчки и по една права и дълга, която на горния край е завита и вързана – с нея суровакат. Вечерта всяка група тръгва да шурофаска, като едни носят дреновите пръчки, а други – торби. Преди да влязат в къщата, те обикалят около нея и мяукат – “мяу, мяу, шушени́чка”. Като влязат вътре, най-напред суровакат главата на семейството и след това всички останали. Суровакарят нарежда: “Сурва, сурва година, весела година, до година със здраве, до година, до амина”. Домакинята им дава от всичко, което им се е родило по ниви и градини, шушени́ци и по някоя пара́, а те остават по една дренова пръчка. На сутринта, на Нова година домакините обират пъпките от пръчките, слагат ги в огнището да се разапукват, та да им се “изчупва” (изражда – агни тели, жреби) по-лесно стоката.
6 януари - Богоявление (Йордановден, Водици)
Сутринта хората отиват на черква. След черковната служба богомолците, начело с попа и няколко момчета с хуругви в ръце отиват на Искъра. Този мъж, който ще вади кръста от водата, откупува на известна цена правото да го вади, като средствата остават в полза на църквата. След известен ритуал попът хвърля кръста във водата, мъжът влиза във водата, намира кръста и го изважда. След това той и 1 - 2 придружвачи минават из селото и от всяка къща събират подаръци.
На този ден попът и клисарят ходят от къща на къща с бяло котле светена вода и китка босилек. Попът ръси със светената вода стопанинът и цялата челяд и къщата. Стопанинът пуска в котлето дребни пари - монети.
Поради това, че този ритуал е свързан с хвърляне и вадене на кръста от водата, че се ръси с вода, е наречен от населението Водици.
 
7 януари - Ивановден
На този ден посещават домовете на именниците Ивановци. Ако именникът откаже да почерпи за именния си ден, хващат го и го занасят на реката, където го натопват цял във водата, ако ли бъде благосклонен и почерпи, то само го поръсват с вода за здраве. От Коледа до Ивановден се ходи на гости – кумци у кръстници, роднини у роднини, като на това “госкье” стават големи веселби. То се прекратява на Ивановден.
8 януари - Бабин день
Сутринта всички от къщи вадят пепел от огнището, поставят я на коленото и с “мали́о пръс” (най-малкия пръст) лизват девет пъти от пепелта, за да нямат “ба́бици” – киселини (уригвания). През този ден баба, която е бабувала, черпи – “черпе́ва”, преде свилени конци.
18 януари - Атанасовдень
На този ден месят “пара́клис” – голяма пита хляб, нашарена отгоре с различни фигури от тесто. Тези, които са се нарекли за този ден да месят параклис, отиват на черква, където попът им чете молитви за здраве, кади хляба и реже порезеници от него. Вярването е, че дойде ли Атанасовден, иде вече лятото.
 
1, 2, 3 февруари – Три́фонци
На първия ден – Трифон Зарезан хората масово излизат в лозята, където всеки зарязваше по няколко лози, отрязаните пръчки поливаха с вино и благославяха. Някога при всяко лозе имаше земник, в който се съхраняваше виното. След зарязването хората тръгваха от земни́к на земни́к да опитват виното. Всеки, който имаше вино, наливаше в крату́ни, ба́клици и др. и с гайди, кавали и тупани се отправяха към селото. По целия път от Калугерския дол до село играят ръченица и пият вино. Смях, игри и веселия през целия ден. Този обичай съществува докато са съществували старите лозя, след което е изоставен и сега наново възстановен.
 
10 февруари – Арала́мпи (Харалампи)
На този ден попът прави маслосвет – всеки носи шишенце със “зейти́н” (зехтин). След като се освети, прибират шишенцето и ако някого го заболят очите през годината, викат попа и той с този “зейтин” маже болните очи и чете молитва за здраве.
 
Запосте́нье за Великдень – За́говезни
Месно запосте́нье ́ дотогава се яде месо, от този ден до Великден не се яде. Следващата неделя е сирно запосте́нье – запостване от сирене. От Месни заговезни до Сирни заговезни – цялата седмица се правят баници, па́реници и всички видове яденета, които се правят със сирене, масло, мляко и яйца.
 
