Водоизточници. Герани. Водоизточници извън селото. Съдове. Водопроводи

 Водоизточници

Вода за пиене, за миене и пране по-голямата част от населението зимно време черпеше от р. Златица. Сутрин рано наливаха за пиене и миене, а за пране през всяко време. За пране наливаха и от Искъра, който беше бистър. В селото имаше на няколко места кладенци – малки за́гради, иззидани с камъни около 1 кв. метър, отпред с отвор за гребане на водата и отгоре покрити с плочи.

Кладенци имаше в западния край на селото “Сту́блата” - махала “Си́вец”, под селото до Искъра, Би́тков дол, близо до жп линия, наречен “Пи́кльо”, защото лятно време при суша почти пресъхва и от време на време пуска от тръбичката вода (пикае); в източната страна нависоко под местността Дърво́то – направен от дядо Стоян Велин през 1916 г., наречен “Мъ́рльовец”, понеже водата бавно пълни кладенеца - “мърляви”; в местността Ко́ловрат.

Герани

През 1916 г. се изкопа геран до къщата на Петър Петков с негови средства. Там наливаха вода, когато другите водоизточници намаляваха водата или в дъждовно време, когато водата в кладенците ставаше мътна. Известен със студената си вода е геранът на дядо Давид Томов в местността Печена цръква, който съществува и до днес.

През 1935/36 г. по решение на общинския съвет се изкопаха няколко герана – два между жп. линия и р. Искър, един под кооперативния дом, един до къщата на Георги Кр. Пенов и един в махалата “Киме́ро”. Тези герани обаче почти не се използваха от населението, което не беше свикнало да черпи вода от такива водоизточници. След това се прокара водопроводът от Белио кладенец и не стана нужда да се ползват повече тези герани.

Водоизточници извън селото

Отдясно на р. Искър тече и се влива в него р. Чръжовница. На изток от нея имаше няколко кладенци в местността Пе́ндов дол. Западно от реката имаше две малки рекички, които се вливат в нея – Су́а река и Ке́рина падина, две изворчета на реката при Манастирската воденица, циментово корито в местносттта Де́вина моги́ла; слаботечащи води в Пре́човник, Бе́стровица и Сви́ни дол; циментово резервоарче в Добру́шин дол; кладенец в местността Пло́ски дел, кладенец в Ме́мерова падина, слаботечаща вода в Калугерски дол с две изворчета по едно в горното и долното му течение, кладенец в Джу́рджов дол, в Сусман и Ма́шковица с корита; малко течаща вода в Радоми́ров дол с два кладенеца в долното му течение – в Ма́ова падина и Крапе́шкото кладенче; пи́шора с дървено корито в Кривуль и кладенец по-нагоре в същата местност; изворче до реката под Ма́нчово коша́рище, Габри́ко, Ма́рков кладенец, Неновскио кладенец, изворче в Болюв сълп, извора “Изво́рци”, Сла́тинската река, изворче Жъ́лтио ка́мик; Бе́лио кладенец, Студенец; течаща вода – река Сла́на ба́ра; извори в Дра́гньов дол, Ба́зовската падина, Черешо́во ка́манье; кладенец в Гюрещи́ца, извор Ива́новската во́да; Преса́дската река; Ма́лио и́звор, Голе́мио и́звор, пи́шура с малко дървено корито в Ди́лков гроб; изворите в Бошня́шка пади́на; малко капеща вода Черве́ната вода под Ма́ркова могила, малко вода в местността Рого́ до Я́ворешката падина с каменно корито. Циментови корита в местността Сту́бело с вода, доведена в тръби от извора в местността Кру́шовица. Най-големият извор Би́горо образува р. Златица.

Изворите в Коша́рки се явяват само, когато вали дъжд и след няколко дена постепенно пресъхват. Изворче в Кали́лките, такова с корито в Бе́ла во́да; изворче под Мрътвина́та, в Кри́ва ба́бка, във Во́лок, с корито в Зме́йовец; чешма с циментово корито в Ко́шарен; кладенец в сипеьо́ до Моги́лата; течаща водица в Си́пешката долчина; кладенец в За́творската падина; изворче с циментово корито в За́твор пади́на, кладенец в долния край на За́твор пади́́на; чешмичка във Влах; изворче в Кла́гье при тунела на жп линия; водичка в Ускье с циментов кладенец; кладенец и течаща вода в Бежа́новската долчина, в Ну́нерска падина; кладенец в Козледе́рската пади́на; малко капещи води в пещерите в Бе́лата ста́га, в Ли́ската и в отвесната пещера срещу Султа́нината дупка.

Както вече споменахме, у нас беше добре развито скотовъдството. Добитъкът се нуждаеше от постоянен, чист и удобен водопой. За тази цел през 1935 г. общинският съвет реши да се построят циментови корита на мястото на изгнилите и потрошени дървени. Циментови корита - големи и удобни, се направиха в Сипче́в дол, Галабе́ц, Ра́вна и Михта́ровото корито. Тогава до тези места нямаше коларски пътища и материалът за направа на коритата се пренасяше с магарета.

Съдове, уреди и начин за черпене на вода

За наливане на вода за пиене и други нужди от кладенците и реките населението си служеше с кратуни. Водата се наливаше в га́рди, котли и др. Га́рдите заместваха стомните. С такива съдове населението си служеше, преди да навлязат в бита на селото керамичните изделия, пък и след това, тъй като не всички имаха средства да се снабдят с керамични съдове. От гераните водата се вадеше с дървени кофи, изтегляни с въже или синджир, навиващи се на дървена макара с дръжка, а на един от гераните – този под кооперативния дом беше поставена помпа.

Водопроводи

През годините 1935-1938 се прокара водопровод от Бе́лио кладенец в местността Сла́тина. За хващането на водата се направи циментов канал, започващ от извора при Слатинската река по посока запад-изток, дълъг около 50 ˗ 60 метра. Този канал е почти успореден с пътя за Слатина. В него се влива вода от множество малки водоизточници и завършва в шахта, откъдето по тръби се отправя за селото. Изворът, за който стана дума, е в непосредствена близост до Сла́тинската река, но водата не е хваната от него и не я включихме в описания канал, поради това, че водата от канала беше достатъчна да пълни тръбопровода, чиито тръби не са широки.

Изкопаването на водопроводния канал от м. Белио кладенец до с. Зверино се извърши на доброволни начала от населението, като на всеки член от семейство се определи според терена да изкопае 2 - 3 - 4 - 5 метра. Целият канал беше изкопан ръчно, без участие на никакви машини. Водопроводът беше готов за ползване през 1938 година.

През 1966 г. се прокара водопровод от Пре́човник до кошарите на стопанството в местността Родина́та, завършващ с чешма и няколко циментови корита за водопой на добитъка.

Най-новият водопровод се прокара през годините 1968 – 1970. Прокарването му се наложи за задоволяване на нарасналите нужди на населението и за производствени цели. Водата се хвана от местността Биго́ро и се прокара из поречието на р. Златица при много труден, неравен и скалист терен, но тук се използваха машини. Водопроводът завършва с циментов резервоар в местността Дърво́то, откъдето се снабдява с вода селото – кварталите “Гарата”, “Оданат” и ДЗ стопанство.