Чистота и хигиена
Животът на балканското селско население преди, а особено след заробването ни от турците, е бил съвсем примитивен. Само една преграда е делила добитъка от живеещите хора. Хигиената е била на най-ниско равнище, ако въобще може да се говори за хигиена по онова време.
Сиромашията, непросветеността, невежеството и липсата на най-необходимото в това отношение са свели и чистотата до най-ниско равнище. Липсвали са гребени за ресане на косите, липсвал е сапун за миене и пране на дрехите и постилките. След Освобождението и по-късно ние знаем как учителите с голяма мъка водеха борба против въшките, особено на тези по учениците. По това време жените излизаха на слънце на припек и пощеха главите си от въшки. Едната ляга в скута на другата и започва кълцането между ноктите на палците, без да се срамуват или стесняват от минаващите. Те смятаха пощенето за единственото добро средство за чистене на въшките. По-после, когато все още нямаше сапун в село, селяните се перяха и миеха с хума, направена на калъп, докарвана от Хумата при Червен бряг. По-късно, след появата на сода каустик, която населението наричаше “соде́”, се приготвяше домашен сапун от сода и свинска мас или лой. Появиха се и груби дървени гребени, а след това железни и костени и жените придобиха по-приличен вид.
По онова време в селото ни нямаше бани и каквито и да е удобства за измиване на тялото. Къпането беше рядкост – само бебетата и малките деца до 7-годишна възраст къпеха по-често в дървени корита. Възрастните само си миеха главите и от време на време краката, не се къпеха по няколко месеца. Само през лятото се къпеха по-често в Искъра, чиято вода тогава беше чиста и бистра.
Прозорците и вратите, особено зимно време, не се отваряха за прочистване на въздуха – благодарение на това, че въздухът свободно минаваше през големите зевки на вратите и прозорците, та се проветряваше. Опинките и подлогите (постила́чите) сушеха под кюмбето и въздухът се замърсяваше още повече.
Анатомия и физиология, болести и лечение
По-типични части на тялото така, както се изговарят на местния диалект:
Мо́зок, клепа́че (на очите), но́здри, за́би, ка́тняк, врат, шия, гръ́ло, гръклян, глъ́талец, чрън дроб, дала́к (слезка), чи́рва, га́зно чи́рьво, мех (корем), оди́ло (стъпало), пища́лки, кълки, кръс, слабини, плешки.
Болести
Главоболие, безсъние, припадък, лудост, очобо́ль, перде́, ечеми́к, зау́шка, рема (хрема), напукани джуки, устобо́ль, пришка на устата – вън и вътре, забобо́ль, гърлобо́л, жло́ги (сливици), гуша, кашлица, бодеж, задух, офтика. Когато някой го заболи корем, казва, че го боли “сръце” – развил ми са е “па́поко”. Други болести – дрисня́, за́пек, изси́пан, спрел от пикня́, маяси́ль, брада́вица, пръшель (лишей), о́брив, шу́га (краста), чи́рка (цирей), крати́ца (голема чирка).
Болести при жените – спиране на “пранье́то”, поме́тане.
Заразни болести – шарка, сипани́ца – едра и дребна, гърли́ца (дифтерит), жълтени́ца, о́гница (тифус), чума, фре́нга (венерическа болест), детска жълтеница, глисти, малария (треска), бес, косопа́с.
Хирургия и ортопедия
Някога преди да е имало истински лекари, самозвани такива са лекували изгорено, ударено, натъртено, ухапано от оса, стъ́ршель, куче, змия, гнойни рани, чирки, синя пришка, буци, гуша, счупени и изкълчени крайници, у́сад – усадено-изметнато на гърба.
Видове лечение
Някога лечението е ставало с билки, чрез баяния, чрез пускане на кръв, горене с нагорещено желязо, запарване на вълна при рани и др.
Народна медицина
При висока температура натопяват кърпа в оцет и счукан бел лук (чесън), слагат я на главата – върху челото. При простуда се прилага загряване на пара – краката се натопяват в котел с почти гореща вода, болният заедно с котела се завива с черга, така запарен той се освобождава, след като се изпоти обилно.
Очобо́ль се лекува, като болният се измие с водата от определен лековит извор преди изгрев слънце, като се оставя нишан – парче от дреха, конец и др., та болестта там да си остане.
Наплюто и червясало око се лекува, като се църка в него мляко от жена първескиня.
При болки в корема – завиване на па́пок. Когато някой почувства силни и продължителни болки в корема, казват, че “му се развива папоко”. Слагат гърне да се нагрява на пламъка на огъня, през това време лечителят с три пръста леко “завива па́поко” на болния, след което взима гърнето и го залепва на корема, което действа като вендуза.
Чи́рките (циреите) налагат с жи́лавец, гнойни рани горят с нажежено желязо и налагат с варени билки. Рани налагат със звъника, със заешка мас и сланина.
Баба Шарка. От нея децата боледуваха масово. Вярваха също, че тя ходи наред по село и никой не може да я спре. Вярваха, че ще я разсърдят тези, които се вардят от нея. Затова не се пазеха, а напротив - искаха по-скоро да ги посети баба Шарка. В къщата на болен не се ядеше бел лук (чесън), лютиви и миризливи гозби, та да не разсърдят баба Шарка, а ядяха млечни яденета, масло, мед, та тя да си отиде медена и маслена; месеха и питки, намазани с мед и не работеха женска работа.
Тифус – наричаха го “огница”. Тази болест е много мъчителна. За цяр употребяваха – о́гниченье.
При наранявания за спиране на кръвта начегъртваха от вътрешната страна на ремъка стърготини и слагаха на раната или прах от прахавица, или ситно нарязан тютюн, или запарваха с обгорена вълна.
При счупване на ръка или крак викаха специален “майстор” на счупено, който “наместваше” счупеното, слагаше шини от издялани дъсчици (длаби) и връзваше с върви счупеното.
При на́бой – набиране гной на петата или убиване (удряне) лекуваха с налагане с жилвец, който изтегля гнойта.
При магарешка кашлица даваха на децата да пият магарешко мляко или отвара от шушулки от драка.
О́фтика (туберкулоза). В миналото е имало малко болни от туберкулоза, а след това почти изчезна. Това се дължи може би на местоположението на селото – слънчево, с чист въздух.
Диарията се лекуваше с билката дриска́виченье.
Застъпено беше лечението с билки, като за различните болести се употребяваха: звъни́ка, комони́га, синьо-горската тинтява, белият и жълтият равне́ц, ружата, блага билкьа и др.
Лекари и медицинска помощ
След Освобождението в България се чувстваше голяма нужда от лекари, особено в селата. Такива рядко имаше само в градовете. По-късно и по селата се появиха тук-таме фелдшери. Понеже броят им беше недостатъчен, те обслужваха по няколко села, така че селото се ползваше от елементарна медицинска помощ през няколко дена. От първите фелдшери по-забележителен и по-добре запознат с медицината беше Драган от с. Люти брод, който обслужваше и нашето село. След него имаше фелдшери, а по-късно и лекари – Ботушаров и Канкрова, които обслужваха работниците във фабриката в Елисейна и мина “Плакалница” – нашите селяни прибягваха за медицинска помощ при тях. През 1934 г. за пръв път в село се откри медицински участък с участъков лекар д-р Марин Стойков Аврамов. По-късно се построи сграда – Здравен дом с чакалня, лекарски кабинет, зъболекарски кабинет, родилно отделение, обслужвани от лекар, акушерка, медицинска сестра.