Сирно запосте́нье - Сирни заговезни
През деня на сирно запосте́нье месят хляб с квас и гнетат питки. През деня на Сирни заговезни обират всички яйца от полозите и на тяхно място слагат загаснал въглен (ва́глень) за здраве и носливост на кокошките. Вечерта, по време на вечеря завързват на гредата червен конец, прокаран с игла през варено яйце с черупката. “Лушкат” яйцето от уста на уста и всеки се мъчи да го захапе; който успее, изяжда сам яйцето. Връзват на конеца и парче баница и го “лушкат” по същия начин. След това конецът се запалва и ако изгори догоре, това е на добре.
Понеделникът и вторникът след заговяването наричат пречисти дни - тогава изпират всичко – да се “изпости”; следващите сряда, четвъртък ги наричат – луда сряда, луд четвъртък и т. н. В тези дни садят дървета и цветя, за да се прихващат и растат “лудо”. През цялата седмица друго не работят. В събота е Ту́доровдень.
 
Ту́доровдень  (Тодоровден) ˗ “Конски великдень”
Сутрин жените замесват хляб с квас (киса́л леп), варят боб и ходят на църква. Попът прочита молитвата на яденетата и взема своя пай. Когато жените се връщат от църква по пътя, онези, които имат коне и магарета, се ритат и цвилят като коне или реват като магарета. Мъжете пък изкарват сутринта конете си на полето и се надбягват. Тези надбягвания се появиха в по-ново време и не просъществуваха дълго.
 
1, 2, 3 март – Зае́мници
Тези три дена са наречени заемници, защото Баба Марта ги е зае́мнала – взела на заем от Малък Сечко и тогава тя се разлютява. През март хората заорават и засяват зърнени култури, но гледат това да става на “млад месец” ˗ новолуние.
 
9 март - Свети 40 мъченици
Хората не работят - празват, жените ходят в гората, събират по 40 “са́чки” (съчки) – сухи пръчки, ходят в църква и там правят 40 поклона.
От този ден до Илиндень не се правят седенки.
 
25 март – Бла́говец , Благовещение
Срещу Бла́говец деца и възрастни вземат “ръженьо” и маши́те и обикалят къщата и всички стопански постройки, удрят ръжена с машите и викат “Бе́гайте зми́е и гу́щере, че зара́н е Бла́говец”. Сутринта рано измитат дворовете и кладат огньове. С това вярват, че ще изгонят змиите и гущерите, а с огъня пречистват за здраве.
Има вярване, че на каквато височина се намира снегът в планината, дотам ще бъде шумата на Гергьовден. За отбелязване е, че в село няма име Благой.
Лазар - Лазаровден
На Лазар малките момиченца чисто пременени, с кошнички в ръце от сутринта до обяд ходят из селото по роднини, които ги даряват с яйца. Яйцата поставят в кошничките, които са постлани с вълна.
Надвечер момите пеят от къща на къща лазарски песни. Домакините ги даряват с боб, брашно, лук, чушки и др., но непременно и с яйца. През нощта тези моми месят хляб.
за отбелязване е, че в село няма и име Лазар.
 
Връбница - Цветница
Всички ходят на църква и носят върбови клончета. Като се върнат от църква момите и ергените взимат омесения през нощта на Лазар от момите хляб, слагат го в шиник, постлан с чист, красив “месаль”, затъкват върба и здравец и отиват на реката. Тук взимат хляба от ши́ника, отчупват по три еднакви залци, наричат ги на три здрави и хубави моми, слагат ги на бухалка – “буа́лкьа” на равни разстояния един от друг – леко водоравно натопяват бухалката със залците, последните се понасят от водата и който от залците стигне пръв до определено място, на която мома е наречен, тя става “куми́ца”. Ако  се получи равенство или неправилно потопяване, то процедурата се повтаря до три пъти. Новоизбраната кумица взема на рамо шиника, обърнат с дъното нагоре, и хляба. Тя се придружава от всички моми и ергени. Пред къщата и́ пеят песни. Посрещнати от родителите и́, всички влизат вкъщи и там започват угощение и веселба.
След гощавката връзват люлка на някоя голяма черница, каквито имаше почти във всеки двор, тук се събират момите и ергените, старо и младо. Най-напред на люлката (лу́лкьата) се качва кумицата и я залюляват с песни; след нея се люлеят (луле́ат) всичките моми, взели участие в лазаруването и при избирането на кумицата.
При този обичай – избиране на куми́ца – вярването е, че каквато е кумицата през годината, такава ще бъде годината – здрава, плодородна и т. н. или не.
На Великден кумицата кани моми и ергени на гости (го́скье). Всяка мома носи на кумицата хляб (ку́кла) и по едно червено яйце, като благославят кумицата, та да е плодородна годината.
 
