Горни Вадин


Из историята на Горни Вадин


Категория : Откак се е село заселило
photo

Из историята на Горни Вадин

Намира се на 25 км източно от Орехово и е разположено на стръмно място по десния бряг на р. Дунав. Землището на селото има площ от 26 960 дка. Граничи на изток със село Долни Вадин, на юг — със землищата на Ставерци и Кнежа, и на запад — с Остров. Село Горни Вадин е било квартал на село Долни Вадин до Освобождението. През 1880 г. този квартал е броен заедно с Долни Вадин под името Вадин с общо 1192 жители. Понеже селото Вадин нараснало числено след завърналите се от Влашко избягали български родове и мястото не позволявало селото да се разширява, щото е урвесто и стръмно, то тези, които идвали, се заселили в Горната махала. Така се образували двете села Горни и Долни Вадин като самостоятелни административни единици. Тези две села имат не само едно общо име, но и една обща история, която ще разкажем по-подробно в очерка за Долни Вадин, тъй като това село е и по-старо.

Името Вадин е останало от старо време и произлиза от изчезналото тин и пр. А личното име Вадо е съкратено от Вадимир, което лично име се среща за последен път в документи от XVII в. (Заимов, Й., Български именник, С., 1988, с. 42).

Околностите на с. Горни Вадин са обитавани още от най-старо време от тракийски общества. Траките са основали селище на брега на р. Дунав под местността Леденика — западно от сегашното село. Траките са живели в това селище през бронзовата и желязната епохи. Тук при оран бяха намерени две бронзови закопчалки за дрехи (фибули). Те датират от VII в.пр.Р.Хр. (Николов, Б., Археология, 1972, кн.3, с. 56, обр. 3). Вероятно е тракийски земевладелци да са притежавали тук свое имение, в което и да са живели. Само така бихме си обясни двете тракийски могили в района. През I в.пр.Р.Хр. в това селище е станало някакво събитие или бедствие, което е принудило жителите му да го напуснат. За това ни подсказва сребърното съкровище от 150 броя римски републикански денари, които бяха изровени случайно през 1967 г. (Герасимов, Т., ИАИ, 1968, с. 232).

През време на турското робство на няколко пъти част от жителите на селото Вадин минавали във Влашко и там оставали за по-дълго време или докато премине лошата опасност. Ст. Романски ни представя списък на 56 семейства от село Вадин, които само през 1830 г. били настанени в румънските села Янка, Потелу, Хотару и Грождибоду. В неговия списък те са с личните и фамилни имена на главите на семействата и може да се сравни кои от тях са се завърнали след емиграцията. След завръщането на бегълците от Румъния селото Вадин се пренаселило. Мястото било ограничено и то не можело да побере всички родове. Поради всичко това била основана нова махала наречена Нов Вадин, за разлика от Стария Вадин. След освобождението от турско робство този нов квартал бил наречен Горни Вадин, а Стария Вадин — Долни Вадин, и придобива статут на самостоятелна административна единица.

Село Горни Вадин е основано от следните родове: Бадѝкове, Бандо̀кови, Ба̀рболови, Барбу̀нови, Во̀йнови, Възла̀нови, Дѝнолови (това е стар вадински род от потомци на поп Дино от 1830 г., вж. Романски, Ст. Българите във Влашко и Молдова, 1930, изселени от Вадин в Потелу: Никола, зет на попа Дино); Добрѝкови, Житя̀нови, Кѝвулови, Лѝкови, Лу̀нгарови, Марѝнчови, Митра̀чови, Мока̀нови, Пану̀шеви, Па̀скулови, Пиро̀еви, О̀ прови, Ра̀шови, Сурпадѐлови, Тра̀нкови, Ту̀йкови, Туконя̀кови, Чѝнкови, Човѝкови и Ша̀рчеви.

От разни места в с. Горни Вадин са дошли в различно време: Вита̀нови, Дамя̀нови, Ду̀кови, Младѐнови, Гуленча̀нете, Панушеви, Прицови, Сабарови, Цинцарете и Шуйкови.

Топонимията на село Горни Вадин в много отношения се дублира с тази на село Долни Вадин, което всъщност е старото селище и неговите жители са дали основните имена на местностите в околност.

 

Автори/Информатори

Богдан Николов, "От Искър до Огоста", 1996

Истории от Горни Вадин