Великдень - Великден
След разпускане на църква хората се събират в църковния двор с хляб (кола́ци), пържени яйца, сирене и много червени, зелени, сини, шарени, наречени “пе́́рушки” яйца, вино, ракия и всеки си носи трикрако столе́ (столче). Образуват трапеза, като насядват на родове. Започва яденето и пиенето и “мену́ване” на яйца с думите – “Ристос васкресе” и отговор “Истина васкресе”. Това мену́ване и чукане на яйцата става през целия ден от млади и стари. Четиридесет дни след Великден вместо обичайните поздрави хората се поздравяваха със същите думи – “Ристос васкресе – Истина васкресе”.
На първия ден на Великден, следобед млади и стари се събират на мегдана, захваща се хоро, на което веднъж в годината играят стари мъже и жени, които още могат да играят хоро, като им свирят по-бавни и леки хора. На втория и третия ден се вият кръшни хора само от младите.
 
Ге́ргьовдень - Гергьовден
Всеки стопанин, който има дребен добитък – овце и кози – се приготовлява да коли “курба́н” на Гергьовден. За целта той избира от стадото добре охранено мъжко “ягне”, което предварително е набелязал за курбана, боядисва му главата с червена боя, увива венец от “герге́вка” – гергьовче, слага го на шията му, а на рогчето му залепва горяща вощеница, прочита някаква молитва, снема свещта и венеца и последния слага на овцата-майка, след което заколват агнето, набождат го на глого́в шиш и го пекат, като въртят бавно шиша над жарава и от време на време намокрят печещото се агне със солена и пиперлива вода, посредством кишка от момиците с дълга дръжка, която топят в “паар” или паница.
Към 10 часа стопанинът издоява овцете и козите, подсирва млякото и следобед поставя агнето в дървена копаня и го взема под мишница. На рамо носи кобилица с цедилките с прясното сирене (неосолено). Върху цедилките със сиренето са поставени венци от гергьовче. Така стопанинът отива в черковния двор. Тук хората се нареждат на трапеза по родове и поставят агнето и сиренето в копани и месали. Попът чете молитва и кади курба́на за здраве на добитъка. Разрязва “грудата” - сирене на четири, взема за себе си едната четвърт, след това отчупва за себе си и цяла плешка от печеното агне. Кожите от агнетата се предават за полза на църквата.
Жените отделно носят и колак, наречен “коша́ра”, върху който е сложен повой от тесто, нашарен на три места с цветчета също от тесто, наречени за здраве на стоката, на пастира и на кошарата. Носят и други колаки без украшения, които дават на пастира. Главата и краката на агнето пърлят и печат на силна жарава, накъсват ги на парчета, посоляват ги с мешаница и след молебена се канят един друг и благословят – “Да ти е жива стока, да ти е иляди и мильони”. След това започват ядене и пиене.
На Гергьовден закачват на някой дуд (черница) кантар топузлия, на койото се мерят, за да видят има ли разлика в теглото от миналата година. И на този ден завързват “лу́лкьа”, на която се “лулеят” момите и ергените.
Вартоломе́й
На този ден жените не работят нищо и мъжете не впрягат. Празва се от въртоглавщина и да не се въртят работите на едно място.
 
18 май – Ереми́я
Празнува се от змии и на всяка врата се забожда “вра́тика”.
 
Кирил и Методий
Този народен, велик празник се празнуваше много тържествено, и най-вече от учениците. Те беряха цвета, виеха венци и окичваха училището. Отслужва се молебен. Учителите говореха за значението на този празник за българщината, след което се организираше “утро” с песни и декламации от страна на учениците, на което присъстваше почти цялото село. До вечерта свири музика и учениците играят хора.
 
24 юни - “Еньо*вдень - Еньовден
На този ден стопаните стават рано сутринта, обикалят нивите, ливадите си, да видят в какво състояние са и да ги благословят за повече берекет. Жените ходят из полето и гората да събират лековити билки, които изсушават и запазват за през цялата година. Окачват на вратите еневче и други билки. Изнасят от сандъците премените, простират ги на слънце, за да не ги ядат “мо́ляци” - молци.
 
29 юни - Петровдень
Въпреки че на 30 юни ставаше “сбор” (събор) на Павлов ден, то всички казваха, че “сбо́ро е на Петровдень”. Всяка къща се подготвя за този ден с различни яденета и хляб в по-големи количества, тъй като на “сбо́ро” идват близки и познати от другите села и гостуват на гостолюбивите домакини. При гостуванията хората се разговарят за всичко, което им се е случвало от събор до събор, какво са направили, какво смятат да правят и се разделяха доволни от яденето, пиенето и сладките приказки.
На сборовете се продават грънци, паници, стомни, бардета, крондилье, ба́клици, дървени лажици, вретена, у́рки, бака́рени са́дове, ко́тли, тепци́и, тига́нье, тенджери, секи́ри, мотики, свре́дли, бургии, реже́нье, ма́ши, вери́ги, синджири, са́джаци, капи́стри за говеда, юла́ри и юзди за коне, сиджи́ми, бръ́да, фа́ши – говежди и биволски за опинки, гумени цървули, звънци, клопарци, пръстени, огърлици, гривни и всевъзможна галантерия, кинкалерия и захарни изделия.
През целия ден – до късно вечерта се виеше кръшно хоро.
 
8 юли – Проко́пе
Оданат на Кръста става оброк. Някога нямаше мост над Искъра и всички газеха през него.
 
20 юли – Или́нден
Става оброк на Дървото. На този оброк се носи и мед.
 
27 юли - Панталей Па́тник
Празник на пътниците. На този ден около пладне всички впрегнати коли спират за известно време, където и да се намират. Прелетните птици се готвят за път - отлитане.
 
1 август - Макавей
Попът прави водосвет за дъжд, чете, ръси със светена вода край реката или извън селото.
Жените не перат и не къпят децата на този ден, защото “не траят”.
 
6 август – Преображенье́ - Преображденье́
Тогава за пръв път се откъсва грозд. Времето се променя - става хладно.
 
15 август - Голема Богородица (Успение Богородично)
Много хора от съседните села отиват от сутринта в Черепишкия манастир за молитва и пречес, след като са постили две седмици през Богородични пости, правят подаръци на манастира – кърпи, пешкири, ризи, шилета, овце и др. Става голям събор.
 
29 август - Отсичане главата на св. Иван Кръстител - Свети Иван Обсечен – Секновенье́
На този ден не се яде нищо червено  грозде и др. и се пости. Не се работи и не се започва никаква работа наново, за да не секне работата. В какъвто ден се падне Секновенье през седмицата, в този ден през цялата година не се започва нищо ново, за да не се секне и тръгне назад.
 
1 септември – Симьо́н Стъ́лпник  (Съ́лпник)
От много години на този ден става панаир във Враца. Най-много се продаваха глинени съдове. Майстори от Троянско докарваха своите глинени произведения за разпродажба. Хората от село ходеха пеша през планината на панаира.
 
8 септември – Мала́ Богородица – Рождение Богородично
На този ден от старо време населението е ходело на събор в манастира “Седемте престола”, намиращ се на десния бряг на р. Габровница между селата Елисейна и Осеновлак.
 
14 септември - Кръстовден
Пости се и се ходи на черква. От този ден започва беритбата на лозята.
6 октомври - Апостол Тома
От този ден се запръчват козите.
 
14 октомври – Пе́тковдень
На този ден хората масово отиват на събор в с. Игнатица.
18 октомври – Лука́ Йо́човдень
От този ден населението празва 3 дни вълчи празници. Жените не работят никаква женска работа – плетене, предене, шиене и др.
 
26 октомври – Дими́тровдень
На следващия ден ставаше събор. Хората празнуват. Той ставаше като описания вече на Петровден.
 
8 ноември – Архангел Михаил – Араа́нгьаловдень
Не се работи и се ходи на сбор в с. Оселна.
 
21 ноември - въведение Богородично – Въведенье́
Хората ходят на църква и не работят - празват.
 
30 ноември - Андрей – Андре́овдень
Срещу Андрей във всяка къща варят кукуру́з и слагат в нещо зърна от всички видове житни растения, за да едреят през лятото. Освен зрел кукуруз варят и такъв с какала́шките. На сутринта хвърлят от варения кукуруз на кокошките, дават и на другия добитък и оставят за ядене вкъщи.
6 декември - Свети Никола - Никулден
На този ден във всяка къща приготовляват рибник - риба с ориз, тръ́кан (джу́ркан) боб, сарми, картофи и други постни яденета. Месят “кола́ки” и хляб с квас. Сутринта попът минава по къщите, ка́ди и благославя, след което съседите си гостуват на ядене и пиене и освен това и група мъже ходят от къща на къща, като благославят, ядат и пият.
 
12 декември - Спиридон - Испиридон
Това е празник на мишките – Миши́день – не се работи женска работа, за да не се въдят мишки.
 
20 декември - Игнат - Игнаждень
От Игнаждень до Коледа се пееха по седенките песни и песента “Зама́чи са Божа́ ма́кя от Игнаждень до Коледа. Кога била на Коледа, родила се мла́да Бо́га”.
Дните от Игнаждень до Коледа се казват “мръсни дни”. На момчетата зашиваха в дрехите чесън – бел лук, а на момичетата правеха от него огърлици, за да ги пази от зли духове, караконджо́вци, вампире́, самодиви. Също и възрастните носеха по джобовете си бел лук.
 
24 декември – Мала́ Коледа
На Мала́ Коледа сутринта момчетата се събираха на определено место – Колежда́нскио камик в местността Грашища – Чуклата – това са колежданете. Всеки носи навръ́та – тояжка от дялано родовито дърво – слива, круша и др., на долния край заострена четвъртито и малко по-нагоре с пръстен, където да се “запи́рат” набучените колаче́та и кръста́чки. Докато колежда́нете се “зби́рат”, жените опичат колаче́та - малки кравайчета с дупка в средата и кръста́чки – направени във вид на кръст също с дупка в средата. Кръстачките се дават обикновено на близки и роднински деца заедно с колаче́та. Колежда́нете се провикват “Опе́коа ли са колаче́тата?”, след което, като станат готови колачетата, една жена се провиква, че са готови и колежда́нете тръгват от къща на къща и викат “Да се ро́ди и каде рало о́ди и каде не о́ди”, разбъркват с “наврътата” огнището и викат “Да се живи я́ренца, я́ганца, теле́нца, пи́ленца и пр.” Домакинята, сложила колаче́тата в рещо́ или ши́ник раздава на всички, които ги навират на навръ́тата. През този ден обикновено колят прасетата и на другия ден Коледа отпостват, като правят качамак и топят от направеното покрекло. В по-старо време на Мала́ Коледа вечерта – на Ба́дни вечер са ходели коледари– ергени, които са пеели по къщите “Ой, Коледо, мой Коледо, роди се Бо́жо че́до. Кой с лажи́ца, кой с паница, кой с ведро́ носи мляко – дар дава да си “ка́пат” (къпят) млада Бога”.
Сутринта на Голема Коледа ходят на черква. Празва се три дни: на първия ден – по-старите, на втория – младите, а на третия – и млади, и стари, като им свирят гайди и тупани и играят хора.
 
Пости
1. Велики пости  от Запосте́нье през февруари до Великден.
2. Петро́ви пости – от 9.VI. до Петро́вден - 29 юни.
3. Богородични пости – от 30 юли – Богородично запосте́нье до 15 август  – Богородица.
4. Коледни пости – от 14 ноември – Коледно запосте́нье до 25 декември  – Коледа.
 
Задушници
Прави се помен за умрелите, като се носят на гробищата жито, хляб и др. за “Бог да прости”. Такива задушници стават:
˗ събота срещу Неделя месопу́стна - 16 февруари
˗ събота срещу Петдесетница
˗ събота срещу Архангеловден – това е Големата задушница за всички умрели и падналите през войните.   

Информатори / Автори
Иван Цанев / Из *Село Зверино: история, бит, етнография, фолклор*, 2022
Споделяне

Истории от Зверино

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa